Анотация

Въпрос

Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на пострадали лица от смъртта на техен близък, с когото са създали трайни отношения и дълбока емоционална връзка.

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] обжалва решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение №******г. по т. д. №******г. на Окръжен съд – Монтана за отхвърляне на исковете, е осъден да заплати на основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД на внуците на починалия Г. А., С. Й. Г. сумата от 25 000 лв., на С. Й. Г. – 25 000 лв., на А. С. Г. – 15 000 лв., на Г. С. Г. – 15 000 лв. и на брата и сестрите на починалия П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. – по 10 000 лв. на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от Г. Й. А., загинал при ПТП на 02.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения, че ищците не са материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за смъртта на дядо си, респективно брат си. Твърди, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство са събрани доказателства за установяване на изключителност в търпените от ищците болки и страдания. Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

Мотиви

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

2. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респективно чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

3. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респективно чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №2 от 30.11.1984 г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?

5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, преди постановяване на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС №2 от 30.11.1984 г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, лицата, посочени в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.?

7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?

По отношение на въпроси №1,2 и 3 жалбоподателят твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

По отношение на въпроси №4, 5, 6 и 7 жалбоподателят твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците С. Й. Г., П. Й. А., Й. Й. Б., А. С. Г., С. Й. Г., Г. С. Г. и Р. Й. А. оспорват касационната жалба. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 07.07.2020 г. Касационната жалба е от 17.07.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците С. Й. Г., С. Й. Г., А. С. Г., Г. С. Г., П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния дядо и брат Г. Й. А.. Приел е с оглед влязлата в сила присъда на Монтански окръжен съд, че е настъпило ПТП, осъществено на 02.11.2015 г., при което е причинена смъртта на Г. Й. А. от управляващия лекия автомобил В. О. Е., като последният е действал непредпазливо. Прието е, че към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] безспорно е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л. а. „Опел Вектра с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от В. О. Е..

Приел е, че С. и С. Й. Г. са внучки на починалия. Отношенията им с дядо им били като между родител и дете, тъй като повече от 10 години той е полагал грижи и отглеждал двете момичета, докато родителите им били в чужбина, което допълнително ги сплотило.

По отношение на внуците А. и Г. С. Г., съдът е приел, че са имали трайни отношения с дядо си, защото е участвал във възпитанието и отглеждането на тези деца, имали са силна емоционална близост и привързаност, като ги обединявал починалият. Това е обусловило общия извод на въззивния съд, че всички ищци следва да бъдат обезщетени за претърпените и установени в процеса болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, причинени от смъртта на Г.. Взета е предвид възрастта на пострадалия, 75 години, доброто му здраве и жизненост и ненавременното прекъсване на живота му. Въззивният съд е приел, че е справедливо С. Г. и С. Г. да бъдат обезщетени с по 25 000 лв, Г. и А. Г. по 15 000 лв, а П. , Р. и Й. по 10 000 лв. Приел е, че частично искът за заплащане на лихва е погасен по давност, тъй като исковата молба е заведена в съда на 07.03.2019 г. и за периода от увреждането 2.11.2015 г. до 6.3.2016 г. е погасен по давност.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. първо и предл. второ ГПК.

По отношение на частта от съдебното решение, с което са уважени исковете на С. и С. Й. Г. за по 25 000 лв и на Г. и А. С. Г. за по 15 000 лв, настоящият съдебен състав намира, че при произнасянето съдът е разрешил поставените правни въпроси от 1 до 3 включително, обобщени относно това кои са материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на техен близък, настъпила при пътно-транспортно произшествие, определено съобразно критериите в чл. 52 ЗЗД, по изключение, извън кръга на лицата, предвидени в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., които лица са претърпели болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени и какви са предпоставките за присъждане на обезщетение в тези случаи. Въззивният съд е приел, че в процеса са установени изключителни отношения между внуците и техния дядо. Диференцирал е обезщетенията на внуците спрямо установения интезитет на близки отношения, надхвърлящи обичайните отношения между дядо и внуци, предвид прякото отглеждане на С. и С., съвместния живот с дядото и заместващото родителско присъствие по време на отсъствие на родителите в чужбина в изключително продължителен период от детството на тези лица. По отношение на Г. и А., е отчетена грижата за децата, която е била изключително интензивна за тези лица с информация за обучението им, с чести присъствия на децата в дома на дядото. Така въззивният съд, е разрешил включения в предмета на делото правен въпрос за справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди, въпрос, който е включен в предмета на делото при търсена правна защита съгласно чл. 226 КЗ /отм./ С определяне конкретния размер на обезщетението е обусловен и изхода на спора. Поради това с посочените правни въпроси от 1-3, касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване на решението, в частта, с която са присъдени обезщетения на внуците. Но посоченото материалноправно разрешение, не е в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. 1/2016 г. Въззивният съд е приел, че предвид установените отношения между внуците и починалия им дядо, които надхвърлят по интезитет и е справедливо да се присъди обезщетение. Разрешението, дадено от въззивния съд е изцяло в съответствие на задължителното тълкуване съгласно посоченото тълкувателно решение. Съгласно това тълкувателно решение, по изключение всяко друго лице, от лицата, за които е признато право на обезщетение за неимуществени вреди с ППВС 4/25.05.1961 г. и ППВС 5/24.11.1969 г., има право на обезщетение, като изключението е обосновано с извода, че с оглед създадената приживе на пострадалия с претендиращото лице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които с оглед конкретните данни е справедливо да бъдат обезщетение. Обезщетение се присъжда при доказано особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С оглед установените и приети от въззивния съд факти, следва да се приеме, че е липсва разрешение в отклонение от задължителното тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД по отношение на претендиращите лица, предвид конкретно установената изключителност на отношенията. Въззивният съд е обсъдил и установил фактите, като спрямо установените действителни отношения и интезитет на претърпените болки и страдания след смъртта на пострадалия, приел е, че не само наличието на родство в отношенията е налице, а и конкретните житейски обстоятелства, живота на родителите в чужбина и отглеждането на двете внучки С. и С. и близкото отглеждане поради заетостта на родителите на А. и Г.. Така решението съответства и на трайната практика на ВКС, израз на която е решение №92 от 17.11.2020 г. по т. д. 1275/2019 г. ВКС, II ТО и решение №372 от 14.01.2019 г. по т. д. 1199/2015 г. ВКС, II ТО.

По отношение на поставените въпроси 4-7в посочената част за присъдени обезщетения на С. и С. Й. Г. за по 25 000 лв и на Г. и А. С. Г. за по 15 000 лв.

По отношение на въпроси от 4 – 7, настоящият съдебен състав намира, че са обуславящи изхода на спора в частта по уважените искове на внуците на пострадалото лице, доколкото въззивният съд е възприел задължителните разрешения, посочени в Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Но в случая по поставените въпроси, не са в отклонение от трайната практика по поставените въпроси. С решение №170 от 17.09.2018 г. по гр. д. 2382/2017 г. IV ГО на ВКС, е прието, че даденото задължително тълкуване в ППВС и ТР се отнасят за тълкуването на нормите, към момента на тяхното приемане и действие, независимо, че задължителното тълкуване е прието в по-късен момент. Когато поради промяна на правните норми или поради необходимост от промяна на тълкуването, поради неправилно предходно тълкуване или поради промяна на обществено-икономическите условия, налагащи ново тълкуване, се извърши промяна като се изостави досегашното задължително тълкуване или се извърши разширително тълкуване или изцяло ново тълкуване, то отново ще е приложимо задължителното тълкуване, дадено с ново тълкувателно решение. Не е налице обратно действие на приетото тълкувателно решение. То ще е приложимо от съда, когато прилага съответните правни норми с посоченото тълкуване по спорове, които не са приключили до постановяване на тълкувателното решение. Даденото от въззивния съд разершение в случая, не засяга обратно действие на правни норми, а прилага тези правни норми, действащи към процесното пътно-транспортно произшествие, съобразно извършеното с ТР 1/2018 г. задължително тълкуване от ВКС. В този смисъл липсва обосноваване на допълнително основание за допускане касационно обжалване.

Касационен въпрос

По отношение на решението по въпроси 1- 3 включително в частта от съдебното решение, с която са присъдени обезщетения на П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. от по 10 000 лв. посочените правни въпроси 1-3, обобщени от настоящата съдебна инстанция, съобразно правомощието й, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на пострадали лица от смъртта на техен близък, с когото са създали трайни отношения и дълбока емоционална връзка. Така формулираният обобщен правен въпрос обосновава общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е направил извод за наличие на материална, морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщата родствена връзка, довели до интензивни морални болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. При прилагане на този извод са обобщени общо отношенията между внуците и починалия, и между братята и сестрите, и починалия. По отношение на претендиращите братя и сестри на починалия, следва да се прецени, дали въззивният съд е изследвал предпоставките, които му дават основание да направи извод, че е налице изключителност на отношенията, приживе между братята и сестрите. Поради това даденото разрешение е в противоречие с посочената задължителна практика в ТР 1/2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В тази част, с която е отменено решението и са присъдени на всеки от ищците П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. по 10 000 лв следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това разрешение следва да се прецени дали съответства на задължителното тълкуване, изразено в ТР 1/21.06.2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване в посочената част.

Диспозитив

Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1359/26.06.2020 г. по т. д. 6190  /  2019 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 4 състав в частта, с която е осъден ЗАД „Армеец“ да заплати на С. Й. Г. сумата от 25 000 лв., на С. Й. Г. – 25 000 лв., на А. С. Г. – 15 000 лв., на Г. С. Г. – 15 000 лв.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1359/26.06.2020 г. по т. д. 6190  /  2019 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 4 състав в частта, с която е осъден ЗАД „Армеец“ да заплати на П. Й. А., Р. Й. А. и Й. Й. Б. по 10 000 лв на всеки от тях.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в 1 седмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за внесена държавна такса от 600 лв. по сметка на Върховния касационен съд на Р България, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС по ГПК, за разглеждане на касационната жалба. .

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване.

При неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, касационната жалба ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.




Препраща към

  • Постановление № 2/1984 от 30.11.1984 г.
    При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в постановления № 4/61 г. и №: 5/69 г. на Пленума на Върховния съд.
  • Тълкувателно решение №****/**.**.2016 по дело №****/2016
    Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?
  • Постановление № 4/1961 от 25.05.1961 г.
    За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.
  • Постановление № 5/1969 от 24.11.1969 г.
    За допълване на т. 2 от раздел III от Постановление № 4/61 г. на пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт.
  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
    Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
  • Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017
    От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    Относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на пострадали лица от смъртта на техен близък, с когото са създали трайни отношения и дълбока емоционална връзка.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]