Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Л. сума в размер на 15 000лв като обезщетение за неимуществени вреди в следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 НК вр. чл. 301, ал. 2 НК, както и за престъпление по чл. 360 НК. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното му обвинение. Със същото решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева за неимуществени вреди и 3000 лева имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Установено е по делото, че наказателното производство против ищеца в досъдебната му фаза е образувано на 01.07.2011г. като на същата дата ищецът Р. Л. бил задържан след проведена операция от служители на отдел „Вътрешна сигурност” при МВР за установяване извършването на престъплението „подкуп” – приел дар /банкнота от 50 лв./, които не му се следват, загдето е нарушил служебните
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.