Анотация

Въпрос

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.03.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. №******год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение №******г., постановено по в. гр. д. №******г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на М. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 20.04.2017 г.

В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл. 281, т. 3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция /чрез присъждане на още 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата/, да бъде изцяло уважена. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът, как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД по иска на увреденото лице с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на делинквента, както и въпроси във връзка с обосноваността на съдебния акт. Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд не се е съобразил с обективните критерии, посочени в ППВС №4/68 г., както и не е изложил мотиви по тези критерии въз основа на установените по делото факти.

Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да достигне до обжалвания резултат по спорния във въззивното производство въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата – настоящ касатор неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е съобразил заключенията по двете СМЕ и гласните доказателства, въз основа на които е намерил следното: По критерия – брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания е приел наличието на счупвания на горните и долните рамена на срамните кости, счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на ляво крило на кръстцовата кост. По критерия – проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителен период е посочил проведеното 14-дневно болнично лечение за открито наместване на фрактурата на лявата подбедрица с вътрешна фиксация на тибия и фибула, постелен режим от 2-3 месеца до възстановяване на счупените кости на подбедрицата, чието пълно възстановяване става за 6 месеца. Счупването на тазовите кости е лекувано консервативно чрез обездвижване на 30-45 дни, през който период ищцата е ползвала памперси. Към 20.07.2017 г. ищцата е била с накуцваща самостоятелна походка. Общият възстановителен период съобразно ползвания отпуск по болест е бил 318 дни. Като е взел предвид и одобреното от съда споразумение с делинквента по чл. 382 НПК относно периода, в който всяка телесна повреда е причинила трайно затруднение на движението на пострадалата, съдът е извел извод, че общият възстановителен период възлиза на 8-10 месеца. По критерия – възраст на пострадалата е посочено, че тя е била на 47 години към момента на инцидента. По критерия – допълнителни негативни психични изживявания /освен болките и страданията/ съдът е взел предвид невъзможността за самообслужване и нуждата от чужда помощ за 2-3 месеца, ползването на памперси за 45 дни, инвалидна количка и патерици. По критерия – последици за здравето на ищцата е прието, че възстановяването от травматичните увреждания е пълно, но тя има оплаквания от болки с променлив характер в оперираната подбедрица и таза, както и оперативни белези, несраснали с подкожната тъкан. Съдът е посочил, че съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. В резултат на горната установеност въззивният съдебен състав е преценил, че сумата от 50 000 лв. би обезщетила справедливо ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. За недоказано и противоречащо на заключенията по експертизите е счетено оплакването в жалбата, че ищцата и понастоящем има затруднения при продължително ходене, че не може да кляка, да се качва и слиза по стълби и че физическата й активност е силно намалена.

Относно съпричиняването съдът е обсъдил подробно механизма на произшествието и поведението на участниците в него, включително нормативните изисквания за безопасност на движението, които същите са нарушили, и в резултат на това е определил принос на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 20 %, който е съответно приспаднат.

Касационен въпрос

С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че формулираният правен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението със задължителните постановки на ППВС №4/1968 г., при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Диспозитив

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №57/25.01.2021 г. по в. гр. д. №3380//2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение №5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. №11451//2017 г. по описа на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска на М. Б. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на ПТП на 20.04.2017 г.

Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, на основание чл. 83 ГПК/.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    За приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]