Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди и, че определението е очевидно неправилно.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т. д.№******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Виго груп“ ООД /н/ срещу определение №******г. по ч. в. т. д.№******г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №******г. по т. д.№******г. на ОС Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т. д.№357/2021 г. на ОС Бургас с окончателен съдебен акт.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, вторият от които, уточнен от настоящата инстанция, съобразно т. 1 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Предявилият установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ кредитор, ползва ли се с пълните права като останалите кредитори, чиито вземания са приети и одобрени с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ. 2. Следва ли с оглед принципа за бързина в производството по несъстоятелност, производството по иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от лице с неприето в производството по несъстоятелност вземане, да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по предявения от същия ищец иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди и, че определението е очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба „Обединена българска банка АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Останалите ответници не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да потвърди определението на ОС Бургас, с което е спряно производството по т. д.№356/2021 г. на ОС Бургас /образувано по предявен от „Виго груп“ ООД /н/ срещу „Грато инвестмънт“ ЕООД /н/ и „Обединена българска банка АД иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на банката, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Грато инвестмънт“ ЕООД /н//, до приключване на т. д.№357/2021 г. на ОС Бургас /образувано по предявен от „Виго груп“ ООД /н/ срещу „Грато инвестмънт“ ЕООД /н/ иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания на ищеца/, въззивният съд е изложил съображения, че във връзка с преюдициалния характер на производството по предявения от ищеца иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване на собственото му вземане, към настоящия момент е формирана непротиворечива практика, представена с определение №708 от 17.12.2020 г. по т. д.№3000/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №350/24.07.2018 г. по ч. т. д.№1151/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №378 от 11.06.2019 г. по ч. т. д.№130/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Посочил е, че съставите на ВКС непротиворечиво приемат, че при наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане по чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за решаването на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл е счел, че активната легитимация по отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на производството, като обстоятелството, че не е била налице към момента на образуване на развилия се исков процес и продължава да е спорна към момента на приключването му пред съответната инстанция, не освобождава съда от задължението му по чл. 7, ал. 1 ГПК, да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Първият от формулираните от касатора въпроси не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното определение отговор на този въпрос не се съдържа, същият не е обсъждан и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, решаващо за постановяване на определението е становището, че връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл вторият от въпросите е обусловил правната воля на съда, но не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по поставения втори правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, като съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения, ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ се легитимира като кредитор, не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането си, като от уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане, решаването на този спор по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед изложеното и тъй като в случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №202 от 16.08.2022 г. по ч. в. т. д.№161/2022 г. на АС Бургас.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]