Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Здравка Първанова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №******г. на ЧСИ В. Й. М., чрез пълномощника адвокат В. В., срещу въззивно определение №******г. по в. ч. гр. д. №******г. на Окръжен съд – Русе. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК в охранителното производство, развиващо се пред съдията по вписванията, и длъжен ли е последният да препрати подадена пред него молба за вписване на местно компетентния орган, ако прецени, че делото му е неподсъдно.

Касаторът твърди, че е налице противоречие с определение №******г. по ч. гр. д. №2866/2015 г. на ВКС, IV г. о.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е оставена без уважение подадената от ЧСИ В. М. жалба против определение от 21.09.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Русе, с което на основание чл. 32а, ал. 1, вр. чл. 7 ПВ е постановен отказ за вписване на възбрана върху недвижими имоти по заявление вх. №12057/21.09.2022 г. на СВ – гр. Русе.

Въззивният съд е приел, че имотът, по отношение на който се иска вписване на възбрана, се намира в [населено място], общ. Бяла, поради което съдията по вписванията към СВ – гр. Русе не разполага с местна компетентност за извършване на вписването. Постановеният отказ е законосъобразен.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване, като същата е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.

Не е налице противоречие с практиката на ВКС по поставения от касатора правен въпрос, касаещ действията на съдията по вписванията, когато същият е сезиран с молба за вписване, без да разполага с местна компетентост за разглеждането й. В случая въззивният съд е съобразил разрешението на т. 6 ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което отказът за вписване може да бъде основан и на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно. Дори да се приеме, че е налице противоречие на обжалваното определение с цитираното в изложението към подадената частна касационна жалба определение на ВКС, то това не е основание за допускането му до касация, след като то е постановено в съответствие с посоченото по-горе тълкувателно решение /в този смисъл – определение №24/24.01.2022 г. по ч. гр. д. №4904/2021 г. на ВКС, ІІ г. о./. Предвид изложеното, не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно определение №840/04.10.2022 г. по в. ч. гр. д. №545/2022 г. на Окръжен съд – Русе.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]