Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

докладвано от съдия Емануела Балевска


Анотация

Въпрос

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Отговор

Текст

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА, СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело №******година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

Търговско дружество [фирма] С. чрез процесуалния представител адв. И. Б.- САК обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение Nо 1684 от 07.03.2013 год. по гр възз. д. Nо 8350/2012 год. на Софийския градски съд – IV а по чл. 109 ЗС.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата относно факта налице ли е навлизане в чуждия имот и това създава ли пречки за пълноценното му ползване, за времето на осъщественото строителство, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси: достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни, да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС; за значението на постройките в режим на „търпим строеж по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване, при констатацията, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този, обективиран по Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр. д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив, Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/2009 год. на ВКС-II г. о. / по чл. 290 ГПК / и и Решение Nо 712 от 06.10.2009 год. по гр. д. Nо 2170/2008 год. на ВКС-IV г. о. по чл. 218а, б. а ГПК / отм./

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменил решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и е постановил ново решение, с което, по иска на [фирма] С. по чл. 109 ЗС е осъдил [фирма] С. да премахне ползваните от него рампа и козирка тераса, построени в УПИ V-7 от кв. 402 по плана на [населено място] , м.“Ц.“. За да уважи заявения иск, съдът е приел, че [фирма] С. е доказал като ищец по делото, че е собственик на процесния недвижим имот УПИ V-7 от кв. 402 по плана на [населено място] , м.“Ц.“, че ответното дружество е изградило в този имот рамка и козирка, които обекти, поради факта на незаконен строеж неправомерно препятстват упражняване правото на собственост в пълен обем от стана на дружеството собственик.

По изведения правен въпрос и на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав на ВКС, намира:

С Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр. д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив е прието, че „ искът по чл. 109 ЗС е иск за правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното си право/ владени, ползване разпореждане/ и може да бъде насочен срещу всяко лице което с неоснователно свое действие създава пречка за упражняване на това право.“

С Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/2009 год. на ВКС-II г. о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че „ според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска. Прието е, че следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца „.

Настоящият състав намира, съобразно изискванията на чл. 291, т. 1 ГПК цитираната съдебна практика за правилна.

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/ 84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.

Actio negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние

В изложения смисъл развитата теза по Решение Nо 837/2010 год. , че не може да се уважи негаторен иск, ако допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост, както и тезата по Решение Nо 33/2010 год. год., чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска, т. е. че не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно и неоправдано от г. л. упражняване на собственическите правомощия, се сподела изцяло от настоящия състав като правилна’. Неоснователното действие „ не зависи само от това дали има позитивна административно санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./ , а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС.

Не може да се приеме без резерви тезата на въззивния съд, съдържаща се в редица решения на съдилищата, че всеки незаконен строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и е равнозначно на смущаващо правото на собственост поведение. Съдилищата приемат, че основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в някой хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по чл. 109 ЗС ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на собственост.

С оглед на възприетата правна теза по приложението на чл. 109 ЗС касационната жалба е основателна. Изводите на въззивния съд, че изградените на имотната граница със съседен – чужд имот, в случая на ищеца, рамка и козирка, конструктивна част на постройката и обслужващи авариен изход на бившето кино „К.“-втори салон / „Г.“/са незаконен строеж и като такъв неправомерно препятстват упражняване правото на собственост в пълен обем от стана на дружеството собственик- Т. АД, е неправилен, не кореспондира на фактите по делото и е необоснован от гл. т. на приложение на материалния закон.

Процесните рампа и козирка – бетонен постамент върху външна тераса със стъпала към вътрешния двор на УПИ IV-6, са разположени на дворищно-регулационната граница, попадат в имота-собственост на [фирма] С. УПИ- V-7. От конструктивно техническа същите съставляват, според експертното заключение / л. 118/, част от западната фасада сградата- бивш киносалон, отразена като съществуваща постройка по плана на [населено място] още от 1938 година.

Фактическият спор дали изграждането на рампата и козирка, които обслужват аварийния изход към вътрешния двор на ищеца, са законно изградени или не, дали съществуват архитектурните книжа със одобрение за тяхното изграждане и доколкото са загубени, тези книжа могат да бъдат възстановени по съответния административен ред, не може да бъде квалифицирано като обстоятелство, което безусловно / apriori/ налага извод за противоправно действие, препятстващо упражняване правото на собственост по отношение на имота, засегнат от незаконността на изградените постройки и съоръжения.

Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, с което се дава възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане, в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от правомощията да търпят чуждо въздействие. Такова ограничение на собствеността на определен недвижим имот може да има по силата на сервитутно право и др. ограничено вещно право.

Когато правото на собственост се ограничава по силата на едно установено извън волята на собственика фактическо положение, то за да се осъди ответника по иска по чл. 109 ЗС да преустанови това фактическо въздействие, следва да се изложат онези обстоятелства, които сочат как се ограничава упражняването на правото на собственост.

След като по делото, фактът на незаконно строителство на рампата и козирката е релевиран от ищеца [фирма] по повод на затрудненото използване на паркинга и гаражните клетки, без да се установи как и защо има затруднение, след като същите се използват по предназначението си, както и че от аварийния изход се преминава през техния двор, без да е установено такова преминаване, неговата интензивност и как това препятства на ползването на дворното място от самия собственик, настоящият състав намира искът за неоснователен и недоказан.

На основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което искът се отхвърли, ведно със законните последици.

По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 1684 от 07.03.2013 год. по гр възз. д. Nо 8350/2012 год. на Софийския градски съд – IV а по чл. 109 ЗС и вместо него п о с т. а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ заявеният иск на [фирма] С. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление С., [улица]Nо 2 срещу [фирма] С. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление С. , [улица][жилищен адрес] ал. 27с който се иска на основание чл. 109 ЗС последният да бъде осъден да премахне ползвани рампа и козирка -тераса, построени в УПИ V-7 от кв. 402 по плана на [населено място] , м.“з. Г.- Ц.“.

Решението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
    Какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл. 109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия /съсобствения/ имот на основание чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС?
  • Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
    Необходимо ли е за уважаването на иск по чл.109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него?
  • Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
    Може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл. 109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът?
  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Относно иска за премахване на постройки в поземлен имот, представляващи навес - външна лятна гостна, и друга постройка и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]