Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и при условията на вероятна недопустимост на възизвното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК).

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу Решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която, като е отменено Решение №******г. по гр. д. №******г. на Окръжен съд – Бургас, касаторът е осъден да заплати на Г. И. С., чрез неговия баща и законен представител И. Г. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19 000 лева частична претенция в размер на 40 000 лева от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от Г. И. С. от настъпило на 11.07.2020г. в [населено място] пътнотранспортно произшествие по вина на застрахован при касатора водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със законната лихва за забава от 16.10.2020г., датата на уведомяване за застрахователното събитие, до пълното плащане, при съобразяване на платените от застрахователя преди образуване на делото 21 000 лева от сумата 40 000 лева.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо и неправилно.

След отхвърляне на предявените искове от първоинстанционния съд с въззивната жалба на Г. И. С. е бил оспорен единствено размера на определения от съда принос на родителите за настъпване на ПТП, но не и липсата на такъв принос. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като е надхвърлил пределите на търсената защита и решението е недопустимо, евентуално неправилно. Неправилно не е бил отчетен приносът на родителите за пътния инцидент, което е в нарушение на Тълкувателно решение №88/12.09.1962г. на ОСГК на ВС.

Също съгласно касационната жалба по делото се е установило още, че пострадалият е бил без предпазна каска. Въпреки че няма изрично законово изискване за предпазна каска, носенето й е силно препоръчително, още повече, че се касае за малко дете. Не е имало основание възражението за съпричиняване в тази част да бъде отхвърлено. Същевременно процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е крайно занижен и неправилно определен. Същият не зависи от нова, че законът вменява на водача завишена отговорност за осигуряване безопасността на движението, а от поведението на двамата участници. Не е взето предвид и заключението на експерта, че от техническа гледна точка е било правилно велосипедистът, като участник в движението, да намали скоростта при приближаване на кръстовище. Налице е принос на пострадалия както за настъпване на ПТП, така и за вредоносния резултат.

Според касатора определеното от съда като базов размер обезщетение от 60 000 лева е прекомерно и не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Детето не е било в безсъзнание след удара, а в сопорозно състояние (зашеметяване). Не е отчетено и че пострадалият се е повлиял добре от лечението. Няма отклонения от нормалната мозъчна дейност на главния мозък. Не се очакват усложнения от получените травми. За това е помогнал водачът, откарал детето в болница, съобщил за инцидента в лечебно заведение, върнал се е на мястото на пътния инцидент. Поведението на водача е достойно и рядко срещано, а неглижирането му от състава на съда и погрешно. Прието е за установено, че е налице психична травма, но за това не са събрани доказателства. Не са се доказали твърденията за депресия, страх, тревожност. Детето е било само разстроено. Базовият размер на обезщетението не следва да надвишава сумата от 40 000 лева.

Касаторът иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и при условията на вероятна недопустимост на възизвното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК).

Конкретно формулираните от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са:

1.) Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател?

Касаторът твърди, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е отклонил от практиката на ВС и ВКС – т. 11 ППВС №4/23.12.1968г., Решение №414/21.11.2012г. по гр. д. №1543/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение №69 от 18.03.2014г. по гр. д. №4686/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение №151 от 12.11.2013г. по т. д. №486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №130 от 09.07.2013г. по т. д. №669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

2.) Дали поведението на делинквента, непосредствено след ПТП, е след критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението?

Във връзка с този въпрос не е посочена задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, съответно практика на Върховния касационен съд, която въззивното решение да не съобразява.

3.) Дали принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, само когато поведението на пострадалия, с което е създал предпоставки за деликта и вредите, е противоправно?

Касаторът сочи противоречие на въззивното решение в частта на отречения принос на увредения поради неизползването на предпазна каска в противоречие с Решение №444 от 31.10.2012г. по гр. д. №453/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и Решение №58/29.04.2011г. по т. д. №623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в които е застъпено виждането, че намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането.

4.) Дали в хипотезата на причинени вреди от ПТП приносът на пострадалия трябва да се определя в по-малка степен от приноса на водача на превозното средство, тъй като законът вменява на последния завишена отговорност за осигуряване безопасността на движението?

5.) Кои са критериите и как следва да се определи степента на приноса на всеки от участниците в ПТП?

Относно тези два въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с Решение №117 от 08.07.2014г. по т. д. №3540/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №33 от 04.04.2012г. по т. д. №172/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №169/28.02.2012г. по т. д. №762/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №97 от 06.07.2009г. по т. д. №745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.

6.) Намира ли приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато пострадалото при ПТП малолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от родителите му, които не са положили дължими грижи за предотвратяване на вредоносния резултат?

Касаторът счита, че становището на въззивния съд, че грижовността на родителите не следва да се отразява негативно върху правото на детето да получи справедливо обезщетение, е в противоречие с Тълкувателно решение №88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС.

От насрещната страна по жалбата Г. И. С., чрез неговия баща и законен представител И. Г. С., е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Г. И. С. срещу касатора за заплащане, освен другото, на сумата от 19 000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 11.07.2020г. в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица], настъпило по причина на виновно поведение на Д. К. З., управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК [рег. номер на МПС] в нарушение на чл. 48 ЗДвП, като към датата на пътния инцидент касаторът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил „Рено“ (полица №BG/07/519002743385 от 01.10.2019г.). Също съгласно исковата молба по време на пътния инцидент Г. И. С., на 8 години, е управлявал велосипед „Laser“ и в резултат на непропускането му от лекия автомобил на кръстовището и последвалия удар тялото му е паднало напред по посока на движение, причинило закрита черепно-мозъчна травма – счупване на черепа с малък субдурален хематом и травма на главния мозък. Травматичните увреждания са наложили болнично лечение и период на възстановяване. Като дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди (телесни увреди, психически травми, изразяващи се в депресивност, страх и тревожност, продължително ограничение при физическа активност) ищецът е определил сумата от 60 000 лева, от която са били претендирани частично 40 000 лева, съответно при приспадане на извършеното от застрахователя плащане преди образуване на делото от 21 000 лева – 19 000 лева, със законната лихва за забава от 16.10.2020г., датата на уведомяване за застрахователното събитие, до окончателното плащане. Д. К. З. е бил признат за виновен за пътния инцидент с влязло в сила Решение №260021/11.12.2020г. по н. а. х. д. №249/2020г. на Районен съд – Поморие.

С отговор на исковата молба касаторът – ответник е възразил по размера на претендираното обезщетение (че сумата, платена от застрахователя е достатъчна, за да покрие неимуществените вреди), както е възразил и за съпричиняване – детето се е движило с висока скорост към кръстовището и не е имало реакция за избягване на сблъсъка; то е било без предпазна каска; не е трябвало да се движи по пътното платно, съгласно чл. 164, ал. 2 ЗДвП и е било без надзор и без придружител, също съгласно посочената разпоредба. Приносът е съществен и следва да се определи на 80%. Родителите не са изпълнили задълженията си по чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 Закона за закрила на детето да не оставят без надзор и грижа дете под 12-годишна възраст. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид поведението на водача на лекия автомобил – водачът е качил пострадалото дете в колата и го е откарал в болница, обадил се е на медицински екип, върнал се е на мястото на ПТП и е оказал съдействие на органите на МВР.

С решението си, въз основа на събраните писмени доказателства, изслушаните свидетели и заключенията на съдебна експертиза (комплексна автотехническа и медицинска експертиза), първоинстанционният съд е приел твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди от пътния инцидент, който е по причина на виновно противоправно поведение на застрахован при касатора водач на лек автомобил, основателни. Обезщетението за тези вреди е било определено в размер на 60 000 лева, но, също съгласно решението, е имало основание за намаляване на сумата поради съпричиняване – с 30% поради скоростта на управление на велосипеда и отклоняване на вниманието от страна на Г. И. С., съответно 50% поради неупражнен родителски надзор върху детето, т. е. като дължими от застрахователя са били определени 12 000 лева обезщетение, при общо 80% принос на увредения. При отчитане на извършеното от застрахователя плащане предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 КЗ са били отхвърлени изцяло.

С подадена от името на Г. И. С. въззивна жалба са били оспорени изводите на първоинстанционния съд относно възприетия процент съпричиняване (определеният процент на приноса на пострадалото лице е явно несправедливо завишен), като е било поискано присъждането на пълната претендирана сума от 19 000 лева. Също съгласно изложеното в жалбата, за да е налице съпричиняване, трябва да е осъществено противоправно поведение, като не е налице нарушение на чл. 20 ЗДвП. Изводите за отклоняване на вниманието са направени въз основа на доказателства, събрани извън производството. Не действията на детето са допринесли за ПТП, а тези на правоспособния водач, нарушил чл. 48 ЗДвП, както и той не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението (чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП). Определеното от съда съпричиняване от страна на родителите в размер на 50 % е счетено за изключително завишено. Независимо че са оставили детето си без надзор, това правонарушение не може да бъде равностойно на прякото нарушение на нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 48 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, чието нарушение е непосредствена причина за настъпване на инцидента и вредите от него.

Въззивния съд е отменил първоинстанционното решение и е присъдил сумата от 19 000 лева, със законната лихва, приемайки, че за претърпените неимуществени вреди съответното обезщетение е 60 000 лева, а приносът на увреденото лице е 20% – поради това, че велосипедът не е бил управляван по тротоар и увреденият е бил без придружител в нарушение на чл. 164, ал. 2 ЗДвП, или от застрахователя е дължимо обезщетение в размер на 48 000 лева, като при плащане на 21 000 лева неплатеният остатък е в рамките на претендираното (19 000 лева) и е дължим.

Възражението на касатора за съпричиняване поради скоростта на велосипедиста е било отхвърлено на основание заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, че скоростта на велосипеда от около 20 км/ч не превишава критичната за завоя, а това за неносене на предпазна каска – поради това, че не съществува задължение за носене на такава каска от велосипедист (чл. 79 и чл. 80 ЗДвП). Поведението на водача на автомобила след ПТП е от значение за неговата гражданска отговорност, то е последващо факта на увреждането и не се отразява на гражданскоправните последици на деянието. Същевременно грижовността на родителите на пострадалия не следва да се отразява негативно върху правото на детето да получи справедливо обезщетение. Този довод е относим при техни претенции за обезвреда.

Относно поведението на водача на ПТП е прието, че в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 48 ЗДвП не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, не е съобразил скоростта си с конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да спре при възникване на препятствие, и не е спазил предимството на дяснодвижещия се велосипедист.

При определяне на размера на паричния еквивалент за неимуществените вреди въззивният съд е посочил като относими характера и степента на увреждането – тежка травма на главата, придружена със загуба на съзнание; продължителното лечение в реанимация и неврохирургично отделение; продължителния възстановителен процес с характерни болки в главата; както и причинените страх и безпокойство, особено травмиращи във възрастта на детето.

Във въззивното производство не са били събирани нова доказателства.

При тези обстоятелства първият поставен от касатора въпрос за това кои критерии следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател, уточнен и конкретизиран, съгласно разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в смисъл дали такива критерии са оздравителният процес и прогнозата за пълно възстановяване при пострадалия, е правен въпрос от значение за изхода на делото.

Във връзка с този въпрос обаче не се установява допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочен от касатора, като приложим за допускане на касационното обжалване. Липсва вероятност въззивният съд да се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд при произнасянето. На поставения от касатора въпрос е даден принципен отговор със задължителна практика на Върховния съд в постановление и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от застраховател, когато реализираната гражданска отговорност на водач при пътнотранспортно произшествие е застрахователно събитие по сключен от застрахователя застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), на което се позовава и касаторът, при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е отчел оздравителния процес при увредения и прогнозата за възстановяване, като по свое вътрешно убеждение и въз основа на преценка на доказателствата по делото, е определил базов размер на дължимото обезщетение не по-малко от 60 000 лева. Оплакванията на касатора срещу това определено обезщетение във връзка с оздравителния процес при увредения са по правилността на решението, което не може да бъде съобразявано във фазата по допускане на касационно обжалване.

Във връзка с втория поставен въпрос, както се посочи, от касатора не е посочена задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, съответно практика на Върховния касационен съд, която въззивното решение да не съобразява и няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е изпълнен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори въпросът да е от значение за изхода на делото като включен в правния спор и обусловил изводите на въззивния съд, съгласно т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Третият поставен от касатора въпрос – дали принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, само когато поведението на пострадалия, с което е създал предпоставки за деликта и вредите, е противоправно, е от значение за изхода на делото, тъй като с въззивното решение е отречен принос на увредения велосипедист за настъпилите увреждания поради неизползването на предпазна каска на основание, че това поведение не е неправомерно (чл. 79 и чл. 80 ЗДвП не предвиждат такова задължение за велосипедистите). Липсва вероятност обаче съдът да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практиката на Върховния касационен съд. Изричен отговор на въпроса е даден в мотивите към т. 7 Тълкувателно решение №1/2014/23.12.2015г. по тълк. дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС на РБ и той е, че приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. По същество обжалваното въззивно решение съобразява това разрешение, а посочените от касатора съдебни решения са постановени преди Тълкувателно решение №1/2014/23.12.2015г. по тълк. дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС.

Четвъртият поставен от касатора въпрос дали в хипотезата на причинени вреди от ПТП приносът на пострадалия трябва да се определя в по-малка степен от приноса на водача на превозното средство, тъй като законът вменява на последния завишена отговорност за осигуряване безопасността на движението, не може да бъде приет като такъв от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд не е съпоставял единствено поведението на увреденото лице – велосипедист и поведението на водача като такова в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, не е отчел по-малък принос на увредения за ПТП поради това, че е било прието нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП от водача, нито е приемал, че във всички случаи приносът на пострадалия е в по-ниска степен от приноса на делинквента. Въззивният съд е разгледал съвкупно действията на водача, довели до ПТП, най-същественото от които нарушението на разпоредбата на чл. 48 ЗДвП (недаването на предимство на дясностоящо пътно превозно средство на кръстовище), за което по отношение на водача е било образувано и приключило наказателно производство, както и при прието поведение на увредения в нарушение на чл. 164, ал. 2 ЗДвП е било уважено частично възражението на касатора по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

При липсата на поставен правен въпрос от значение за изхода на делото, не е необходимо да се разглежда допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно дали въззивното решение съответства на посочената от касатора практика на Върховния касационен съд, но в посочените от касатора решения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е даден отговорът, който той извежда. Напротив, в посочените съдебни решения на състави на Върховния касационен съд е възприето, че приносът на увредения е фактически въпрос, при липса на отнапред установено правило за по-висока или по-ниска степен на принос на увредения. Задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е в същия смисъл – че степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай (т. 7 Тълкувателно решение №1/23.12.2015г. по тълк. дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС). Процентният принос на пострадалия към увреждането е различен за всеки отделен случай и не може да бъде конкретизиран или фиксиран. Приносът се преценява отделно по всяко дело въз основа на събраните доказателства, като се взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия.

Същото е по отношение на петия поставен от касатора въпрос за това кои са критериите и как следва да се определи степента на приноса на всеки от участниците в ПТП. Въпросът е общ и хипотетичен и поради това не е от значение за изхода на конкретното дело. По делото въззивния съд, по вътрешно убеждение и въз основа на събраните доказателства, е приел процент на съпричиняване от страна на увреденото лице, при което практиката на Върховния касационен съд, посочена по-горе, се явява съобразена.

Не се явява от значение за изхода на конкретното дело и шестият поставен от касатора въпрос – дали разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато пострадалото при ПТП малолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от родителите му, които не са положили дължими грижи за предотвратяване на вредоносния резултат. Това е защото фактът на неупражнен надзор е съобразен от въззивния съд по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар не в общата хипотеза на чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 Закона за закрила на детето.

Съдът е отчел принос на увредения поради това, че в нарушение на чл. 164, ал. 2 ЗДвП не е управлявал велосипеда по тротоар, а е бил без придружител. Разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ЗДвП изисква водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малка от 16 години. Посоченото изискване на правилата за движението по пътищата за фактически надзор върху водач под 12 години при управление на пътно превозно средство, което не е моторно, на път, отворен за обществено ползване, е прието от въззивния съд като нарушено и в причинна връзка с пътния инцидент, независимо от вината на увредения, при което на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД присъжданото на увреденото лице обезщетение е било намалено.

Поради липсата на поставен от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е неотносимо дали изводът на въззивния съд, че грижовността на родителите на пострадалия не следва да се отразява негативно върху правото на детето да получи справедливо обезщетение, се явява в противоречие с Тълкувателно решение №88 от 12.09.1962г. на ОСТК на ВКС, съгласно което чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнения върху него надзор от родителите му, в какъвто смисъл са още например Решение №44/23.06.2020г. по т. д. №1879/2019г. на ВКС, ТК, І т. о. и Решение №12 от 14.07.2022г. по т. д. №194/2021г. на ВКС, ТК, І т. о.

Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение. Дори въззивният съд да е приел изцяло неоснователно възражението на касатора за принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради това, че родителите не са изпълнили задълженията си по чл. 125, ал. 3 СК и чл. 8, ал. 8 Закона за закрила на детето да не оставят без надзор и грижа дете под 12-годишна възраст, въпреки, че във въззивната жалба на увредения, след отхвърляне на иска му за обезщетение от първоинстанционния съд, такъв принос не е бил оспорен, а е бил оспорен единствено приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване, това не прави въззивното решение недопустимо. Произнасянето на съда е в рамките на търсената от ищеца защита по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а посочените от касатора обстоятелства са по правилността на решението.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №93 от 18.05.2022г. по в. гр. д. №72/2022г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]