Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Жива Декова


Анотация

Въпрос

При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, допустим ли е осъдителен иск с предсрочна изискуемост в по-късен момент?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря разгледа докладваното от съдия Декова гр. дело №******год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с процесуален представител юрисконсулт С., срещу въззивно решение от 25.05.2021г. по в. гр. д.№******г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 04.02.2020г. по гр. д.№******г. на Софийски районен съд в частта, в която Г. П. П. – И. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и сл. сумата от 19 489 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 20.08.2008г., изменен и допълнен с Анекс №******г., Анекс №******г. и Анекс №3/25.09.2015 г., ведно със законната лихва от получаване на исковата молба /24.04.2019 г./ до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 450,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.08.2008 г. до 18.04.2018 г. и прекратява производството по делото в тази част.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:1“Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителния иск по чл. 422 ГПК, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление и 2“Предсрочна изискуемост, ностъпила преди подаване на заявленитео за издаване на заповед за изпълнение, и предсрочната изискуемост, настъпила с полечаване на искомата молба от длъжника, представляват ли различно основание на иск за присъждане на сумите, дължими по договор за кредит“, които счита, че са разрешени във въззивното решение в противоречие с определение по ч. т. д.№1369/2017г. на ВКС, Іт. о., определение по гр. д.№60200/2016г. на ВКС, ІІІг. о., решение по т. д.№57/2012г. на ВКС, І т. о. и решение по т. д.№193/2018г. на ВКС, Іт. о.

Ответникът по жалбата Г. П. П. – И. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която Г. П. П. – И. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и сл. сумата от 19 489 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 20.08.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 04.02.2011 г., Анекс №2 от 30.03.2012 г. и Анекс №3/25.09.2015 г., ведно със законната лихва от получаване на исковата молба /24.04.2019 г./ до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 450,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.08.2008 г. до 18.04.2018 г. и прекратява производството по делото в тази част.

Същото първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Г. П. П. – И. искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и сл. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.05.2018 г. по ч. гр. д. №24978/2018 г. по описа на СРС, 154 състав, както и в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 125,82 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 17.04.2018 г., и искът в размер на 203,23 лева., като необжалвано, е влязло в сила. Предявените установителни искове са отхвърлени като неоснователни по съображения, че ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са осъществени преди подаване и обявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното от заявителя основание и доколкото в хода на съдебното дирене по конкретното дело не е установено, че волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което в СРС е образувано ч. гр. д.№24978/2018г., то предявените установителни искове са неоснователни.

Въззивният съд е приел, че с оглед разясненията в ТР №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и съдебна практика /Решение №135/26.09.2018 г. по т. д. №230/2017 г. на ВКС, II TO, Определение №159/30.04.2020 г. по ч. т. д. №2465/2019 г. на ВКС, I TO и др./, че предявеният от „Райфайзенбанк България“ ЕАД евентуален осъдителен иск е недопустим, поради липса на предявено друго основание, различно от това, на което е предявен установителният иск по чл. 422 ГПК. Изложил е съображения, че уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на исковото производство с връчването на препис от исковата молба, не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповед за изпълнение, доколкото с цитираното ТР е прието, че основанието, на което се претендира изпълнение на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.

Касационен въпрос

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда /съгласно т. 1 на ТР по т. д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК/ въпрос: „При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, допустим ли е осъдителен иск с предсрочна изискуемост в по-късен момент?“, е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.05.2021г. по в. гр. д.№5403/2020г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касатора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 398,79лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.


Препраща към

  • Тълкувателно решение №****/**.**.2017 по дело №****/2017
    1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, допустим ли е осъдителен иск с предсрочна изискуемост в по-късен момент?
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]