Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу Решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено Решение №******г. по гр. д. №******г. на Районен съд – Хасково.

С решението на районния съд е признато за установено, че касаторът дължи на „Д. Кредит“ АДСИЦ сумата от 5 885. 91 лева главница по Договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005г., сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка АД, и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П., 915. 59 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и 318. 82 лева мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от 26.01.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №260079/27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в производство по чл. 422 ГПК срещу двама длъжници е допустимо да се направи отказ от предявената претенция срещу основния длъжник и да остане само солидарният. Не е съобразено, че уведомлението за прехвърляне на вземания от банката на „Д. Кредит“ АДСИЦ не носи достоверна дата, нито има подпис на главния длъжник и дата на получаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Споразумението от 27.02.2013г. не е било подписано от упълномощено от „Д. Кредит“ АДСИЦ лице. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като се касае за сделка, сключена по реда на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО, които не позволяват прилагане по аналогия на търговските сделки към сделките с потребителски кредити. В производството по оспорване като автентични на подписите на Х. П. П. върху сключените от нея с „Д. Кредит“ АДСИЦ споразумения е била неправилно разпределена доказателствената тежест. Тежестта на доказване трябва да е на ищеца „Д. Кредит“ АДСИЦ. Неправилен е и изводът, че диагнозата за заболяването на касатора деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“, за което е представено пожизнено решение на ТЕЛК от 04.05.2020г., не е достатъчно доказателство, за да се направи обоснован извод за възможностите за възприятие на споразуменията, дори да са подписани от касатора. Единственият вероятен свидетел на подписването на споразуменията В. С. С. удобно е бил изключен от отговорност от дружеството – ищец.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По-конкретно поставените от касатора въпроси са:

1. Законосъобразно и правилно ли е при започнато заповедно производство по реда на чл. 422 ГПК срещу двама длъжници при предявяване на исковата претенция, след постъпили възражения, да бъде освободен от отговорност главният длъжник и производството да се насочи само срещу солидарния длъжник, а към другия да е налице отказ от искова претенция?

2. Налице ли е законосъобразно уведомяване за наличието на цесия при липса на уведомяване на главния длъжник – кредитополучател, приемайки, че е достатъчно уведомяването на включен допълнителен съдлъжник и то в първоначално споразумение за неговото задължаване по вземането?

3. Допустимо ли е при сключен договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО да се прилага разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на представителната власт на лицето, представляващо дружеството – кредитор и оттам да се правят изводи за действителността на договора?

4. Правилно ли е разпределена доказателствената тежест при оспорване на личен подпис от страна на длъжника и липса на искане от отсрещната страна за назначаване на графологическа експертиза? Не е ли нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 3, предл. второ ГПК?

5. Пожизнената ТЕЛК категоризация с болестта деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“ достатъчно доказателство ли е, за да постави под съмнение и да се установят неправилните изводи и действие и постъпки, както и цялостното ментално състояние на болния при формирането на неговата воля и възприемане на подписаните споразумения за поемането на задълженията на трето лице кредитополучател дори и преди диагностицирането, без да има конкретни свидетелски показания за моментното състояния на лицето?

От насрещната страна по жалбата „Д. Кредит“ АДСИЦ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

Със заявление по чл. 410 ГПК (вх. рег. №261480/26.01.2021г.) от „Д. Кредит“ АДСИЦ е било поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Х. П. П. и В. С. С. за солидарното заплащане на сумата от 5 885. 91 лева главница и общо 1 234. 41 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до изплащане на вземането. Съгласно посоченото в заявлението главницата е представлявала сбор от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 183. 34 лева и последна изравнителна от 202. 37 лева, с настъпили падежи от 31.01.20216г. до 31.08.2018г., включително, дължими от Х. П. П. на основание сключено между нея и заявителя споразумение от 02.08.2014г., представляващо договор за спогодба и за встъпване в дълга на длъжника и признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от сключен с „Българска пощенска банка АД Договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005г., вземанията за които задължения са били цедирани от банката на заявителя съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. и Приложение №1 към него.

Към заявлението са били представени споразумение от 27.02.2013г., съгласно което Х. П. П. встъпва в дълга на В. С. С. по договора от 11.07.2005г. за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на заявителя, и става солидарен длъжник по дълга, като се съгласява да погасява остатъка от задължението, при редукция от 40 % от задължението, както и споразумение от 02.08.2014г., сключено след като условията по споразумението от 27.02.2013г. не са били спазени, с потвърдена дължимост на сума от 9 169. 35 лева от Х. П. П. и уговорено плащане на вноски до 2018г.

Въз основа на заявлението на „Д. Кредит“ АДСИЦ е било образувано ч. гр. д. №157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково и на 27.01.2021г. е била издадена заповед №260079 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В срок от длъжниците са били подадени възражения по чл. 414 ГПК, съдържащи изявление, че претендираното вземане не се дължи, като се прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.

Установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията е бил предявен срещу Х. П. П. (искова молба вх. рег. №265528/26.03.2021г.), а издадената срещу В. С. С. заповед за изпълнение е била обезсилена от заповедния съд с определение от 04.03.2022г.

С отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК от името на Х. П. П. е било възразено, освен другото, че В. С. С. не е бил уведомен за извършената цесия – уведомлението за прехвърляне на вземания не носи достоверна дата, нито има подпис на този длъжник и дата на получаване; не се води иск срещу главния длъжник; споразумението от 27.02.2013г. не е подписано от упълномощено да представлява дружеството лице; това споразумение и споразумението от 02.08.2014г. не са подписани от Х. П. П.; както и от тези години у ответницата са се появили симптоми на загуба на паметта и развитие на болестта на Алцхаймер, тя е била податлива на убеждения, внушения и всякакви манипулации, характерни за това състояние и дори да се докаже, че е подписала споразуменията, тя не е разбирала значението им и последствията, които те ще доведат за нея. За последното обстоятелства от касатора е било представено експертно решение от 04.05.2020г. на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ Х., с определена 95% трайно намалена работоспособност (преосвидетелстване) поради общо заболяване – деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало. Състоянието до експертизата е било 80% трайно намалена работоспособност, за което е имало решение от 25.06.2018г. Съгласно данните от извършения клиничен преглед Х. П. П. не е осъществявала словесен контакт, била е напълно дезориентирана и интелектуално мнестично снизена на ниво тежка деменция.

В съдебно заседание на 16.02.2022г., преди приключване на съдебното дирене, при представени от „Д. Кредит“ АДСИЦ оригиналите на двете споразумения, по отношение на документите (тяхната автентичност по отношение на подписите на Х. П. П.) е било открито производство по оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК и на касатора е указано, че е нейна тежестта на доказване, за което не сочи доказателства. От процесуалния й представител по пълномощие не е било възразено, като изрично е било направено изявление, че няма нови искания.

С постановеното първоинстанционно решение вземанията на „Д. Кредит“ АДСИЦ срещу Х. П. П. по издадената заповед за изпълнение са били изцяло потвърдени. Прието е било, че депозирането на исковата молба от цесионера, придружена с документи, обективиращи цесията, следва да се счита съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, споразуменията от 27.02.2013г. и 02.08.2014г. са самостоятелни договори, както и ответницата не може да противопостави на кредитора личните възражения на своя съдлъжник (чл. 122, ал. 3 ЗЗД). Възприето е било още, че в конкретната хипотеза при твърдяна солидарна отговорност на длъжниците се касае за обикновено другарство и дискреция на ищеца е спрямо кого ще насочи претенцията си. Оспорването на автентичността на споразуменията е било прието за недоказано. Също съгласно първоинстанционното решение представените от касатора писмени доказателства, касаещи наличието на болестно състояние към момента, не са достатъчни съдът да приеме, че и към датата на сключване на споразуменията е било налице такова заболяване; липсват данни, че е налице намеса с дееспособността чрез ограничаването й, поради засегнат интелектуален или волеви капацитет да упражнява правата си.

С въззивната жалба на Х. П. П. са били потвърдени изложените в отговора на исковата молба възражения.

Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително, че при сключените споразумения предходните отношения с В. С. С. са станали ирелевантни в отношенията между страните; че оспорването на автентичността на споразуменията е недоказано; както и че не може да се обоснове извод, че споразуменията са унищожаеми по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, доколкото Х. П. П. не е провела успешно пълно и главно доказване, че към датата на подписването им тя не е могла да разбира или ръководи действията си. Относно възражението за липса на доказателства за валидна представителна власт на лицето, подписало от името на кредитора „Д. Кредит“ АДСИЦ първото от споразуменията, е било прието, че намира приложение законовата презумпция на по чл. 301 ТЗ, съгласно която действията от името на търговец без представителна власт се смятат потвърдени от него, ако той не се противопостави веднага след узнаването.

При тези установени обстоятелства първият, вторият и петият от поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото.

Първият от въпросите е предпоставен от невярното твърдение, че длъжникът В. С. С., в чийто задължения по Договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005г. е встъпила Х. П. П., съгласно споразумението от 27.02.2013г., е освободен от отговорност и от страна на кредитора има отказ от искова претенция. Изпълнена е била хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК – заявителят не е представил доказателства, че е предявен установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу този длъжник, при което издадената заповед за изпълнение на парично задължение е обезсилена изцяло, но това действие няма последиците на отказ от иск (чл. 233 ГПК), заради който претенцията да не може да бъде заявена чрез подаване на ново заявление или предявяване на иск.

Вторият въпрос е свързан с наличието на уведомяване на В. С. С., длъжник, за прехвърляне на вземанията на „Българска пощенска банка АД (с правоприемник „Юробанк България“ АД) по договора за потребителски кредит на „Д. Кредит“ АДСИЦ, но въззивният съд е приел обстоятелството неотносимо, приемайки за достатъчно сключването на споразуменията от 27.02.2013г. (договор за встъпване в дълг) и 02.08.2014г. (договор за спогодба) между цесионера „Д. Кредит“ АДСИЦ и касатора, с оглед правните последици на споразуменията – възникване на задължения за касатора да плати на разсрочени вноски посочените в споразуменията суми.

Петият поставен от касатора въпрос предпоставя посочването от страните на свидетел (свидетели) във връзка с възражението на касатора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на споразуменията, като сключени от дееспособно лице, но което при сключването им не е могло да разбира или ръководи действията си поради болест – деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало. Такива доказателствени искания обаче не са били правени нито в заповедното, нито във въззивното производство, нито са били отхвърляни от съда, при което и при преценката на доказателствата въззивният съд е съобразявал единствено решението на ТЕЛК от 04.05.2020г., представено от касатора.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Формулираният от касатора четвърти въпрос е обусловил изхода на делото. При оспорване още в отговора на исковата молба на автентичността на подписите на Х. П. П. върху споразумението от 27.02.2013г. и това от 02.08.2014г., първоинстанционният съд е постановил да се извърши проверка на истинността на документа, след като от страна на „Д. Кредит“ АДСИЦ е било направено изявление, че ще се ползва от него. Съдът е приел, че тежестта на доказване неавтентичността е върху касатора, като оспорваща документите страна, тъй като документите са частни и носят подписа на Х. П. П.. Оспорването от страна на касатора е било прието недоказано, потвърдено и от въззивния съд, който не е изключил споразуменията като доказателства по делото.

Въпреки че е обусловил изхода на делото, при този формулиран от касатора въпрос не е изпълнена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за касационното обжалване, също съгласно тълкуването в Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. (т. 4), дори при съобразяване на възприетото в решението, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Не е необходимо извършването на изрично тълкуване на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК чрез допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по делото, тъй като разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК е ясна и с нея е отговорено ясно на въпроса на касатора – тежестта на доказване истинността на документа пада върху страната, която го оспорва, а когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, което го оспорва, тежестта на доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд (например Решение №254 от 14.07.2014г. по гр. д. №569/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение №91 от 01.04.2013г. по гр. д. №5960/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о.).

Третият въпрос на касатора в изложението на касационните основания също е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел за приложима към споразумението от 27.02.2013г. разпоредбата на чл. 301 ТЗ и така е отговорил на направеното от касатора още в отговора на исковата молба възражение, че споразумението не е подписано от упълномощено да представлява „Д. Кредит“ АДСИЦ лице.

И при този въпрос обаче не може да бъде приета за изпълнена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за касационното обжалване поради липсата на връзка между чл. 301 ТЗ и правната уредба относно защитата на потребителите. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е в Част трета „Търговски сделки“, Раздел ІІ „Сключване на търговска сделка ТЗ и урежда правните действия, извършени от името на търговец, без представителна власт. В този случай се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. Противопоставянето на извършените от името на търговеца действия може да бъде единствено от него, в рамките на осъществяваната от него търговска дейност, при което и възражение за действие без представителна власт може да прави единствено търговецът, когото правните действия биха обвързали. Поради това е без значение дали се касае за сключен от името на търговеца договор, към който са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Не търговецът, а другата страна по договора е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП, вр. чл. 2, б. б Директива 93/13/ЕИО – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, съответно физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Смисълът на защитата на потребителя в тези случаи е договорът, сключен с него, да не включва неравноправни клаузи. За наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно (чл. 7, ал. 3 ГПК). Това обаче не се отнася за действията, извършени от името на търговец, без представителна власт, за което трябва да е налице възражение и то от името на търговеца, когото, както се посочи, правните действия, включително договор, обвързват. В този смисъл относно разпоредбата на чл. 301 ТЗ е съдебната практика (Решение №55 от 04.10.2005г. по т. д. №41/2005г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №51 от 10.02.2012г. по гр. д. №962/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., Решение №89 от 12.06.2013г. по т. д. №431/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.)

Въпреки посоченото относно изложените от касатора касационни основания се установява вероятност обжалваното въззивно решение да е очевидно неправилно и следва да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Във връзка с възражението на касатора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на споразуменията от 27.02.2013г. и от 02.08.2014г. поради установеното заболяване на Х. П. П. деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало, въззивният съд е приел недоказаност на обстоятелството, че към момента на сключване на споразуменията Х. П. П. не е могла да разбира или да ръководи действията си. Изводът е бил направен единствено въз основа на представеното от касатора експертно решение от 04.05.2020г. на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ Х., за преосвидетелстване, издадено въз основа на предходно решение на комисията от 25.06.2018г. В този смисъл е било и потвърденото първоинстанционно решение.

С разглеждане на касационната жалба по същество следва да бъде преценено дали от въззивния съд е извършено процесуално нарушение – недопускане на съдебна медицинска експертиза, която да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П. и неговата давност, съответно на изискването по т. 1 Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1 по описа за 2013г. на ОСГТК – когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето; в случай че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. При безспорно установеното си заболяване касаторът е от лицата с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, т. е. човек с увреждане по смисъла на пар. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, вр. чл. 1 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009г. и ратифицирана със закон от 41 Народно събрание, в сила от 21.04.2012г., а съгласно чл. 67, ал. 1 Закона за хората с увреждания и чл. 13 Конвенцията, на хората с увреждания се дължи ефективен достъп до правосъдие, както и защита от произволно отнемане на тяхното имущество (чл. 5 Конвенцията), при което касаторът е от лицата, за чиито интереси съдът следи служебно.

Евентуалното допуснато от въззивния съд процесуално нарушение е изводимо от мотивите към решението на съда, с възможност поради това да са накърнени посочените в чл. 5 – чл. 13 ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 Конституцията основни принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, така както в практиката на Върховния касационен съд се определя очевидната неправилност в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Хасково за проверка на вероятна негова очевидна неправилност.

На касатора следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 142. 41 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, при цената на исковете от общо 7 120. 32 лева, което е и обжалваемият интерес.

От заплащане на държавната такса за разглеждане на касационната жалба касаторът не е бил освобождаван по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, но такова освобождаване може да бъде поискано междувременно.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №212/29.06.2022г. по в. гр. д. №2591/2022г. на Окръжен съд – Хасково.

УКАЗВА на касатора Х. П. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 142. 41 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

При непредставяне в срок на документ за внесена дължимата държавна такса делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство, освен ако междувременно не бъде поискано освобождаване от заплащане на държавната такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]