Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№******г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Велико Б. К., чрез адв. Я. М., срещу определение №******г., постановено по ч. гр. д.№******градски съд, с което е потвърдено определението на СРС, 61 състав от 07.03.2022г. по гр. д.№******г. за връщане на исковата молба на К. и прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че даването на правна квалификация на правата и претенциите на страните е правомощие на съда и в случая то не е било упражнено. Като основание за касационно обжалване сочи, че с атакуваното определение въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС (решение №******г. на ВКС, ІV ГО) следния процесуалноправен въпрос: „Обвързан ли е съда с правната квалификация на исковата претенция, дадена от ищеца?“
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.