Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от Върховен касационен съд


Анотация

Въпрос

не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното определение отговор на тези въпроси не се съдържа, същите не са обсъждани и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, решаващ довод за постановяване на определението е обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, като изводът на въззивният съд е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, според която предметът на делото се определя от съда с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания от ищеца петитум, а предвид обявяването на разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение №22/1995 г. по конст. д.№25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3/28.04.2020 г. по конст. д.№5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - „не се прилага означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т. д.№******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка АД /н/ срещу определение №******[/aam]******г. по ч. т. д.№******[/aam]******г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка АД /н/ срещу определение №******[/aam]******г. по т. д.№******[/aam]******г. на СГС, с което е прекратено производството по делото.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв е характерът на нормата на пар. 6 ПЗРЗИДЗБН – процесуален или материален. 2. Намира ли правото си основание в чл. 135 ЗЗД предявеният иск и ако да – допустим ли е той. 3. Обявяването на противоконституционността на пар. 6 ПЗРЗИДЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до конститутивен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Изложил е съображения, че съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е обусловено от наличие на установени от процесуалния закон процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице през цялото развитие на исковия процес. В този смисъл и вземайки предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 60а ЗБН е обявена за противоконституционна и позовавайки се на решение №3/2020 г. по к. д.№5/2019 г. на КС на РБ и на практиката на ВКС, е достигнал до извод, че искът по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, предмет на разглеждане в производството е недопустим, а производството по него следва да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното определение отговор на тези въпроси не се съдържа, същите не са обсъждани и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, решаващ довод за постановяване на определението е обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, като изводът на въззивният съд е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, според която предметът на делото се определя от съда с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания от ищеца петитум, а предвид обявяването на разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение №22/1995 г. по конст. д.№25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3/28.04.2020 г. по конст. д.№5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага – „не се прилага означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.

В този смисъл и тъй като в случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №498/20.07.2022 г. по ч. т. д.№462/2022 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]