Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Бонка Дечева


Анотация

Въпрос

Кога и при какви условия административен орган, участващ в реституцията по ЗСПЗЗ може да бъде заместен в своите правомощия?
Кога може да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и възможно ли е възстановяване на свободната площ при наличие на такава, е относим към мотивите на съда?
(По предявените против „Пазари Запад“ ЕАД искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено право на собственост на ищците върху недвижим имот – бивша земеделска земя/нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ)

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр. дело №******година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А. против решение №******г. по гр. д.№******г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2020г. по гр. д. №******г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против „Пазари Запад ЕАД, ЕИК 130111826 искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено право на собственост на ищците върху следния недвижим имот – бивша земеделска земя/нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 2.327 дка в строителните граници на [населено място], м. “Л.“, кадастрален лист №******г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К. “, попадащ в очертанията на УПИ…. от кв….. по ЗРП, одобрен със заповед №РД- 09-251/1991 г., а по КК, одобрена със заповед №РД-18-14/06.03.2009 г., попадащ в очертанията на ПИ с идентификатор….., който имот е с площ от 2327 кв. м. и проектен идентификатор….. с граници: ….. и…..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ относно това кога се счита изпълнено обществено мероприятие, което да е пречка за реституция и относно правилата за заместване на административен орган, който е в невъзможност да изпълнява функциите си. Твърди се противоречие с процесуалните правила относно задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност събраните доказателства и необоснованост на извода, че е реализирано обществено мероприятие върху имота, препятстващо реституцията на свободната незастроена площ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по три въпроса: 1. Кога може да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и възможно ли е възстановяване на свободната площ при наличие на такава? 2. Кога и при какви условия административен орган, участващ в реституцията може да бъде заместен в своите правомощия? 3. При постановяване на своето лешение следва ли съдът да обсъди и съобрази всички събрани доказателства по делото, включително и приетите експертизи, като изходи от нормата на чл. 202 ГПК и следва ли да се мотивира защо не съобразява с тях. По всеки от въпросите е цитирана съдебна практика, на която се твърди, че противоречи обжалваното решение.

Ответникът по касация „Пазари Запад ЕАД, оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по първия въпрос решението не противоречи на цитираните решения, а е съобразено с установеното по делото, по втория въпрос – противоречието с практика на ВАС не е основание за допускане до касационно обжалване, а по третия – решението е съобразено със събраните доказателства и установеното от експертизите, че имота е застроен и е изпълнено обществено мероприятие върху имота.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна по делото е установено следното: Ищците са наследници на З. С. П., починал на 25.10.1975 г. и в това им качество с решение №199 от 05.10.2004г на ОСЗГ „О. Купел“ №, влязло в сила на 26.10.2004г, им е призната и възстановена собствеността в стари реални граници на имот с площ 2,327 дка. в строителните граници на [населено място], м.“Л.“, кадастрален лист №238, 261, имот №….. от кадастралния план от 1958 г., при граници: [улица], улица, алея, наследници на Д. С. П., сега в [населено място], м.“К. пресня“, попадащ в очертанията на УПИ….. от кв….. по ЗРП, одобрен със заповед №РД- 09-251/1991 г. В решението е отразено, че за имота има Акт за общинска собственост №….. и че парцел….. от кв….. е застроен със сгради с временен статут с ограничения на ползването поради инженерна инфраструктура. За възстановяване на имота е издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ, в което е определена незастроената площ, подлежаща на възстановяване и площта от имота, която не може да се възстанови, и която не е предмет на спора. Свободната от застрояване площ е определена от комисия, назначена от кмета с председател – секретаря на района О. П., която е изготвила, според установените вътрешни правила за това, протокол №4/29.04.2004 г. По т. 5е произнасянето по искането на наследници на З. С. П.. Заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ №РД-09-446/27.07.2004 г. е подписана със запетая. Подписът не е на кмета на района, а не се спори, че е на О. П. – секретар на район „Люлин“. Той е определен със заповед №РД-09-440/23.07.2004 г. на кмета на района М. П. да го замества в периода докато ползва платен годишен отпуск от 26.07.2004 г. до 13.08.2004 г. В заповедта са посочени различни дейности, между които и административно обслужване на населението.

От приетите СТЕ – единични с в. л. К. и последната тройна СТЕ се установява, че първият улично регулационен и дворищно регулационен план за района е от 1974 г., а кадастралния план по него е изработен през 1972 г. в него не е заснет имота, притежават от наследодателя на ищците, не е заснето застрояване в него и не е предвидено такова. Този план е частично изменен 1988 г., като спорното место попада в парцел І-ОЖС и КОО /обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване/ Това е действащият план към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г.. На 30.09.1991 г. е одобрено ново изменение на регулационния план, като са образувани парцел….– за ОЖС, КОО, пг, услуги, търговия, фирмена дейност и парцел…..-за общински нужди, фирмена дейност и пг, и двата в кв…… Процесният имот попада в очертанията на парцел….. от кв…… Предвиденото в него мероприятие не е реализирано. С последващо изменение е предвидено построяване на „П“-образен блок от 3 до 11 етажа, разположен симетрично в двама парцела. Съществуващите в парцел….. сгради са предвидени за разрушаване. Това предвиждане не е реализирано. През 2009 г. е приета кадастралната карта за района, като са нанесени съществуващите постройки в ПИ…… През 2012 г. е изменен планът за застрояване и регулация /ЗРП/, като са променени границите на парцели І и ІІ и е предвидено построяване на осеметажна сграда за обществено обслужваща сграда, а съществуващите едноетажни постройки е предвидено да се съборят за това е издадена виза за предварителни /прединвестиционни/ обемно устройствени проучвания. Това предвиждане също не е реализирано.

При проучване на кадастралния план от 1972 г. и попълванията му през август 1978 г. и м. април 1991 г. се установява следното от последната тройна СТЕ: През 1978 г. в северната част на кв. ….. са нанесени две масивни сгради №28 и №29, отразени в к. л. 261с предназначение – магазин. Съгласно писмо №АГ-94-00-617/07.07.2003 г. сграда №….. е построена като временен строеж по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. През април 1991 г. са заснети три сгради: №…., №…. и №…., първите две като масивни сгради, а последната – като паянтова сграда, а на ръчна скица от същата година е заснета сграда №….. южно от пазара – 9-етажен блок. Сграда №….. е западната част на сграда ресторант, сграда..-… е сграда на градски транспорт, а сграда №….. е съборена. При актуализацията на кадастралния план през 2000 г. сграда №….. е с нов №…., сграда №….. е с №….., сграда №….. е с нов №…., а сграда…. е с нов №….. В границите на имот №….. попадат частично сгради №…. и…. и изцяло – сгради №….. и….. След приспадане на прилежащата площ към тези сгради е определена свободна от застрояване площ, изчислена от тройната СТЕ на 2070 кв. м., защрихована в жълто по б. А-Б-В-Г-Д-Е Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А на скицата на л. 455 от делото на първата инстанция / приложение №9 към заключението. Ако се отчете, че сгради №…., №….. и №….. са построени без да е съобразено предвиденото мероприятие по плана и без строителни книжа и че същите имат временен характер, свободната площ е 2558 кв. м.

Общинският пазар в кв.7, „Люлин“- ІV м. е организиран през 1994 г. след решение от 19.01.1994 г. на кметския наместник на ТОА „Люлин“. Първоначално е предвидено монтирането на 28 броя подвижни метални павилиона и тоалетна. През 1997 г. е предвидено разширение и реконструкция на временен районен кооперативен пазар на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. Разширяването е предвидено с 1080 кв. м. на юг, а реконструкцията включва поставяне на нови метални павилиони, изграждане на водопроводна мрежа, канализация и ел. мрежа – високо и ниско напрежение и нова тротоарна настилка. В процесния имот попада западна сграда №….-трговски обект. Тя е записана в кад. лист 261 и е нанесена при подпълване на кад. план от 1998 г., означена като масивна сграда. След това е разширена и е заснета в кад. план с №2304, а в КК през 2009 г. е заснета с идентификатор…… Видно от писмо №РЛН16-ГРОО-57/3/01.09.2016 г., за тази сграда е издадено строително разрешение №182/09.11.1995 г. при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ/отм./. Изработената нова схема на пазара от 2002 г. не е одобрена.

Ответното дружество е създадено с решение на Общинския съвет №81 по протокол №61/23.07.1999 г. с общинско имущество, което поема активите и пасивите на общинско звено „Общински пазари“, вписано с решение №1/25.10.1999 г., първоначално като „Пазари-Люлин“ ЕАД. В списък към решението са посочени материалните активи, включени в капитала на „Пазари Люлин“ ЕАД, в ред трети от който е имота по АОС №…..– площ 2970 кв. м. С този акт е актуван парцел….., кв…… ІV микрорайон Люлин. В устава на дружеството обаче не е включен недвижим имот. ССЕ също не установява в баланса на дружеството да е заприходен недвижим имот. С решение №8/25.05.2005 г. дружеството е преименувано в „Пазари-Запад ЕАД. На 01.06.2001 г. е съставен нов АОС №5513, с който отново на основание чл. 2, ал. 2 ЗОС е актуван като общинска собственост общински пазар – парцел….. от кв. …., като е записано и решението на Общинския съвет за учредяване на дружеството и предходният АОС №5251 от 18.02.1999 г.

При тези доказателства, въззивната инстанция е приела, че заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е нищожна, защото съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, която е била в сила към момента на подписването й, кметът може да бъде заместван само от заместник кмет на района, а не от секретар на района, какъвто е бил подписалият заповедта заместващ кмета по силата на негова изрична заповед. Затова е прието, че издаденото в последствие решение от ОСЗГ за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не е породило конститутивно действие и собствеността не е възстановена на ищците. Допълнително са изложени мотиви, че върху имота е реализирано цялостно обществено мероприятие и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не подлежи на реституция, а заявилите такава следва да бъдат обезщетени. При формиране на този правен извод не е възприето заключението на тройната СТЕ, че предвиденото мероприятие по регулационния план от 1974 г. след изменението му от 1988 г., действащ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. не е реализирано, т. е. че плана не е предвиждал пазар и такъв не е реализиран към тази дата. Поради отхвърляне на иска на тези две основания, не са обсъждани възражението на ответника за придобиване по чл. 17а ЗППДОП /отм./ и евентуално за придобиване по давност от ответника като добросъвестен владелец.

При тези мотиви, логически свързан с тях и определящ изхода на спора е втория въпрос – кога и при какви условия административен орган, участващ в реституцията може да бъде заместен в своите правомощия. Въпросът се поставя във връзка с възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ, които след колективизацията са попаднали в строителните граници на населено место / т. е. в урбанизираната територия/.

По този въпрос касаторите се позовават на противоречие с мотивите към ТР №4/2004 г. на ВАС. Ответникът възразява, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се допуска касационно обжалване поради противоречие с решения на ВАС.

Макар в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане да е посочено противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и противоречие с практиката на ВКС, тълкувателните решения и постановления както на ВКС така и на ВАС са задължителни за прилагане от органите на съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и от всички органи, които издават административни актове, съгласно чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт, когато са относими към спора. Тази норма следва да се приложи и в производството по чл. 288 ГПК при наведеното основание и твърдение за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с тях и разгледаните с тях въпроси са относими към спора.. Противен извод би противоречал на чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

В мотивите на ТР №4/2004 г. на ВАС се прави разграничение между делегиране на правомощия, когато такава възможност е изрично предвидена в нормативен акт и заместване, когато титуляра, адресат на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява и предвид необходимостта от непрекъснатост на изпълнение на функциите на административня орган. Във втория случай той определя лице, което да го замества в периода на отсъствие. Съгласно чл. 39 ЗМСМА в редакция – ДВ, бр. 69/2003 г., приложима към момента на издаване на оспорената заповед /23.07.2004 г. „кметът на общината назначава за срока на мандата си един или повече заместник-кметове в съответствие с одобрената структура на общинската администрация. Техните правомощия могат да бъдат прекратени предсрочно без предизвестие със заповед на кмета на общината. Нормата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, на която се е позовал въззивния съд, е приета с изменението на ЗМСМА, публикувано ДВ бр. 69/2006 г./

Връзка с поставеният въпрос има и ТР №5/18.10.2011 г. по тълк. д.№8/2010 г. на ВАС, което е по приложението на чл. 11 ППЗСПЗЗ. В мотивите се приема, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е обуславящо за реституцията, не е самостоятелно и следва да се подчини на режима на реституционното производство изцяло. Това е възприето и в мотивите към Тълкувателно постановление №2 от 03.04.2018 г. на ВКС по тъл. д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по уточнения от съда въпрос: кога и при какви условия административен орган, участващ в реституцията по ЗСПЗЗ може да бъде заместен в своите правомощи, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият въпрос – кога може да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и възможно ли е възстановяване на свободната площ при наличие на такава, е относим към мотивите на съда. Отговорът на този въпрос от въззивният съд е послужил като допълнително основание за отхвърляне на предявения иск, т. е. определящ е също за крайният изход от спора. По този въпрос се твърди противоречие с решение №195 от 10.11.2016 г. по гр. д.№2396/2016 г. на І гр. о., решение №76 от 10.06.2014 г. по гр. д.№3136/2013 г. на ВКС, ІІ гр. о. и решение №261/23.01.2015 г. по гр. д.№502/2014 г. на ВКС, І гр. о. и решение №102/10.06.2015 г. по гр. д.№386/2015 г. І гр. о.

В решение №102/10.06.2015 г. по гр. д.№386/2015 г. І гр. о. е прието, че ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция, като преценката се прави при всеки конкретен случай. Пречка за реституция е налице когато макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. В решение №195 от 10.11.2016 г. по гр. д.№2396/2016 г. на І гр. о. е допълнено, че незастроения терен се реституира, ако това няма да осуети или затрудни функционирането на реализираното обществено мероприятие. Решение №76 от 10.06.2014 г. по гр. д.№3136/2013 г. на ВКС, ІІ гр. о. е по същество след отмяна на въззивното решение, но с отменителното решение №226/19.11.2013 г. по същото дело на ВКС е даден отговор на въпроса „следва ли в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на пар. 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ“ С това решение и цитираните в него е даден отговор, че разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали обаче е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.

С въззивното решение е преценявано реализиране на цялостното комплексно мероприятие, което било пречка за реституция на останалата незастроена площ, след приспадане на необходимо прилежащата земя към съществуващото строителство. Предвид изложената практика, установеното по делото за състоянието на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и приетото от въззивната инстанция, че върху имота е реализирано изцяло обществено мероприятие, което препатствя реституцията, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения под №1 въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с цитираните три решения на ВКС. Решение №195 от 10.11.2016 г. по гр. д.№2396/2016 г. на І гр. о. е по приложението на ЗВСОНИ и не намира приложение по настоящото дело. Представените от ответника по касация решения не са в противен смисъл. Както вече се посочи обаче преценката дали е реализирано общественото мероприятие към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ зависи от събраните по делото доказателства и конкретната им преценка.

По последният въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът е обсъдил събраните доказателства. Относно заключенията на приетите експертизи, съдебната практика приема, че съдът може да не ги възприеме, но следва да изложи аргументите си за това. Съдът е изпълнил това задължение. Дали изводите му са правилни и обосновани е въпрос на преценка по същество и не може да се преценява в това производство и да формира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №836/14.07.2021 г. по гр. д.№3334//2020 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б. В. Д., А. В. Я.-Х., Б. З. Б., Д. З. Б., Е. Н. С., Х. А. З., З. А. А..

Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1763 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]