Анотация

Въпрос

За процесуалната легитимация на държавата да отговаря чрез процесуален субституент по реда на чл. 49 ЗЗД. (По иск срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ за причиняване на неимуществени вреди след незаконосъобразно издаване на изпълнителен лист)

Отговор

Съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговоря пряко за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл. 7 КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. №******[/aam]******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №******[/aam]******г. на М. Г. Х., чрез пълномощника адвокат К. П., срещу въззивно определение №******[/aam]******г. по в. ч. гр. д. №******[/aam]******г. на Окръжен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и е постановено в противоречие с практика на ВКС относно приетото за легитимацията на ответника да отговаря по иска по чл. 49 ЗЗД.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение №******[/aam]******г. по гр. д. №968/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от М. Г. Х. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е насочен против Софийски районен съд като процесуален субституент на държавата. В исковата молба се твърди, че съдията, разгледал гр. д. №1366/2011 г. на Софийски районен съд и постановил решение по него, е причинил на ищеца неимуществени вреди след незаконосъобразно издаване на изпълнителен лист. Ето защо в случая съдът носи обезпечително-гаранционна отговорност в качеството на възложител на работа на съответния съдия, причинил вредоносния резултат.

Въззивният съд е посочил, че отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Тя е самостоятелна, но е функционално обусловена и от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Когато лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя е категорично недопустимо. В съответствие с разпоредбата на чл. 132 КРБ съдиите не носят отговорност за постановените от тях актове освен при извършено умишлено престъпление от общ характер, каквото в случая не се твърди да е извършено и установено с влязла в сила присъда. Цитираната разпоредба възпрепятства търсенето на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД от съдия по повод постановен от него съдебен акт, което прави недопустимо ангажирането на отговорността на съда, в който той правораздава, и за постановените от съдията актове. Предвид изложеното, в случая не е налице надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за деликтна отговорност, което води и до недопустимост на производството. Ето защо първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Частната касационна жалба е допустима, насочена е против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С новата ал. 3 на чл. 280 ГПК /ДВ, бр.86/2017г./ е въведено и основанието „очевидна неправилност“ за допускане касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка правилността на даденото от въззивния съд разрешение относно въпроса за процесуалната легитимация на държавата да отговаря чрез процесуален субституент по реда на чл. 49 ЗЗД, с оглед и установената практика на ВКС. Изводите на въззивния съд във връзка с процесуалната допустимост на предявения иск са неправилни, като същите противоречат на практиката на ВКС, според която съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговоря пряко за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл. 7 КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица /в този смисъл са Тълкувателно решение №5/2015г. по тълк. д.№5/2013г. на ВКС, ОСГК, решение №133/29.06.2016 г. по гр. д. №5002/2014 г., на ВКС, ІІІ г. о., определение №220/20.03.2012 г. по ч. гр. д. №23/2012 г. на ВКС, решение №110/14.06.2013 г. по гр. д. №93/2012 г. на ВКС, ІV г. о./.

С оглед цитираните решения на ВКС следва да се посочи, че са неправилни правните изводи на въззивната инстанция, съгласно които предвиденият в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите изключва пасивната процесуална легитимация на държавата по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на действия на съдия в Софийски районен съд, изразяващи се в незаконосъобразно издаване на изпълнителен лист срещу ищеца. Искът е предявен срещу Софийския районен съд в качеството на процесуален субституент на държавата, доколкото последният се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Ето защо при наличие на твърдения, че са причинени вреди, за които отговаря държавата, предявеният иск е процесуално допустим /в този смисъл – определение №534 от 13.12.2019 г. по гр. д. №4266/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; определение №189 от 17.08.2022 г. по ч. гр. д. №2246/2022 г. на ВКС, І г. о.; решение №110 от 14.06.2013 г. по гр. д. №93/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №133/29.06.2016 г. по гр. д. №5002/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о./.

Предвид изложеното обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №907/28.07.2022 г. по в. ч. гр. д. №391/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

ОТМЕНЯ въззивно определение №907/28.07.2022 г. по в. ч. гр. д. №391/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора и потвърденото с него определение №260082/03.05.2022 г. по гр. д. №968/2021 г. на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ.

Определението е окончателно.


Препраща към

  • Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014
    Относно процесуална легитимация на държавата като ответник по деликтния иск, въззивното решение противоречи на цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС и съдилищата.
  • Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2012
    Относно реда за реализиране отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията на България за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, извън тези по чл. 2 ЗОДОВ.
  • Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
    Относно очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, засягаща търсената от ищеца защита.
  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    Носят ли отделните съдилища деликтна отговорност за постановените от тях актове? (По иск от физическо лице срещу Административен съд – Варна за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и психически страдания, причинени от съдържаща се в мотиви на съдебен акт оценка за личността на ищеца)

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]