Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2020

докладвано от съдия Василка Илиева


Анотация

Въпрос

В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ, ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

С определение производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, поради наличие на висящо тълк. д. №******г. по описа на ОСГК на ВКС.

Налице е произнасяне по поставените въпроси с ТР №******г. по тълк. д. №******г. на ОСГК на ВКС, поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. П. – процесуален представител на Д. Л. Б., против решение №******г., постановено по в. гр. д. №90//2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2405/23.11.2018 г. по гр. д. №6589//2014 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Б. против Военно формирование 32890 – Бургас искове за заплащане на сумата 13 648,71 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2001 г. – 30.08.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и сумата 13 305,87 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2001 г. – 16.09.2014 г.; сумата 889,60 лева, представляваща разлика от неизплатеното му основно трудово възнаграждение за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2012 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 211,30 лева и са присъдени разноски.

Мотиви

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3 по следните въпроси: 1. „Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл. 136а, ал. 4 КТ (прилаган при непълнота на специалния ЗОВСРБ) на военнослужещ, работещ в условията на удължено служебно време да се погаси с кратката три годишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя му затова? Възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес?“; 2. „Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност преди прекратяване на служебното му правоотношение, след като давността е институт, който не се прилага служебно (както преклузивните срокове), а само по възражение на насрещната страна?“; 3. „При наличие на материална разпоредба в специалния закон за отбраната и въоръжените сили на Република България – действащ и отменен, с която се предвижда, че компенсирането с почивка на военнослужещ, работещ в условията на удължено служебно време, става единствено по заповед (и то писмена) на командира на поделението/военното формирование, без да е предвидена възможност за военнослужещия сам да определи дните си за почивка, то тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност, когато неговото право не е могло по законов ред да бъде упражнено единствено по негова инициатива, следователно не би могло да бъде защитено и по съдебен ред?“; 4. „След като военнослужещ давайки 24-часови дежурства работи в условия на удължено служебно време няма право на парична компенсация, докато е на военна служба, а единствено на почивка, как междувременно при прекратяване на служебното му време правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило с кратката 3-годишна давност? Как е възможно едно потестативно право на страната, което още не е възникнало, междувременно да се е погасило? Нали началния момент на вземането на военнослужещ за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение?“; 5. „Защо при непълнота на специалния закон – ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ въззивния съд прилага правилата на Кодекса на труда /чл. 136а КТ/, а не на Закона за държавния служител, уреждащ отношенията по престиране на труд на държавните служители, каквито са и военнослужещите /чл. 133 ЗОВСРБ/?“; 6. „Щом началния момент за вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на работното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение, защо въззивния съд присъжда лихва за забава от месеца следващ полагането на дежурство, а не от момента на неговата изискуемост /прекратяване на служебното му правоотношение/?“ и 7. „„Сляпото“ прилагане на чл. 136а КТ при военнослужещите по отношение на дължимата им компенсация /било с почивка или с парична престация/ не противоречи ли на нормите на Европейското законодателство?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решения на Съда на Европейския съюз, а по първите шест въпроса бланкетно се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Военно формирование 32890 – Бургас, подаден чрез ст. юрк. П. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в частта по исковете по чл. 212, ал. 1 ЗОВСРБ за заплащане на сумата 889,60 лева, представляваща разлика от неизплатеното основно трудово възнаграждение за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2012 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 211,30 лева. Исковете са с цена под установения в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК праг за касационно обжалване на решенията по въззивни дела по искове за трудово възнаграждение от 5000 лева.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Въззивният съд е приел, че правилното правно основание на предявения иск е по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./, вр. чл. 154, ал. 2 ПКВС /отм./ за претенцията, обхващаща периода 01.04.2001 г. – 12.05.2009 г. (влизането в сила на новия ЗОВСРБ), както и по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ за периода 12.05.2009 г. – 30.08.2013 г., но това не налага отмяна на първоинстанционното решение. Посочил е, че поначало удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба, се заплаща като извънреден труд. Превишаването на служебното време следва да се компенсира с почивка, а при липса на възможност за такава компенсация – да се изплати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение като за извънреден труд. Констатирал е, че исковата молба е подадена на 16.09.2014 г., а правоотношението между страните е прекратено на 02.09.2013 г. и е приел, че преобразуващото право на ищеца да извърши компенсация не е погасено по давност единствено за период от три години преди прекратяване на договора, т. е. за времето от 30.08.2010 г. до 30.08.2013 г., като на негово място е възникнало парично вземане като за извънреден труд, за което е започнал да тече нов давностен срок от датата на прекратяване на договора. За останалия период 01.04.2001 г. – 30.08.2010 г. преобразуващото право на ищеца е погасено по давност, поради което след прекратяване на договора му, той няма право да получи възнаграждение като за извънреден труд. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че за периода 30.08.2010 г. – 30.08.2013 г., ищецът няма положен труд над нормативно определената продължителност, нещо повече – ищецът е положил по-малко часове труд от нормативно определените. При това положение, след като в посочения период ищецът не е полагал труд над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, съдът е приел, че не е имал право на компенсации за този период и съответно след прекратяване на договора му за кадрова военна служба не е налице преобразуващо право, което да се е трансформирало в парично вземане, поради което за периода 30.08.2010 г. – 30.08.2013 г. вземане на ищеца не съществува.

Касационен въпрос

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обобщаващия и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?“. Така уточнен въпросът отговаря на изискванията за общо основание, като е осъществено и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. №1846//2020 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена Д. Л. Б., против решение №ІІ-96/27.12.2019 г., постановено по в. гр. д. №90/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2405/23.11.2018 г. по гр. д. №6589/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Л. Б. против Военно формирование 32890 – Бургас искове за заплащане на сумата 889,60 лева, представляваща разлика от неизплатеното му основно трудово възнаграждение за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2012 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 211,30 лева и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. д. №1846/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-96/27.12.2019 г., постановено по в. гр. д. №90//2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в останалата част.

Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане и се прекратява касационното производство по делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на Председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните след изтичане срока на обжалване.




Препраща към

  • Тълкувателно решение №****/**.**.2017 по дело №****/2017
    В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
    В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност…
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]