Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от съдия Анна Ненова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274, ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

При произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявена искова молба трябва ли съдът да вземе предвид всички относими обстоятелства, които са посочени от страната, която иска освобождаване от таксата – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, но и осигуряването на издръжка, финансови задължения към трети лица, месечни разходи?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател:
Росица Божилова

Членове:
Ивайло Младенов, Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. Р. и С. А. Р. срещу Определение №******г. по ч. гр. д. №******г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, в която е потвърдено Определение от 21.02.2022г. по гр. д. №******г. на Районен съд – Павликени за оставяне без уважение молбата на касаторите да бъдат освободени, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от задължението за внасяне на държавна такса по предявените от тях искове по чл. 432, ал 1 КЗ.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е направил погрешна преценка относно релевантните обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Касаторите не получават доходи от трудови възнаграждения, доходи от социално подпомагане, не са на трудова борса, не получават доходи от наеми и аренди, не участват в търговски дружества. Издържат се от парични средства, които са спестявали в миналото. Единият от тях е с влошено здравословно състояние и разходите не са финансово обезпечени от НЗОК. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на недвижим имот, който би могъл да продаде и да реализира приход. Едното жилище на касаторите е семейно, а другото – закупено за покойния им вече син. Към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК касаторите нямат достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса в общ размер на 8 000 лева. Въззивният съд е неглижирал голяма част от обстоятелствата, имащи значение за правилната преценка за освобождаване на заплащането на държавна такса, която се явява непосилна за касаторите.

Касаторите искат, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и те да бъдат освободени от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.) При категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса от страна на ищците от значение ли е причината за така установената липса, за да се приложи чл. 83, ал. 2 ГПК?

Касаторите считат, че определението на въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определения по ч. т. д. №******г., ч. т. д. №2139/2014г., ч. т. д. №230/2011г., ч. т. д. №564/2010г., ч. т. д. №2492/2013г., ч. гр. д. №335/2009г., ч. гр. д. №4901/2019г. и т. 12 Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

2.) Длъжен ли е съдът да съпостави размера на предполагаемите държавни такси и разноски в производството с материалното състояние на молителя, който го е сезирал с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК?

Касаторите считат, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с Определение №18 от 09.01.2019г. оп ч. гр. д. №4491/2018г. на ВКС.

3.) При релевирано искане по чл. 83, ал. 2 ГПК относимо ли е към преценката за неговата основателност обстоятелството, че следва да продава недвижим имот, за се реализира приход и да се осигурят средства за заплащане на държавна такса?

Сочи се, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с разрешенията, дадени в Определение №304 от 14.07.2016г. по ч. т. д. №1400/2016г. на ВКС и Определение №18 от 09.01.2019г. по ч. гр. д. №4491/2018г. на ВКС.

4.) Месечните разходи на молителите съставляват ли обстоятелство, което съдът следва да обсъди при произнасяне по основателността на направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК?

Касаторите смятат, че е налице противоречие между произнасянето на въззивния съд и Определение №832/21.11.2014г. по ч. гр. д. №5808/2014г. на ВКС.

5.) При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са декларирани от молителя – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, осигуряване на издръжка, финансови задължения към трети лица?

Касаторите смятат, че е налице противоречие с практиката на ВКС, както следва: Определение №290 от 13.06.2016г. по ч. т. д. №66/2016г. на ВКС, Определение №603 от 02.10.2014г. по ч. т. д. №2139/2014г. на ВКС, Определение №573 от 12.07.2011г. по ч. т. д. №230/2011г. на ВКС, Определение №612 от 12.08.2010г. по ч. т. д. №564/2010г. на ВКС, Определение №305 от 15.06.2009г. по ч. гр. д. №335/2009г. на ВКС.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва. Поддържа се, че поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. По същество страната сочи, че въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е извел решаващите си правни изводи след обсъждане на релевантните за спора доказателства. Първоначално исковете са били заведени за по хиляда лева, а целта на поисканото увеличение на размерите е да бъде сменен съдебният състав, респективно съдът, тъй като доказателствата по делото дават достатъчно основание съдът да се произнесе с отхвърлително решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 29.05.2020г. на касаторите с предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на суми от по 1 000 лева, частично от 200 000 лева, със законните лихви от датата на исковата молба, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния единствен син В. Р. Р., на 27 години, при пътнотранспортно произшествие от 10.12.2018г. по причина на друг водач, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

С подаване на исковата молба е била платена държавна такса от по 50 лева, съответно на минималния размер на таксата по чл. 1 ТДТС по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

В хода на производството са били събрани множество доказателства, включително писмени, показания на свидетели, съдебна психологическа експертиза, съдебна медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза (основно заключение и тройна експертиза след оспорване на първоначалното заключение по чл. 200, ал. 3 ГПК). Разпитаните свидетели са дали показания, освен другото, че след смъртта на техния син касаторите са преустановили трудовите си задължения и не работят, обстоятелство твърдяно от тях още в исковата молба. Съгласно заключението на изслушаната съдебна психологическа експертиза след загубата на сина им касаторите преживяват постравматично стресово разстройство; изцяло са променили живота си и са се затворили и отделили от света и всичко, което вършат, е свързано със зачитане на паметта на техния син, като са във фаза на отричане, в невъзможност да приемат загубата.

С представена писмена молба в открито съдебно заседание на 21.02.2022г. касаторите са поискали да бъде допуснато увеличение на предявените искове (главница) до размер от 100 000 лева за всеки от тях, със законната лихва от датата на исковата молба. Поискано е било и освобождаване от заплащане на допълнително дължимата държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК поради липсата на средства, за което са били представени два броя декларации по образец.

Съгласно посоченото в декларациите касаторите са в брак, не получават месечен доход, притежават жилище с площ от 80 кв. м. в [населено място] и от 53 кв. м. в [населено място]. С. А. Р., на 50 години, има влог от 1 000 лева, а Р. В. Р. – 4 800 лева. Той притежава още лек автомобил „Мицубиши П.“ с година на производство 1996г. За касатора Р., на 53 години, е било декларирано още, че страда от заболяване диабет тип 2 и хипертония, налагащо допълнителни периодични разходи от 180 лева месечно.

Ответното застрахователно дружество не е възразило по искането за освобождаване от държавна такса, а по исканото увеличение на размера на исковете е предоставило на преценката на съда.

Първоинстанционният съд е допуснал увеличение на исковете. Искането на касаторите за освобождаване от държавна такса е било оставено без уважение, тъй като е направено след поредица от съдебни заседания и от представените декларации се установява, че имат доходи и имущество, позволяващи им да заплатят таксите. На касаторите е било указано да заплатят държавна такса от по 3 960 лева всеки от тях с предупреждение, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.

С обжалваното въззивно определение определението на първоинстнационния съд за отказ от освобождаване на касаторите от заплащане на държавна такса е било потвърдено, като за неоснователни са приети техните оплаквания, че трудовата незаетост след смъртта на сина им, хроничните заболявания на Р. В. Р. и липсата на доходи запълват изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК при дължима държавна такса от по 4 000 лева от всеки. От въззивния съд е било посочено, че правото по чл. 83, ал. 2 ГПК възниква в хипотези, когато липсата на средства е трайно състояние и държавната такса по делото не се покрива от имотните възможности на ищеца. Законът изисква не затруднение, а липсваща възможност за заплащане на таксата като условие за освобождаване. Работоспособността на ищците по делото не е спорна, хроничните заболявания на Р. В. Р. са финансово обезпечени от НЗОК, ищците имат и жилищни имоти, паричен влог и автомобил.

Във връзка с въззивана жалба застрахователното дружество е посочило, че исковете на касаторите са неоснователни и чрез увеличение на размера им те искат да бъде сменен съдебният състав, съответно съдът.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдът намира следното:

Първият формулиран от касаторите правен въпрос не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на конкретното дело – включен в предмета на спора и обусловил изводите на въззивния съд по обжалваното определение. Това е защото този съд не е възприемал липсата на средства за заплащане на държавна такса от страна на касаторите – ищци като доказано, за да се търси причината за това като относима. Същото е по отношение на третия въпрос, поставен от касаторите. Въззивният съд не е приемал относимо към преценката за основателност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК възможността страната да продаде притежаван недвижим имот, за да реализира приход, съответно за да се осигурят средства за заплащане на държавна такса. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 ГПК. Поради изложеното във връзка с тези въпроси не е необходимо да бъде преценяван допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият поставен въпрос длъжен ли е съдът да съпостави размера на предполагаемите държавни такси в производството с материалното състояние на молителя, който го е сезирал с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд. Липсва вероятност обаче да е налице противоречие на въззивното решение с посочената практика на Върховния касационен съд, тъй като въззивният съд е посочил и съобразил какъв е размерът на държавната такса по исковете на касаторите, освобождаване от плащане на която те искат. Така не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следва да бъде допуснато касационно обжалване по четвъртия и петия от формулираните от касаторите въпроси, уточнени и конкретизирани в смисъл при произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявена искова молба трябва ли съдът да вземе предвид всички относими обстоятелства, които са посочени от страната, която иска освобождаване от таксата – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, но и осигуряването на издръжка, финансови задължения към трети лица, месечни разходи.

Въпросът е от значение за изхода на конкретното дело и налага преценка за съответствие на обжалваното въззивно определение с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касаторите – Определение №832/21.11.2014г. по ч. гр. д. №5808/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., Определение №290 от 13.06.2016г. по ч. т. д. №66/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение №603 от 02.10.2014г. по ч. т. д. №2139/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение №573 от 12.07.2011г. по ч. т. д. №230/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение №612 от 12.08.2010г. по ч. т. д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение №305 от 15.06.2009г. по ч. гр. д. №335/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Съгласно посочената практика, съответно на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Изброяването на тези обстоятелства не е изчерпателно и те следват от конкретното дело. Съдът дължи съобразяване на всички обстоятелства, на които страната, която иска освобождаване от държавна такса, се позовава.

В случая, във връзка с молбата за освобождаване от държавна такса, както и изобщо в първоинстанционното производство касаторите са посочили множество обстоятелства, предпоставящи освобождаването им от заплащане на останалата неплатена дължима държавна такса от по 3 950 лева за всеки от тях, съответно на дължимия размер на таксата по чл. 1 ТДТС по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, при приспадане на вече платените по 50 лева. Представили са и декларация за притежаваното имущество. В нарушение на посочената съдебна практика на Върховния касационен съд посочените обстоятелства не са били съобразени от въззивния съд изцяло, поради което въззивното определение, потвърждаващо това на първоинстанционния съд за отказ да се освободят касаторите от заплащането на държавна такса в размера от по 3 950 лева се явява неправилно.

Съответно на посочените от касаторите по делото пред Районен съд – Павликени, в молбата им по чл. 83, ал. 2 ГПК и в изготвените декларации обстоятелства, към датата на молбата за освобождаване от държавна такса те нямат доходи. Въпреки че са в работоспособна възраст (на 50г. и на 53г.), касаторите са преустановили трудова дейност след смъртта на техния син, довела до постравматично стресово разстройство и цялостна промяна в живота им (изолиране и затваряне в себе си). Касаторите имат семейно жилище, в което живеят, и допълнително единствено малък апартамент и спестявания от общо около 6 000 лева, но те са необходими за издръжката им за живот (поне храна и консумативи с оглед стандарта на живот в страната) при липса на доходи и друго имущество, както и при смъртта на единствения им син, на 27 години, лишило ги от финансова помощ и подкрепа от него. Със задоволяване на нормални техни потребности (придвижване) е свързан и притежавания лек автомобил, който е стар и не е на висока стойност. Допълнително при касатора Р. има заболяване диабет тип 2 и хипертония, за което е декларирано, че изисква и допълнителни месечни плащания, без данни декларираното от касатора да е невярно.

В обжалваното въззивно определение е възприето, че правото по чл. 83, ал. 2 ГПК възниква в хипотези, когато липсата на средства е трайно състояние и държавната такса по делото не се покрива от имотните възможности на ищеца, но при произнасянето на съда трябва да бъде съобразено не само имотното състояние на страната, но и всички относими обстоятелства, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, обосноваващи възможността за плащане на конкретната дължима такса, включително посочените от самата страна. В случая това е психическото състояние на касаторите след смъртта на единствения им син, поради което към датата на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК те не работят, а наличните спестявания и имущество се ползват за покриване на разходите им за живот и битовите им нужди.

Без значение е възражението на насрещната страна за вероятна неоснователност на исковете на касаторите по чл. 432, ал. 1 КЗ. Това не е обстоятелство, което разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК сочи като относимо при произнасяне по молба за освобождаване от заплащане на държавна такса. Същевременно от застрахователното дружество не са направени възражения във връзка с обстоятелства, обосноваващи освобождаването на касаторите от заплащането на държавна такса, посочени от тях, нито са сочени доказателства в тази връзка. По чл. 83, ал. 2 ГПК са относими не само посочените от страната, която иска освобождаване от заплащане на таксата, обстоятелства, но и тези, посочени от другата страна, както и такива, които съдът е установил служебно. Последното е, защото съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл. 7, ал. 1 ГПК). Всички посочени от страните и установени от съда обстоятелства са необходими за общата преценка на съда разполага ли страната със средства да плати конкретната дължима държавна такса (цената на правосъдната услуга), като условие делото да бъде разгледано и решено от съда. В конкретния случай, както се посочи, относимите обстоятелства са наведени от касаторите, те са установими по делото, без да се оспорват по същество от насрещната страна.

Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд по чл. 56 КРБ, при съобразяване също на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 КЗПЧОС, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба №28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба №54991/2010 и др.). Правото на достъп до съд е закрепено и в чл. 14 от Международния пакт за гражданските и политически права.

Чл. 47 ХОПЕС също закрепя принципа на ефективна съдебна защита при права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, както е в случая. КЗПЧОС не е акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (решение от 26.02.2013г. на Съда, Aklagaren (С-617/10) и решение от 15.02.2016г. на Съда, N.J. (С-601/15)), но признатите от КЗПЧОС основни права са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, пар. 3 ДЕС), както и съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС съдържащите се в нея права, които съответстват на гарантирани от ЕКЧП права, имат същия смисъл и обхват, както дадените им в Конвенцията. Така съдържанието и обхвата на правото по чл. 47 ХОПЕС за ефективни правни средства за защита пред съд се определя от текста на КЗПЧОС и от практиката на ЕСПЧ, с възможност правото на Съюза да предоставя и по-широка защита (решение от 05.10.2010г. на Съда, J.McB. (С-400/10)).

С оглед изложеното обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено, с освобождаване на касаторите от заплащане на останалата неплатена държавна такса по предявените от тях искове по чл. 432, ал. 1 КЗ по гр. д. №270/2020г. на Районен съд – Павликени съответно в размери от по 3 950 лева.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №829 от 12.09.2022г. по ч. гр. д. №330/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.

ОТМЕНЯ Определение №829 от 12.09.2022г. по ч. гр. д. №330/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, в която е потвърдено Определение от 21.02.2022г. по гр. д. №270/2020г. на Районен съд – Павликени за оставяне без уважение молбата на Р. В. Р. и С. А. Р. да бъдат освободени от задължението за внасяне на държавна такса по гр. д. №270/2020г. на Районен съд – Павликени по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, като вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, Р. В. Р. и С. А. Р. от заплащане на останалата неплатена държавна такса от по 3 950 лева по предявените от тях искове по чл. 432, ал. 1 КЗ по гр. д. №270/2020г. на Районен съд – Павликени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]