Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „От кой момент поражда правен ефект заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и същата може ли да породи присъщия й правен ефект за прекратяване на трудовото правоотношение, когато е изготвена от работодателя и не е връчена лично на работника и/или служителя по вина и/или поради поведение на самия работодател, макар, че преди това е обявена от работодателя и представена на НАП, както и в случаите, когато последният впоследствие е представил същата заповед и в хода на образуваното исково производство с писмения отговор на исковата молба? В тези случаи счита ли се прекратителната заповед за надлежно връчена?“ и 2. „Как се установява и доказва достигането на писменото изявления на прекратяващия договора до другата страна и достатъчно ли е това да бъде съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора? Има ли правен интерес ищецът да води отменителни искове по КТ, ако заповедта за прекратяване на трудовия договор не му е връчена лично, но е представена и във висящото съдебно производство, вкл. и чрез писмения отговор на исковата молба, а преди това и ищецът е изложил твърдения за други обстоятелства по връчване и узнаване на прекратителната заповед?“. По първия въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение №49 от 15.03.2018 г. по гр. д. №2837/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о.; решение №226 от 30.10.2017 г. по гр. д. №4471/2016 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №332 от 03.11.2014 г. по гр. д. №1350/2014 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Вторият въпрос намира за разрешен в противоречие с решение №559 от 09.07.2010 г. по гр. д. №650/2009 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение №248/22.10.2018 г. по гр. д. №754/2018 г. на ВКС, Четвърто г. о.. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (очевидна неправилност), която се отнася до изводите на съда за това, че ищецът не е посочил доказателства за извършено връчване на уволнителната заповед, при което трудовото правоотношение не може да се счита за прекратено и липсва правен интерес от предявените искове.