Анотация

Въпрос

Приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимо обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази.

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т. дело №******/2021 [/aam]******година

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. М. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение №******г. по гр. д. №******г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр. д. №******г., като краен правен резултат на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 150 000 лв. до 195 000 лева.

Мотиви

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че въззивният съд е определил занижен размер на застрахователното обезщетение, което не е достатъчно да репарира в пълна степен всички понесени от пострадалата ищца физически болки, психически страдания и битови неудобства. Според касационната жалбоподателка, рашаващият състав не е преценил и отчел всички получени от нея значителни телесни увреди, не е съобразил тяхната тежест и настъпилите неблагоприятни, трайни последици от увредите. Освен това, сочи се, че въпреки формалното позоваване на икономическата конюнктура, на практика съдът не е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието, вкл. и лимитите на застрахователно покритие.

Формулираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искане за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №******г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост“ и 2. „Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените. Допълнителната селективна предпоставка е основана на ППВС №4/1968 г., решение по т. д. №44/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение по т. д. №157/2011 г. на ВКС, I т. о. – по първия въпрос, а по втория въпрос – на решения на II т. о. на ВКС, постановени по: т. д. №619/2011 г., т. д. №795/2008 г., т. д. №1203/2013 г. и по т. д. №990/2017 г. Поддържа се и очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

В постъпил по делото писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, искането за допускане на касационно обжалване се оспорва, а по същество се твърди правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според ответника, формулираните въпроси не могат да аргументират достъп до касационен контрол, тъй като всъщност съставляват оплакване за начина, по който въззивният съд е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, не би могло да се извършва съпоставка с размерите на присъдени по други дела обезщетения за неимуществени вреди. В отговора са изложени и подробни доводи за липса на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че в резултат на настъпило ПТП на 28.06.2017 г. ищцата е получила телесни увреди, установени и от съдебно-медицинската експертиза, изразяващи се в: множествена травма, травматичен шок, счупване на дясна ключица, счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясно с вътрегръден кръвоизлив, фрактури на дясната срамна и седалищни кости на таза, открито счупване на костите на дясната подбедрица с последвало гнойно усложнение, счупване на втора, трета, четвърта и пета метатарзални кости и счупване на трета, четвърта и пета дистални фаланги на лявото ходило, разкъсване на тънкото черво и разкъсване на мезентериума му, с последвал перитонит, вътрекоремен кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на четирите пръста на дясната ръка. Съдът е отчел: извършените оперативни интервенции, настъпилото усложнение при лечението на дясната подбедрица, периодите на лечение и възстановяване – около една година, значителните болки и страдания, понесени от пострадалата през първите няколко месеца след произшествието. Изтъкнал е, че здравето на ищцата, макар и да е стабилизирано, са налице трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в деформация на дясното ходило, водещо до изменение на стъпването с десния крак, както и загрозяващи белези.

Въззивният съдебен състав е посочил, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по отношение на размера на обезщетенията, съобразени и със застрахователните лимити. Като справедливо е определено обезщетение в размер на 80 000 лв., от която сума е приспадната доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 5 000 лева, или искът е счетен за основателен за 75 000 лв., а не за 85 000 лв., както е приел СГС.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимо обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния съд, обективирана в ППВС №4/1968 г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката.

За разглеждане на касационната жалба се дължи държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по реда на ГПК, в размер на 1 400 лева.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10349/28.04.2-21 г. по гр. д. №5603//2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав.

Указва на касационната жалбоподателка С. М. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 400 лева. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд – за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Препраща към

  • Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
    1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или…
  • Постановление № 4/1968 от 23.12.1968 г.
    За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    Относно приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]