Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

няма обуславящо за изводите на съда значение по предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивният съд не е възприемал, нито е имал допустимите предпоставки да възприеме доводите на касатора, че обусловилото спиране на настоящето дело исково производство е с недопустим предмет, предвид ограничението в чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК за установяване на факти по исков ред. На тези доводи въззивният съд е отговорил предвид фактите по делото и като мотивирано е прел, че предмет на иска по преценяваното висящо дело не е установяване на факти, а на права, които сочените юридически факти пораждат, променят или погасяват, като принципно се е позовал и на относимата установена практика на ВКС(ТР №8/2014 ОСГТК, реш. №416/2015г на ВКС). Квалификацията на иска, включително преценката дали се иска установяване на факт по съдебен ред, или съществуване /несъществуване на правоотношение ( какъвто е случая, когато сочен от ищеца факт има значението на правопораждащ или правопогасяващ юридически факт), дава този съд, който разглежда делото. Висящността на делото се съобразява от съда пред който е образувано съдебно производство, което подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК Така е подходил и въззивния съд при съпоставяне предмета на двете дела и предпоставките за спиране на производството, като е приложил процесуалните норми съгласно установената практика на ВКС. Въззивният съд не е приложил закона в негов несъществуващ, или обретен смисъл. Поради това не е налице и основание за допускане на оспорваното определение до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност, каквато Върховен касационен съд ІІІ г. о, не констатира.