Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев, Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№******г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение №******г. по настоящето дело по жалба на З. В. П. и Ж. Г. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд №******г. по гр. д.№******г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Д. М. П., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] искове, квалифицирани по чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата 15 400 лв (частично от вземане в общ размер 48 000 лв).
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос необходимо условие ли е за възникване на задължение, възникнало от неоснователно обогатяване, наличието на договор между страните по правоотношението. Със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд №******г., е изяснено, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен –
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.