Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за недопускане
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена Прокуратурата на Република България /РБ/ молба с вх. №******г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение №******г. по в. гр. д. №******г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №172/2022 г. на РС – Тетевен, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. О. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по незаконно обвинение в престъпление по чл. 235, ал. 1, предл. пето вр. с чл. 20 НК, по което е постановена оправдателна присъда по в. н. о. х. д. №484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Молителят поддържа, че след влизането в сила на горепосоченото решение, с решение №50147/24.11.2022 г. по н. д. №611/2022 г. на ВКС, образувано по реда на Гл. 33 НПК, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на Главния прокурор, е отменена оправдателната присъда по в. н. о. х. д. №484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, възобновено е производството по в. н. о. х. д. №484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна е поискал е било обусловено от задължителната сила на оправдателната присъда по в. н. о. х. д. №484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, която е отменена по реда за възобновяване на наказателни производства по Гл. 33 НПК. Моли горепосоченото влязло в сила решение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира и искане на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение №189 от 18.10.2022 г. по в. гр. д. №20224300500328/2022 г. на ОС – Ловеч, при съобразяване с разпоредбата на чл. 391, ал. 4 ГПК, според която държавните учреждения не дължат държавни такси и обезпечения.
Осъществена е процедурата за връчване на препис, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата за отмяна – М. О. М. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна – имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. досежно соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 10 ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 Постановление №2/77 на П./. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно.
Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. На това основание може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. В настоящия случай, изложените твърдения са, че влязлото в сила решение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чиято отмяна се иска, е основано на влязла в сила оправдателна присъда по в. н. о. х. д. №484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, която е отменена ВКС по реда за възобновяване на наказателни производства по Гл. 33 НПК с решение №50147/24.11.2022 г. по н. д. №611/2022 г. на ВКС. С последното решение, както твърди и молителят, е възобновена висящността на наказателното производство от въззивната му фаза, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поради това, макар процесната оправдателна присъда да е отменена, все още няма окончателно произнасяне на наказателния съд по процесното обвинение в престъпление, респективно липсва произнасяне, че то не е незаконно. Само в последния случай, при постановяване на осъдителна присъда при новото разглеждане на наказателното дело, би била осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят не е изложил твърдения за настъпили факти, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, респективно, че при новото гледане на наказателното производство след възобновяването по Гл. 33 НПК, е постановена осъдителна присъда вместо отменената оправдателна такава, при което молбата за отмяна е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане.
Доколкото искането за спиране по чл. 309, ал. 1 ГПК би могло да е основателно само при допустима молба за отмяна, то по настоящото дело последното следва да бъде оставено без уважение.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Прокуратурата на Република България с вх. №5814 от 12.12.2022 г. и с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение №189 от 18.10.2022 г. по в. гр. д. №20224300500328/2022 г. на ОС – Ловеч, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя по чл. 309, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.