Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Елена Арнаучкова


Анотация

Въпрос

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на сключения от длръжника договор с цедента, от който произтича прехвърленото вземане.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о., в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова, Елена Арнаучкова

след

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№****** по описа за 2022[/aam]******г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ОББ Факторинг ЕООД срещу решение №******г., постановено по възз. т. д.№******г. по описа на Апелативен съд – Варна. С него е потвърдено решение №******г., постановено по т. д.№******г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от касатора против „Лес Комерс 94“ ЕООД, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за размера над 37 101.57лв. до пълния предявен размер от 448 642.09лв. – вземания по фактури №[ЕГН], №[ЕГН], №[ЕГН], №[ЕГН], №[ЕГН] и №[ЕГН], всички от 01.11.2017г., и са присъдени в тежест на касатора разноски в общ размер 9500лв.

Мотиви

С позоваване на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, касаторът поддържа искане за отмяна на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1. Може ли на фактора по договора за факторинг да бъдат противопоставени възражения, произтичащи от външно за него правоотношение – покупко-продажба между цедента и трето лице-платец, които са възникнали след датата на уведомяване на длъжника за извършената цесия, при условие, че е налице съгласие на третото лице-платец с прехвърлянето на вземането? Приложим ли е чл. 103, ал. 3 ЗЗД по отношение на всички възражения, които третото лице-платец би имало срещу цесионера, произтичащи от отношенията му с цедента? Въведена е допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обоснована с противоречие с постановеното по чл. 290 ГПК решение №114/10.10.2019г. по т. д.№2704/2018г., II т. о. на даденото от въззивната инстанция разрешение по въпроса, че хипотезата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД е изключение, отнасящо се само до възражението до прихващане и, по арг. за обратното, длъжникът може да противопостави на цесионера всички останали възражения, които има към цедента, независимо, че се е съгласил с прехвърлянето на вземането.

2. При условия на евентуалност, в случай, че съдът прецени уредбата относно договора за цесия да е неприложима по отношение на договора за факторинг и предвид факта, че в действащото законодателство липсва изрична уредба относно договора за факторинг: Кои възражения могат да бъдат противопоставени на фактора от страна на третото лице-платец, когато е налице съгласие на това лице с прехвърляне на вземането? Въведена е допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без аргументация за наличието на приложното й поле.

3. Съществува ли задължение на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?Въведена е допълнителната предпоставка по т. 1, чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. и казуалната съдебна практика, решение №589/29.06.2010г. по гр. д.№1359/2009г. и решение №60250/02.11.2021г. по гр. д.№195/2021г.,IV г. о. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни доказателства, събрани пред двете инстанции, и не е съобразил значението, което имат за спора, от които е следвал единствено обоснованият правен извод, че длъжникът е дал безусловното си съгласие с цесията на вземанията за стойността на стоките по процесните фактури и е признал извършване на доставките. Също така касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил и заявеното още в отговора на ИМ / вероятно се има предвид в допълнителната искова молба/ и поддържано и във въззивното производство от касатора, че споразумението за разваляне на договорите за покупко-продажба от 06.11.2017г. е извършено от цедента с намерение да се увреди цесионера, което е недопустимо, съгласно чл. 289 ТЗ.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът „Лес Комерс 94“ ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Между ищеца „ОББ Факторинг ЕООД, от една страна, като фактор, „МКМ БГ“ ЕООД, като доставчик, и „МКМ-Трейд ЕООД и „МКМ-БГ Груп“ ЕООД, като съдлъжници, при условията на солидарност, е сключен при общи условия договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. По силата на договора доставчикът„МКМ БГ“ ЕООД прехвърля на фактора „ОББ Факторинг ЕООД, по реда на чл. 99 ЗЗД и сл. и при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията, неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора доставчикът се задължава да извести писмено платеца на всяко едно вземане по всяка една фактура за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора, като изрично впише във всяка фактура, че задължението за плащането й в деня на падежа се изпълнява по посочената в договора за факторинг сметка на фактора, както и дава съгласие и упълномощава фактора да известява писмено платците за прехвърляне на всяко от вземанията по всяка от фактурите.

С писмо от 23.05.2016г., адресирано до фактора, доставчикът му прехвърля всички вземания, които са възникнали или ще възникнат за доставки на „Лес Комерс 94“ ЕООД на стоки и/или услуги, започвайки от фактура №3000089/23.05.2016г. С писмо от същата дата, адресирано до платец „Лес Комерс 94“ ЕООД, доставчикът го уведомява за сключването на договор за факторинг с „ОББ Факторинг ЕООД и за прехвърлянето на всички вземания, които са възникнали или ще възникнат за доставки в полза на „Лес Комерс 94“ ЕООД на стоки и/или услуги, започвайки от фактура №3000089/23.05.2016г., известява го да извършва плащанията в полза на фактора по посочени сметки в лева и евро, че не може да се прави никаква промяна по прехвърлянето на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се основава прехвърлянето на вземанията, без изричното писмено съгласие на фактора, както и, че не може да се упражнява право на прихващане по отношение на доставчика. В писмото доставчикът моли длъжника да потвърди на фактора, че е запознат подробно със съдържанието на писмото и е съгласен, като използва приложения формуляр.

С писмо от 27.05.2016г., адресирано до фактора, длъжникът „Лес Комерс 94“ ЕООД потвърждава получаване на писмото от 23.05.2016г. и, в знак на съгласие и приемане, му го препраща.

На 01.11.2017г. са издадени от доставчик „МКМ БГ“ ЕООД процесните 6 бр. фактури с отложено плащане до 30.01.2018г. за доставка на стоки с получател „Лес Комерс 94“ ЕООД, като във всяка от тях е изрично вписано, че вземането е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг ЕООД и плащането е дължимо по изрично посочени негови сметки в лева и евро. За получаването на стоките са издадени стокови разписки, двустранно подписани /л. 56- 61/.

С писмо от същата дата, 01.11.2017г. доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД е уведомил длъжника „Лес Комерс 94“ ЕООД за прехвърлянето в полза на „ОББ Факторинг ЕООД на вземанията по процесните фактури от 01.11.2017г., известил го е за извършване на плащанията на фактора по посочените сметки в лева и евро, както и, че е необходимо длъжникът да потвърди на фактора, че е запознат подробно със съдържанието на документа, използвайки приложения формуляр, както и, че не може да се прави никаква промяна по прехвърлянето на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се основава прехвърлянето на вземанията, без изричното писмено съгласие на фактора и не може да се упражнява право на прихващане по отношение на доставчика. В писмото доставчикът моли длъжника да потвърди на фактора, че е запознат подробно със съдържанието на писмото и е съгласен, като използва приложения формуляр

С писмо от същата дата, 01.11.2017г., длъжникът „Лес Комерс 94“ ЕООД е уведомил фактора за полученото писмо от доставчика и, в знак на съгласие и приемане, му го е препратил.

На 27.05.2020г. факторът „ОББ Факторинг ЕООД е предявил осъдителни искове срещу длъжникаЛес Комерс 94“ ЕООД с предмет прехвърлените му по договор за факторинг от 17.05.2016г., сключен с доставчикаМКМ БГ“ ЕООД, парични вземания за цената на стоки по договори за покупко-продажба на стоки, сключени между доставчик„МКМ БГ“ ЕООД и купувач„Лес Комерс 94“ ЕООД, за които са издадени фактури, сред които са и процесните фактури от 01.11.2017г.

В подадения в срок писмен отговор на ИМ ответникът„Лес Комерс 94“ е възразил, че не дължи плащане на вземанията по фактурите от 01.11.2017г. на ответника. Въвел е твърдения, че стоките по фактурите от 01.11.2017г. са били предмет на последващи продажби от „Лес Комерс 94“ ЕООД на „МКМ БГ Груп“ ЕООД, за които са издадени фактури от 06.11.2017г., като стоките не са напускали склада на първоначалния доставчик „МКМ БГ“ ЕООД, а на 06.11.2017г. е сключено споразумение между „МКМ БГ“ ЕООД, „Лес Комерс 94“ ЕООД и „МКМ БГ Груп“ ЕООД, с което договорите за продажба, отразени във фактурите от 06.11.2017г., са развалени; на 23.04.2018г. по всички фактури, предмет на развалените договори, са издадени кредитни известия от „Лес Комерс 94“ ЕООД на „МКМ БГ Груп“ ЕООД и от „МКМ БГ“ ЕООД на „Лес Комерс 94“ ЕООД и на същата дата е подписан протокол, удостоверяващ връщането на стоките на първоначалния доставчик „МКМ БГ“ ЕООД. Въведени са от ответника доводи, че факторингът не отменя правото на длъжника по доставките да противопоставя на фактора възражения за недължимост на плащането, поради разваляне на договорите, от които произтичат прехвърлените вземания, като при разваляне на договорите факторът има право да иска от доставчика връщане на платеното за прехвърлените вземания.

В подадената допълнителна ИМ ищецът е поддържал, че възражението за недължимост е в противоречие с представените с ИМ 8 бр. потвърждения, подписани от ответника и адресирани до ищеца, в които ответникът не само изрично потвърждава и възпроизвежда текста на уведомлението, което му е изпратено от стария кредитор, но и прави признание за дължимостта на вземанията по процесните фактури. Ищецът е поддържал, че с изходящото от него потвърждение от 27.05.2016г. ответникът изрично писмено се е задължил, че не може да се прави никаква промяна по прехвърлянето на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които то се базира, без изрично писмено съгласие от фактора, като с подписването на споразумението от 06.11.2017г. ответникът е нарушил тази забрана. Въведени са и доводи от ищеца, че на фактора са непротивопоставими всякакви действия, отнасящи се до промяна на цедираното задължение, извършени след уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържано е също от ищеца, че сторнирането от ответника на процесните фактури е злоупотреба с право по чл. 289 ТЗ, поради което е нищожно.

В производството пред първоинстанцинония съд е допуснато и прието заключение на ССЕ за осчетоводяването на процесните фактури, както и е разпитан св. М. М., бивш представител на доставчика на стоките в периода 2016-2018г.

С първоинстанционното решение исковете на фактора са частично уважени, като същите са отхвърлени за вземанията по процесните фактури от 01.11.2017г. Срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която са оспорени изводитеза противопоставимост на ищеца на възражението на ответника за разваляне на договорите за покупко-продажба с доставчика. Въведени са доводи, основани на приложението на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, че, след като длъжникът се е съгласил и е приел извършената цесия, той няма право да прави на цесионера никакви възражения, които има по отношение на цедента.

Като е възприела изцяло установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивната инстанция е изложила мотиви, че сключването на договора за факторинг и прехвърлянето на вземанията не е преустановило възникналото правоотношение между доставчика и купувача, както и възможността на купувача да противопоставя на доставчика своите правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, вкл. тези, произтичащи от разваления договор, с изключение на изрично уредените в чл. 103, ал. 3 ЗЗД, а именно да извършва прихващане със свое насрещно вземане към цедента след като се е съгласил с цесията на вземането на цедента. Въззивната инстанция се е позовала на уговореното в чл. 13 от договора за факторинг, че в случаите на промяна на облигационното отношение, при която цената бъде намалена или напълно анулирана, доставчикът дължи да възстанови на фактора получените в аванс суми. По тези съображения са формирани изводи, че със сключването на договора за цесия е прехвърлено вземането с принадлежностите му, но не е променена една от страните по правоотношението, от което произтича прехвърленото вземане, а същото е запазено, поради което, в случай на скрити дефекти, водещи до невъзможност за употреба на стоките по предназначение, купувачът разполага с правото да развали договора, независимо, че е потвърдил извършените доставки. Въззивната инстанция е приела, че, тъй като, в случая, договорите за доставка са развалени по взаимно съгласие на страните, не е било необходимо да се предоставя срок за изпълнение, след изтичането на който, договорът да се счита развален. По тези съображения и, тъй като развалянето има обратно действие и стоките са върнати от купувачаЛес Комерс 94“ ЕООД на продавача „МКМ БГ“ ЕООД, въззивната инстанция е формирала решаващи мотиви, че ответникът „Лес Комерс 94“ ЕООД не дължи плащане на цената на стоките нито на продавача, нито на фактора.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпрос №2 произтича от обстоятелството, че не е обоснована въведената допълнителна предпоставка. Задължение на касатора е да аргументира приложното поле на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а позоваването на законовата разпоредба не може да изпълни ролята на мотивиране на наличието на приложното й поле. То следва да бъде доказано по начина, указан в т. 4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена, поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуващата практика. Не се обосновава и да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба.

Касационен въпрос

Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос №1в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно приложимостта на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на сключения от длръжника договор с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като въпросът има характеристиките, очертани в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г по тълк. д. №1/2009г. ОСГТК и е обоснована допълнителната предпоставка на т. 1, чл. 280, ал. 1 ГПК – за извършване на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с казуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, посоченото от касатора решение №114/10.10.2019г. по т. д.№2704/2018г., II т. о.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8231 лева.

Диспозитив

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение №138 от 08.11.2021г., постановено по възз. т. д.№528//2021г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8231 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
  • Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2009
    Следва ли възивната инстанция да разгледа представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора?
  • Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
    Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?
  • Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
    1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]