Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. И. от САК срещу въззивното решение №******г, постановено по гр. дело №******г на СГС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение №******г по гр. дело №******г по описа на СРС, 77 състав в частта с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.

Мотиви

В касационната жалба се подържа, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба „С плюс-С-С. Тимева ООД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружествотоа дв. К. С. от САК.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба се подържа, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „консултант по управление при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 11 860, 87 лв. На 9.3.2020г М. З. получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в което не са изложени мотиви, не се сочат конкретни факти и липсващи качества за изпълнение на възложената работа. На следващия ден-10.3.2020г й е връчено друго предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Първото предизвестие не е оттеглено. В трудовата книжка е посочено прекратяване, считано от 10.4.20 г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Ищцата подържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 9.3.20г не е мотивирано, а с последващото предизвестие не може да бъде прекратено, прекратеното на друго основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трудово правоотношение. Отделно от това прекратяването, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата съдържа два самостоятелни фактически състава, а именно: закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а работодателят не е посочил в предизвестието, на кой от двата състава е основано, с оглед осъществяване на евентуална съдебна защита. Моли съда да отмени незаконното уволнение, да я възстанови на преди заеманата длъжност и й присъди обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 71 165, 22 лв.

Ответникът е оспорил предявените искове със следните твърдения:

Първото предизвестие от 9.3.20г е издадено погрешка и е попаднало неизвестно как у съпруга на ищцата, който от своя страна е собственик на дружествени дялове на стойност 30 % от капитала на ответното дружество. Това предизвестие, представено и намиращо се на л. 22 от делото на РС не съдържа данни за физическото му връчване на ищцата и следователно като невръчено не е имало необходимост да бъде оттеглено.

С първоинстанционното решение е прието, че предизвестието от 9.3.20г е достигнало до ищцата, като връчено на съпруга й по viber, като ответникът не твърди, че не той е подателят му. Същото е подписано от законния представител на ответника и следователно не може да става дума за твърдяната техническа грешка. Ответникът не е оттеглил предизвестието, а и не може след като то е достигнало до работника. С оглед на това същото е породило правното си действие и след изтичане на 30-дневен срок от връчването му трудовото правоотношение е прекратено. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконосъобразно, поради липсата на мотиви. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно. За да е надлежно упражнено уволнението на това основание следва да е посочено на коя от двете хипотези е осъществено: закриване на част от предприятието или съкращение в щата. Това не е уточнено до изтичане на срока на предизвестието. Действително във връчената последващата предизвестието заповед е налице уточнение, но същата има само констативен характер, докато законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие се преценява към момента на връчването му. Поради това съдът е отменил уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на сумата 66 420, 88 лв, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен период и размер от 71 165, 22 лв. Решението е обжалвано от двете страни-съответно в уважителната и отхвърлителната част.

С обжалваното въззивно решение е прието, че СРС се е произнесъл с диспозитив само относно иска законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това, въззивният съд може да направи проверка на решението само в частта, относно тези искове. Твърденията за незаконосъобразност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са разгледани от СРС като предмет на самостоятелен иск и решение по него не е постановено. Относно незаконността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че във връченото предизвестие не е посочено правното основание, чрез индивидуализиране на един от двата съдържащи се в разпоредбата фактически състава, а издадената след изтичане на предизвестието заповед има само констативен характер. Отделно от това, предхождащото го предизвестие, връчено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е редовно връчено на съпруга на ищцата по надлежния ред. Поради това уволнението, извършено с връченото му на 10.3.20г е незаконосъобразно, тъй като правоотношението е било вече прекратено на основание чл.,328, ал. 1, т. 5 КТ. Поради това е потвърдено решението на СРС, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Първонистанционното решение е отменено, а исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 са отхвърлени като неоснователни, тъй като трудово правната връзка между страните не може да бъде възстановена. Същата е била вече прекратена на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По тази причина не е налице и причинна връзка между уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и претърпените от ищцата вреди.

Касационен въпрос

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. Формулиран е следният въпрос длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба. Сочи се противоречие на въззивното решение с решение №65 от 10.6.21г по гр. дело №2250/2020 г на ВКС, Трето ГО. Поставеният въпрос е обусловил мотивите на въззивното решение и е от значение за изхода на спора, поради което същото следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед преценка са твърдяното противоречие.

Диспозитив

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №263066/13.5.2021 г, постановено по гр. дело №104  /  2021г на СГС, Четвърти-Б състав.

Касаторът-ищец е освободен от внасянето на държавна такса по касационната жалба.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.