Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Любка Андонова


Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. И. от САК срещу въззивното решение №******г, постановено по гр. дело №******г на СГС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение №******г по гр. дело №******г по описа на СРС, 77 състав в частта с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.

Мотиви

В касационната жалба се подържа, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба „С плюс-С-С. Тимева ООД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружествотоа дв. К. С. от САК.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба се подържа, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „консултант по управление при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 11 860, 87 лв. На 9.3.2020г М. З. получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в което не са изложени мотиви, не се сочат конкретни факти и липсващи качества за изпълнение на възложената работа. На следващия ден-10.3.2020г й е връчено друго предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Първото предизвестие не е оттеглено. В трудовата книжка е посочено прекратяване, считано от 10.4.20 г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Ищцата подържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 9.3.20г не е мотивирано, а с последващото предизвестие не може да бъде прекратено, прекратеното на друго основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трудово правоотношение. Отделно от това прекратяването, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата съдържа два самостоятелни фактически състава, а именно: закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а работодателят не е посочил в предизвестието, на кой от двата състава е основано, с оглед осъществяване на евентуална съдебна защита. Моли съда да отмени незаконното уволнение, да я възстанови на преди заеманата длъжност и й присъди обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 71 165, 22 лв.

Ответникът е оспорил предявените искове със следните твърдения:

Първото предизвестие от 9.3.20г е издадено погрешка и е попаднало неизвестно как у съпруга на ищцата, който от своя страна е собственик на дружествени дялове на стойност 30 % от капитала на ответното дружество. Това предизвестие, представено и намиращо се на л. 22 от делото на РС не съдържа данни за физическото му връчване на ищцата и следователно като невръчено не е имало необходимост да бъде оттеглено.

С първоинстанционното решение е прието, че предизвестието от 9.3.20г е достигнало до ищцата, като връчено на съпруга й по viber, като ответникът не твърди, че не той е подателят му. Същото е подписано от законния представител на ответника и следователно не може да става дума за твърдяната техническа грешка. Ответникът не е оттеглил предизвестието, а и не може след като то е достигнало до работника. С оглед на това същото е породило правното си действие и след изтичане на 30-дневен срок от връчването му трудовото правоотношение е прекратено. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконосъобразно, поради липсата на мотиви. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно. За да е надлежно упражнено уволнението на това основание следва да е посочено на коя от двете хипотези е осъществено: закриване на част от предприятието или съкращение в щата. Това не е уточнено до изтичане на срока на предизвестието. Действително във връчената последващата предизвестието заповед е налице уточнение, но същата има само констативен характер, докато законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие се преценява към момента на връчването му. Поради това съдът е отменил уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на сумата 66 420, 88 лв, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен период и размер от 71 165, 22 лв. Решението е обжалвано от двете страни-съответно в уважителната и отхвърлителната част.

С обжалваното въззивно решение е прието, че СРС се е произнесъл с диспозитив само относно иска законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това, въззивният съд може да направи проверка на решението само в частта, относно тези искове. Твърденията за незаконосъобразност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са разгледани от СРС като предмет на самостоятелен иск и решение по него не е постановено. Относно незаконността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че във връченото предизвестие не е посочено правното основание, чрез индивидуализиране на един от двата съдържащи се в разпоредбата фактически състава, а издадената след изтичане на предизвестието заповед има само констативен характер. Отделно от това, предхождащото го предизвестие, връчено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е редовно връчено на съпруга на ищцата по надлежния ред. Поради това уволнението, извършено с връченото му на 10.3.20г е незаконосъобразно, тъй като правоотношението е било вече прекратено на основание чл.,328, ал. 1, т. 5 КТ. Поради това е потвърдено решението на СРС, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Първонистанционното решение е отменено, а исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 са отхвърлени като неоснователни, тъй като трудово правната връзка между страните не може да бъде възстановена. Същата е била вече прекратена на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По тази причина не е налице и причинна връзка между уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и претърпените от ищцата вреди.

Касационен въпрос

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. Формулиран е следният въпрос длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба. Сочи се противоречие на въззивното решение с решение №65 от 10.6.21г по гр. дело №2250/2020 г на ВКС, Трето ГО. Поставеният въпрос е обусловил мотивите на въззивното решение и е от значение за изхода на спора, поради което същото следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед преценка са твърдяното противоречие.

Диспозитив

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №263066/13.5.2021 г, постановено по гр. дело №104  /  2021г на СГС, Четвърти-Б състав.

Касаторът-ищец е освободен от внасянето на държавна такса по касационната жалба.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.


Препраща към

  • Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
    1. Допустим ли е предявеният от работника иск за възстановяване на заеманата от него длъжност при отхвърлен иск за отмяна на уволнението по съдебен ред, поради отмяна на заповедта за уволнение от работодателя при висящ съдебен процес и възстановяване на работника съгласно издадената/ от работодателя/ заповед на длъжност, различна от…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба?
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]