Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

докладвано от съдия Зоя Атанасова


Анотация

Въпрос

1. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Текст

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗОЯ АТАНАСОВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело №******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Г. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. дело №******г. на Варненския районен съд и е осъден „Енерго-Про Продажби” АД да заплати на К. Б. Б. сумата 899.15 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.2. След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение №1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело №2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително? Решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? Решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба К. Б. Б., чрез адв. И. З. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

Прието е още за установено КП от 04.10.2018 г., че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.

Посочено е, че е изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ – РО Русе, за което е съставен КП №1687/22.08.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Според КП електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.

Съдът е приел, че със становище за начисление на електроенергия от 29.08.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 65 073 кВтч за периода 05.10.2017 г. – 04.10.2018 г. Прието е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, че въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 02.09.2019 г. за сумата от 12 305,14 лева. Посочено е, че по делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.

Въз основа на заключение на вещото лице по изслушана съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 07.02.2020 г. е прието за установено, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, че практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи, че наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.

От правна страна съдът е приел, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение №ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.

Прието е, че след изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Посочено е, че на съда е служебно известно решение №1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д.№2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съдът се е позовал на чл. 195, ал. 1 АПК, според който подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и е посочил, че няма обратно действие. Съобразена е разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК, според която правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Отчетено е, че към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Формиран е извод, че с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 04.10.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Посочено е, че според изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, че последните не са представени по делото, че на съда е служебно известно тяхното съдържание.

Въззивният съд е приел, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Приел е още, че не е установено наличието на първата и третата предпоставки.

При тези съображения е изведен извод, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, поради което искът е основателен и следва да се уважи.

По правните въпроси:

Касационни въпроси

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори и трети въпрос от изложението.

С решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК. е възприета практиката на ВКС, изразена в решение №21/01.03.2017г. по гр. д. №50417/2016 г. на ВКС, I г. о. В последното се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Съдебният състав е приел, че посоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по – малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е, че според константната практика на ВКС /решение №97/28.07.2015 г. по т. д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115/20.05.2015 г. по гр. д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение №19/21.02.2014г. по т. д. №2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение №228/10.09.2012г. по гр. д.№311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение №487/29.11.2012г. по гр. д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в /отм./ чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК. Правните въпроси са разрешени в противоречие с тази практика на ВКС.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението.

С решение №222/27.03.2018 г. по т. д.№505/2017 г. на ВКС,II т. о. по чл. 290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. Възприета е и практиката на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството.

Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение №260204/27.07.2020 г. по в. гр. дело №1170/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. №265267/03.09.2020 г., подадена от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], В. Тауърс-Г, [улица], чрез адв. Н. Г..

Указва на жалбоподателя „Енерго – Про Продажби” АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 246.10 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
    Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа…
  • Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
    Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора,…
  • Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014
    Относно наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.
  • Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014
    След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова) – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал…
  • Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013
    Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход…
  • Решение №****/**.**.2012 по дело №****/2011
    За правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.
  • Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
    Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48 ПИКЕЕ, чл. 49 ПИКЕЕ, чл. 50 ПИКЕЕ, чл.…
  • Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017
    Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]