Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми, с обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил, както и с установената трайна промяна в начина на живот на пострадалия с оглед съобразяването до живот с последиците от нанесените при пътнотранспортното произшествие травми?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:
Росица Божилова

Членове:
Ивайло Младенов, Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. срещу Решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено Решение №******г. по гр. д. №******г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди при пътно-транспортно произшествие от 07.07.2018г. за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до претендираните 80 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при приспадане на платените от застрахователното дружество преди образуване на делото 100 000 лева обезщетение.

В останалата част, с която е било потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас за заплащане на М. Х. М. на обезщетение в размер от 20 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., както и в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение на касатора са присъдени допълнително 20 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 ГПК за неговата отмяна. Решаващият съд е определил занижен размер на справедливото дължимо обезщетение, като не е съобразил указанията, дадени с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС – установените с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и със значителната по обем медицинска документация травми, получени от ищеца, са формално изброени, без да се отдаде дължимото внимание на това как тези травми са се отразили на начина на живот, психиката и емоционалното здраве на касатора. Животът на касатора е променен и ограничен от физическото му състояние. Той не може да спортува активно, да полага труд, свързан с физически усилия, бързо се уморява, не може да кашля. Спукването на тъпанчето на дясното ухо е довело до намаляване на слуха, което е перманентна загуба на едно от човешките сетива. Нарушена е нормалната дейност на червата, която може да доведе до субилиусни състояния, каквито вече четири пъти са настъпвали при касатора. Поради нарушената проводимост на червата касаторът трябва да съобразява храненето си, като е забранена консумацията на определени храни. Последиците от получените травми касаторът, в млада възраст, ще изпитва и занапред, до края на живота си. Уврежданията при касатора са причинили ограничение на социалните му контакти. Един от критериите за определяне на справедливия размер обезщетение е именно периода на възстановяване на пострадалото лице от нанесените му от деликта травми, за който по делото се установява, че не е приключил и няма да приключи. Това са обстоятелства, които са останали неотчетени от въззивния съдебен състав. При постановяване на решението си съдът не се е съобразил с нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие. Не е съобразена и последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, макар съдът формално да е посочил, че се е съобразил с тях.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.)Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Касаторът твърди, че въззивният съд не е взел предвид нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, въпреки, че съгласно практиката на ВКС те следва реално да се отчитат като ориентир (Решение №83 от 06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №1/26.03.2012г. по т. д. №299/2011г. на ВКС, ІІ т. о.).

2.) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми, с обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил, както и с установената трайна промяна в начина на живот на пострадалия с оглед съобразяването до живот с последиците от нанесените при пътнотранспортното произшествие травми?

Относно този въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/68г. и Решение №171 от 18.11.2016г. по т. д. №2811/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

3.) Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с Решение №214 от 08.01.2019г. по гр. д. №3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о., според което справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, породи което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Сочи се и Решение №93/29.06.2017г. по гр. д. №60355/2016г. на ВКС, ГК, І г. о.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Според застрахователното дружество не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и не покриват селективните критерии. По същество жалбата се оспорва като недоказана и неоснователна. Въззивният съд е съобразил лимита на застрахователното покритие, като този лимит няма и пряка и решаваща връзка със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие (Определение №186/27.03.2020г. по т. д. №1314/2019г. на ВКС, ТК, І т. о.). Вторият въпрос има фактологичен характер и изисква директен отговор по правилността на обжалваното решение. Отделно от това състоянието на пострадалия е изследвано детайлно във въззивното решение. По отношение на третия въпрос решаващият състав не е имал задължението да изследва и приложи съдебна практика по определяне на обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Още повече, че ВКС последователно отрича обосноваването на обезщетение по чл. 52 ЗЗД с присъдено в сходни или аналогични случаи, доколкото то е винаги функция и от процеса на доказване. Дори при еднакви факти изходът може да е различен с оглед степента на доказаност в процеса.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 07.07.2018г. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Тойота, модел „Авенсис“, с ДК [рег. номер на МПС] (полица №BG_07/117001874223, валидна от 08.07.2017г. до 07.07.2018г.). На 07.07.2018г. на път ІІ-55в землището на [населено място], в Прохода на Републиката, по причина на водача на автомобила Б. Т. Н., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (движение с превишена скорост), е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което М. Х. М., пътник в насрещно движещ се автомобил „Фиат П.“, с ДК [рег. номер на МПС] , тогава на 21 години, е получил телесни увреди – черепно-мозъчна травма – сътресение и контузия на мозъка, счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче, травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв; коремна травма – контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство; гръдна травма със закрита контузия на гръдния кош, без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и без фрактура на ребра. Касаторът е бил приет и опериран по спешност в УМБАЛ Стара З. по витални индикации – животозастрашаваща открита коремна травма с остър вътрекоремен кръвоизлив. Последвали са още четири хоспитализации за долекуване, за затваряне на стигмостома и възстановяване на чревния пасаж, за следоперативно възпаление на оперативната рана на предната коремна стена, за консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост. Следоперативният период е протекъл тежко, с усложнения. Възстановяването е трайно и продължително. Към момента на изготвяне на експертизата касаторът е бил в задоволително общо състояние, ориентиран, адекватен, с трайна ретроградна амнезия; физически се е чувствал относително добре, но трябва да спазва стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни състояния (състояния на затруднен чревен пасаж). Необходимо е да се пази от състояния, водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – кашлица, запек, физически усилия, газообразна храна. Касаторът е имал нужда от помощ в ежедневието в продължение на четири месеца. Приемал е медикаменти за парезата на лицевия нерв, увреден е слухът му. Сменил работата. Преживяното се е отразило тежко на психиката му.

За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 140 000 лева, съответно на социално-икономическите условия в страната, като при приспадане на извършено плащане от 100 000 лева от застрахователя преди образуване на делото, и след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, на касатора са били присъдени 40 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 20.06.2021г., изтичане на тримесечен срок от поканата до застрахователя за плащане, така както лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди е била претендирана.

Съгласно посоченото във въззивното решение, за да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания съдът е имал предвид характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма, шокиращото и болезнено преживяване, тежкото възстановяване и наличието на трайни и необратими последици от травмите.

За неоснователно е било прието възражението на застрахователното дружество за принос на касатора за настъпване на вредите поради пътуване в автомобила „Фиат“ без правилно поставен предпазен колан.

Противоправното и виновно поведение на Б. Т. Н. се е установявало от влязлата в законна сила присъда №260015 от 10.05.2021г. по н. о. х. д. №47/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, които обстоятелства не са били спорни във въззивното производство.

Фактическите констатации на въззивния съд са били основани на посочените, представени и събрани доказателства в първоинстанционното производство – писмени доказателства, включително медицинска документация, заключения на автотехническа и медицинска експертиза, както и показанията на изслушаните свидетели.

При тези обстоятелства първият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда да съобразява нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, с оглед определянето на конкретно парично обезщетение от въззивния съд, е значим за изхода на производството, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва вероятност въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съгласно практиката на Върховния касационен съд, на която също се позовава касаторът. В този смисъл допълнително са още Решение №104/25.07.2014г. по т. д. №2998/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №157/28.11.2014г. по т. д. №3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №215 от 03.02.2017г. по т. д. №2908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №62/24.07.2020г. по т. д. №777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №103 от 02.11.2020г. по т. д. №2181/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №103 от 09.11.2020г. по т. д. №2546/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. , Решение №60112 от 01.12.2021г. по т. д. №1221/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №12 от 14.07.2022г. по т. д. №194/2021г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Но, както се посочи, тази практика в случая е съобразена. Присъденото обезщетение не е в нарушение на нормативно установените лимити като горна граница на отговорността на застрахователя за 2018г., а в решението си въззивният съд изрично е посочил, че при определянето на обезщетение взема предвид икономическите условия към 2018г., когато е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Третият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда да съобрази практиката по други сходни случаи за близък период от време не може да бъде приет като правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело – включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, съгласно разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Това е, тъй като възззивният съд в решението си не е съпоставял присъждани обезщетения по други сходни случаи, осъществили се за близък период от време, нито такива обстоятелства са били въведени от страните по делото, включително касаторът, за да дължи съдът и такава преценка. Случаи на сходни обезщетения, които да са по-високи от присъденото му, не се сочат от касатора и в настоящото производство. В този смисъл не би могло да се поддържа противоречие с практика на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения по гр. д. №3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и по гр. д. №60355/2016г. на ВКС, ГК, І г. о. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл също е разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Вторият поставен от касатора правен въпрос относно задължението на съда да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото при приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, включително когато получените травматични увреждания са тежки и налагат трайна и необратима промяна в начина на живост на увредения, е въпрос от значение за изхода на конкретното дело, тъй като такива са били обстоятелствата, с които касаторът е обосновал исковата си претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди в размер от 80 000 лева, при приспадане на платените от застрахователя 100 000 лева обезщетение, и по тези обстоятелства въззивният съд е дължал произнасяне.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед въведения във връзка с въпроса допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото по Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11) – че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която сочи касаторът.

Касаторът е освободен от заплащане на държавни такси по делото по реда на чл. 83 ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №122 от 07.07.2022г. по в. гр. д. №172/2022г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]