Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Гергана Никова


Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед констатацията, че през процесната преградена площ преминават общият вертикален канализационен щранг и общият захранващ водопровод и липсата на изложени от въззивния съд аргументи относно значението на тези обстоятелства, сочещи на функционално предназначение за задоволяване нужди на всички етажни собственици. (По иск на основание чл. 109 ЗС, предявен от Етажна собственост против физически лица да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху площ, принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата, като ответниците бъдат задължени да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна)

Отговор

Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. Изброяването в първата част на чл. 38, ал. 1 ЗС е примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата. Меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата-етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост. Етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува, докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. Прието е, че в настоящия случай етажната собственост е възникнала със сключването на договора за делба на недвижим имот от 10.04.1961 г. Същият е сключен в предписаната в чл. 35, ал. 1 ЗС форма – писмена с нотариална заверка на подписите. С него е прекратена съсобствеността върху построената от съделителите жилищна сграда и всеки от тях е получил в свой дял самостоятелен обект в нея. От този момент е възникнала етажната собственост и собствениците на отделните апартаменти на основание чл. 38 ЗС са станали етажни собственици на всички онези части от сградата, които по своето естество или по предназначение са служели за общо ползване. Ето защо към този момент следва да се прецени дали процесната площ е представлявала обща част.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА НИКОВА, СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело №****** по описа за 2021 [/aam]******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК ******г.[/aam]****** подадената от управителя на Етажна собственост на жилищна сграда №******гр. Пловдив, бул. „Шести септември” №******г. по в. гр. д.№******г. на ОС – Пловдив, г. о., VІІ състав[/aam]******.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което претенцията по чл. 109 ЗС да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответниците по касация С. К. И. и Р. Н. И. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Н. Р. от АК – П.. Възразяват срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.

Мотиви

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с Решение №119 от 02.11.2020 г. по гр. д.№846/2020 г. на ВКС, I г. о. е отменено Решение №1498 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д.№2522//2019 г. по описа на ОС – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив.

При новото разглеждане на спора от въззивния съд е потвърдено Решение №3424/24.08.2019 г. по гр. д.№14238//2017 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от Н. П. С., в качеството му на управител на Етажна собственост на сграда №1, гр. Пловдив, бул. „Шести септември” №71, против С. К. И. и Р. Н. И. да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху площ от 4,5 кв. м., принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата на бул. „Шести септември” №71, като ответниците бъдат задължени да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна.

Прието е за установено, че с договор от 10.04.1961 г. е оформена доброволна делба на жилищната сграда, построена в режим на съсобственост, находяща се на ул. „Перущица №68, понастоящем – бул. „Шести септември” №71в гр. Пловдив. Договорът е сключен от М. К. К., С. Т. С., Т. П. Т., Н. П. С., П. С. И., А. Д. И., С. Р. И. и Н. Р. И. – първите четирима, притежаващи правото на собственост върху терена, а останалите – притежаващи право на строеж. От съсобствената сграда са обособени осем дяла, като на съделителя Н. Р. И. е възложен дял осми, включващ правото на собственост върху западната половина част на четвъртия етаж от жилищната сграда (апартамент, състоящ се от стая, кухня, хол и спалня), а също така и цялата западна половина на таванското помещение, както и първото вдясно от входа избено помещение (което този съделител да ползва заедно със С. Р. И.) и право на ползване на незастроената част от дворното място. С констативен нотариален акт №21 от 19.05.1963 г., том V, дело №1573/1963 г. Н. Р. И. е признат за собственик на така описаното жилище, заедно с първото вдясно от входа избено помещение, което ще ползва заедно със С. Р. И., както и цялата западна половина на таванското помещение и правото на ползване на незастроената част от мястото.

Представен е писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.1959 г., сключен между Н. Р. И. и С. Р. И. – от една страна, и В. С. Ш., от друга, касаещ едно общо избено помещение, състоящо се от стая и ниша, находящо се на ул. „Перущица №68, гр. Пловдив, при граници: от изток – общо стълбище, от юг – П. С. и А. И., от север – дворно място, и от запад – свободно място, при уговорена цена в размер на 9 000 лв.

Н. Р. И. е починал на 02.09.1973 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга В. И., син Р. Н. И. и дъщеря Р. Н. Ч.. Последната се е отказала от наследството, оставено от баща й. Със саморъчно завещание от 30.03.2010 г. В. И. е завещала цялото си имущество на внучката си Н. Р. К.. Завещанието е обявено на 10.06.2010 г. Въз основа на тези факти е прието, че апартаментът, придобит на името на Н. Р. И. през 1961 г. понастоящем е съсобствен между Р. Н. И. и Н. Р. К..

Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот №*, том 21, д.№9494/1975 г., с който В. С. Ш. е признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот – самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша, в приземния етаж от четириетажна жилищна сграда в гр. Пловдив, ул. „Перущица №72, при граници на жилището: М. К., С. Т. С., П. С. и А. И.. Със саморъчно завещание от 28.02.1989 г. В. С. Ш. е завещал на ответника Р. Н. И. две стаи и ниша, намиращи се в приземния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес гр. Пловдив, ул. „Перущица №72, сега ул. „Шести септември” №71.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.07.2002 г. с №152, том II, рег.№3579, н. д.№331/2002 г. К. Т. Ш. е дарила на С. К. И. и Р. Н. И. при равни права 1/100 ид. част от 5/6 ид. ч. от самостоятелно жилище със застроена площ от 20 кв. м., състоящо се от стая и ниша в приземния етаж в четириетажната жилищна сграда, построена в гр. Пловдив, ул. „Перущица №72 по нотариален акт, а сега – бул. „Шести септември” №71. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата – 12.07.2002 г., с №153, том II, рег.№3580, н. д.№332/2002 г., К. Т. Ш. е продала на С. К. И. и Р. Н. И. при равни права 99/100 ид. ч. от 5/6 ид. ч. от същото жилище.

Представен е протокол от 09.04.2017 г. за проведено общо събрание на Етажната собственост на адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември” №71, на което е взето решение ответниците С. К. И. и Р. Н. И. да премахнат незаконно поставени в общите части на избения етаж врата и тоалетна, с които се възпрепятства упражняването на правото на собственост върху общите части.

Съгласно писмо от гл. архитект на Община Пловдив в техническия архив при общината няма данни за съхранен проект за преустройство на партерния етаж в имот №*, попадащ в УПИ * комплексно застрояване, кв. 237-стар (15-нов) по плана на Втора градска част.

Обсъдени са събраните показания на свидетелите Д., Д., П. и М., както и заключенията на СТЕ – на вещите лица И. и Ж..

Съгласно СТЕ на в. л. И. застроената площ на стаята и нишата е общо 20,09 кв. м. и отговаря на описаната в нотариалния акт за дарение от 12.07.2002 г. площ. Пред стаята със застроена площ от 18,27 кв. м., чрез поставяне на врата откъм общия коридор на жилищната сграда, е оформено антре, в което се намират нишата и тоалетна, като последната е разделена от нишата чрез поставена преградна стена и заема част от общия коридор на сградата. Според вещото лице избеното помещение се е ползвало за живеене – стаята е с дюшеме и тапети, а подът на оформеното антре също е от старо дюшеме. При справка в техническия архив на Община Пловдив, район „Централен” вещото лице е установило, че не са налични строителни книжа за процесната сграда. Според заключението вертикалният канализационен щранг е в дъното на обособената тоалетна, а захранващият водопровод е разположен пред тоалетната и преминава от ниво около 1,2 м. от пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално до водомерния възел до стълбищната клетка.

Съгласно повторната съдебнотехническа експертиза на в. л. Ж. за сградата не са открити налични строителни книжа и архитектурни проекти в архива на Община Пловдив. По тази причина експертът не може да даде становище какво е предвиждането по архитектурен проект за избения етаж и дали този проект е изменян. При оглед на място вещото лице е установило, че процесното избено помещение е разположено в северозападната част на сградата с идентификатор **** по КККР, както и че същото се е ползвало за живеене. Стаята, означена с №1в Приложение №1 от заключението, със застроена площ от 18,27 кв. м., е с подова настилка дюшеме, тапети по стените и боядисан таван. Достъпът до стаята е през врата 80 см. – видимо стара таблена дървена врата, монтирана на стена с дебелина 45 см. Източно от нея е разположено помещение със застроена площ от около 9,60 кв. м. (означено в Приложение №1 под №10 – ниша в западната част от етажа). В него е ситуирана лека преграда за разделянето му на две, като в източната му част е монтирана тоалетна чиния, а в западната е оставено пространство за кухненски бокс. Достъпът до помещението е от общия коридор през дървена таблена врата, идентична с монтираната към помещение №1. Стената, на която е монтирана тази врата, е с по-малка дебелина (30 см.), но според вещото лице е видимо стара – със стара мазилка и боядисване. Достъпът до двете помещения (№1 и №10) се осигурява през Г-образен коридор, който обслужва три други избени помещения, означени съответно с номера 2, 3 и 4. Източните избени помещения в сградата са огледални на тези в западната й част и също се обслужват от Г-образен коридор, като е налице разлика, състояща се в това, че в източната част няма изпълнена врата към помещение №9. Според заключението в североизточния ъгъл на помещение №10 преминава общ вертикален канализационен щранг от PVC тръба, обслужващ санитарните възли на западните жилища в сградата. Захранващият водопровод за западните жилища е разположен пред тоалетната. Същият преминава от ниво около 1,2 м. от пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално до водомерния възел до стълбищната клетка.

От правна страна е изложено, че искът с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко неоснователно действие, с което се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В случая се спори дали процесната площ от 4,5 кв. м. представлява обща част на сградата и съответно дали е налице неоснователно действие, поддържано от ответниците, пречещо на останалите етажни собственици да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата.

Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. Според Решение №118 от 02.07.2014 г. по гр. д.№6772/2013 г., I г. о. изброяването в първата част на чл. 38, ал. 1 ЗС е примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата. Меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата-етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост (така Решение №40/25.03.2016 г. по гр. д.№4994/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение №81/23.12.2020 г. по гр. д.№3017/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува, докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. Прието е, че в настоящия случай етажната собственост е възникнала със сключването на договора за делба на недвижим имот от 10.04.1961 г. Същият е сключен в предписаната в чл. 35, ал. 1 ЗС форма – писмена с нотариална заверка на подписите. С него е прекратена съсобствеността върху построената от съделителите жилищна сграда и всеки от тях е получил в свой дял самостоятелен обект в нея. От този момент е възникнала етажната собственост и собствениците на отделните апартаменти на основание чл. 38 ЗС са станали етажни собственици на всички онези части от сградата, които по своето естество или по предназначение са служели за общо ползване. Ето защо към този момент следва да се прецени дали процесната площ е представлявала обща част.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към датата на възникване на етажната собственост – 10.04.1961 г., процесната площ от 4,5 кв. м. е служила за общо ползване на етажните собственици. Проведеното от ищците доказване на този релевантен факт е непълно, а насрещното доказване го опровергава. Съдът се е позовал на показанията на свидетелките М. и П., които кореспондират помежду си и почиват на непосредствени впечатления относно помещенията в избения етаж на сградата, обитавани от семейство К. и В. Ш.. В показанията на свидетеля Д. не се съдържа конкретна информация относно периода на извършване на описаното от него преустройство на избения етаж и нанасянето на Ш. там. Показанията на свидетелката Д. досежно този период не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателствени източници, като следва да се вземе предвид и начинът, по който свидетелката е узнала за изложените от нея факти – периодични посещения на адреса в детска възраст. От показанията на свидетелките М. и П. може да се заключи, че в периода 1960-1961 г. преградената площ е представлявала част от предоставените на К. и В. Ш. помещения и съответно не е служела за общо ползване на етажните собственици. Заявеното от свидетелката П., че Ш. са заплатили определена сума за предоставените им помещения, се подкрепя от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.1959 г. Същият не е сключен в предписаната в чл. 18 ЗЗД форма, поради което не може да се приеме, че е породил вещнопрехвърлителен ефект, но наличието му е индиция, че към момента на сключването му преграждане е било извършено. Недоказването на факта, че процесната площ от 4,5 кв. м. представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС обуславя извода, че ищците не се легитимират като нейни собственици. Прието е, че отсъства една от предпоставките за уважаването на негаторния иск – ищецът да е собственик на имота, поради което искът по чл. 109 ЗС подлежи на отхвърляне.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед констатацията, че през процесната преградена площ преминават общият вертикален канализационен щранг и общият захранващ водопровод и липсата на изложени от въззивния съд аргументи относно значението на тези обстоятелства, сочещи на функционално предназначение за задоволяване нужди на всички етажни собственици.

Във връзка с основанието за допускане на обжалването и по правилността на въззивното решение, при ограниченията, регламентирани с чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС намира следното:

Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, предвид което и при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца на първо място е да докаже, че е собственик на вещта, засегната според твърденията му от неоснователно въздействие. В случая се търси защита във връзка с ползването на помещение, за което се поддържа, че представлява обща част на сграда в режим на етажна собственост, предвид което в тежест на ищцовата страна е да проведе главно и пълно доказване на обстоятелства, съществуващи към момента на възникване на етажната собственост, въз основа на които да се приеме, че се касае за обект в приложното поле на чл. 38, ал. 1 ЗС.

Безспорно е, че преминаващите през помещението, означено с №10 на Приложение №1 към заключението на в. л. Ж., общ вертикален канализационен щранг и общ захранващ водопровод представляват обща част, доколкото са обхванати от понятието за главните линии на всички видове инсталации” в примерното изброяване на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обстоятелството, че тези линии са разположени в това помещение, само по себе си не създава основание и помещението да бъде квалифицирано като обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Водещо значение при преценката в тази връзка имат фактите, определящи статута на съответното помещение към момента на възникване на етажната собственост, в която насока основен източник на информация представлява утвърдения проект, въз основа на който е построена сградата. В случая е установено, че нито страните, нито общинската администрация съхраняват проекта, поради което не е налице пряко доказателство, на чиято база да се формира извод за статута на помещението. Същевременно косвените доказателства (договорът от 23.10.1959 г., договорът за доброволна делба от 10.04.1961 г., показанията на свидетелите М. и П. и заключението на в. л. Ж.), които въззивният съд задълбочено е обсъдил в съответствие с правилата по чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, еднозначно сочат, че още с построяването на сградата помещение №10е отделено Г-образния коридор, обслужващ помещенията под №№2, 3 и 4 по Приложение №1 към заключението на в. л. Ж.. Съдържанието на договорът от 23.10.1959 г. свидетелства, че още към момента на построяването на сградата избеното помещение, впоследствие поставено в дял на Н. Р. И. и С. Р. И., е включвало не само т. нар. „стая”, но също така и „ниша, а източна граница на съставното помещение е общото стълбище. Този начин на индивидуализиране на помещението е потвърден с подписите не само на договарялите страни (Н. Р. И. и С. Р. И. – продавачи, В. С. Ш. – купувач), но и съсобственика на терена (впоследствие – етажен собственик) С. Т. С. и П. С., което е аргумент в подкрепа на извода за обособяването на този обект по начина на описанието му към 23.10.1959 г. Договорът за делба от 10.04.1961 г. не съдържа друго описание на обозначеното в него като „първото вдясно от входа избено помещение – нито като граници, нито като вътрешно разпределение, поради което не е налице основание да се формира извод, че т. нар. „ниша не е включена в него. Напротив – според показанията на свидетелите М. и П. още при населяването на сградата сем. В. и К. Ш. са заживели в помещенията под №№1 и 10 по Приложение №1 към заключението на в. л. Ж. (чиито констатации за наличните настилки и състоянието на стените подкрепят изложеното от тези свидетели), което подкрепя твърденията на ответниците за обхвата на разпределеното в дял на Н. и С. И. избено помещение.

Останалите събрани по делото доказателства не оборват установеното от обсъдените дотук. Не е допустимо като свидетелски показания да бъде обсъждано изложеното пред районния съ3а З. С. Д.. Макар да не участва в процеса лично, същата има процесуалното качество ищец и наред с останалите неучастващи лично в производството етажни собственици е представлявана от управителя Н. П. С., доколкото (видно от протокола от 09.04.2017 г.) притежава самостоятелен обект в сградата. По своята същност изложеното В. Д. представлява обяснение, дадено от страна в процеса (чл. 176 ГПК), което има доказателствена сила само за направените признания за неизгодни факти (чл. 175 ГПК), но не и за заявените изгодни за страната обстоятелства. Съгласно отразеното в протокола от 09.04.2017 г., разпитаният като свидетел Д. Щ. Д. е съпруг на В. С. Д., поради което неговите показания подлежат на преценка при условията на чл. 172 ГПК. Освен, че изхождат от заинтересован в полза на ищците свидетел, както е изложил и въззивният съд, тези показания не дават конкретна информация относно състоянието на помещение №10 към 1959 г. – 1961 г. и не са годни нито да проведат необходимото главно и пълно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК в подкрепа на тезата на ищцовата страна, нито да оборят установеното от съвкупния анализ на косвените доказателства, подкрепящи позицията на ответната страна. Неоснователно е и оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил заключението на в. л. И.. Мотивите на акта свидетелстват за противното, а даденото от това вещо лице заключение, че процесните 4,5 кв. м. попадат в общия коридор на жилищната сграда, при отсъствието на утвърден проект за сградата, се явява необосновано от фактическа страна. Освен това в тази му част заключението надхвърля компетентността на вещото лице, чиито задачи са формулирани във връзка с установяване на релевантни за спора факти, а не даване на правна квалификация по съществото на спора.

В обобщение – обоснован е формираният от въззивния съд извод, че не е установено към момента на възникването на етажната собственост процесната площ, разположена в границите на помещение №10 по Приложение №1 към заключението на в. л. Ж., да представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Напротив – установено е, че същата е в обхвата на третираното с договора за доброволна делба като обслужващото към самостоятелните обекти на Н. и С. И. „първо вдясно от входа избено помещение. По тази причина претенциите ответниците да бъдат задължени да премахнат поставените в коридора на избения етаж стена и врата, както и незаконно изградена тоалетна, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. Вратата не е незаконно поставена, а има предназначението да препятства достъпа на външни лица в обект, представляващ индивидуална собственост. Претендираната да се премахне преградна стена, на която е поставена вратата, е изградена още с построяването на сградата, а не представлява неразрешено преустройство. Претендираната да бъде премахната тоалетна се намира изцяло в границите на обект, който е индивидуална, а не обща собственост и в този смисъл не създава пречки за нормалното ползване на общи части. С исковата молба и молбата с вх.№14823 от 09.03.2018 г. не е заявено друго основание на претенцията за премахването й освен твърдението, че тоалетната се намира върху пространство, което е част от общите части. Ето защо се явява безпредметно да бъде обсъждан въпроса дали тоалетната (като част от обект, описан като самостоятелно жилище съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот №* от 1975 г., завещанието от 28.02.1989 г. и нотариалните актове за дарение и продажба от 12.07.2002 г.) е законно или незаконно изградена.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноските, направени от ответниците пред касационната инстанция, а именно сума в размер на по 600 лева за всеки един от тях съгласно представените списъци и доказателства за извършени плащания.

Диспозитив

Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение №260471 от 31.03.2021 г. по в. гр. д.№2689//2020 г. на ОС – Пловдив, г. о., VІІ състав.

ОСЪЖДА Н. П. С. в качеството му на управител на Етажна собственост на жилищна сграда №1в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” №71 ДА ЗАПЛАТИ на С. К. И. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.

ОСЪЖДА Н. П. С. в качеството му на управител на Етажна собственост на жилищна сграда №1в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” №71 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. И. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
    Какви са правомощията на въззивния съд, когато установи, че е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд, както и следва ли въззивният съд да реши делото по същество, ако даде нова правна квалификация…
  • Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013
    Дали пречиствателното съоръжение за отпадъчни води представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС?
  • Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015
    По какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост?
  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
    1. От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено? 2. Към кой момент следва да се преценява дали едно…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]