Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Здравка Първанова


Анотация

Въпрос

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Маджев, [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адвокат И. М., срещу въззивно решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3. Формулирани са следните въпроси: 1. Кои са допустимите доказателствени средства за установяване момента на осъществяване на груб строеж на сграда при действието на ЗУТ; 2. Приложим ли е диференциран режим на допустими доказателствени средства преди и след влизане в сила на ЗУТ за установяване степента на завършеност на сграда във вид груб строеж; 3. При данни за личен принос чрез закупуване на строителни материали и заплащане на работници за извършване на СМР от страна на родителите на единия съпруг, длъжен ли е съдът да изследва наличието на по-голям или изключителен принос в придобиването на имота. Как се разпределя доказателствената тежест; 4. Следва ли моментът на фактическата раздяла между съпрузите да се счита релевантен при преценката за приноса им във връзка с придобиване на сграда, изградена след настъпването и; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички свидетелски показания и да изложи подробни съображения кои кредитира и кои не възприема и защо; 6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства за всички правнорелевантни факти, включително писмени такива и да посочи кои факти приема за установени и кои за недоказани; 7. При липсата на доклад по реда на чл. 146 ГПК от първостепенния съд, обхващащ релевираните възражения на ответника, длъжен ли е въззивният съд да направи правна квалификация на същите, наново да разпредели доказателствената тежест и да даде указания за предприемане на процесуални действия по посочване на доказателства; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на събраните доказателства какво е съотношението между придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства при релевирано възражение за трансформация.

Ответникът по касация К. И. Б., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. А., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Мотиви

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С решение №******г. по гр. д.№******г. на ВКС, ІІ г. о. е отменено решение №439/04.04.2019г. по гр. д.№2430  /  2018г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е прието по реда на чл. 290 ГПК, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж може да се установи с всички доказателствени средства. Дадени са указания за обсъждане на гласните и писмени доказателствата за установяване на релевантни за спора факти /момента за завършване на строежа в груб вид с поставяне на покрив/ и възражението на ответника, че строителството е извършено със средства на родителите му. Указано е и назначаването на техническа експертиза за установяване придобивната стойност на сградата на етап груб строеж към сочените от свидетелите два момента на изграждане на сградата в груб вид – края на 2011г. и преди зимата на 2012г., с оглед преценката дали е налице трансформация на лични средства на ответника.

При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №1659/2018г. по гр. д. №13727  /  2014г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот – двуетажна стоманенобетонна жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ 80 кв. м. и тавански етаж с площ 75кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ 5кв. м., построена в УПИ *, кв.68, [населено място], [община], между К. И. Б. и Г. Й. М. при равни квоти.

Въззивният съд е приел, че по време на брака на страните /сключен през 2006г./ бащата на ответника Г. М. му е дарил с нотариален акт №69/2009г. незастроено дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ * с площ от 590 кв. м. Въз основа на разрешение за строеж от 17.06.2010 г. открита строителна площадка по одобрен проект от 16.10.2010 г. на името на Г. М., в имота има построена нискоетажна жилищна сграда, за която е отправяно искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 2009 г. и е сключен договор за ползване на услугата по електрифициране от 2012 г. Не е съставен акт по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. От СТЕ от 08.09.2017 г. се установява, че жилищната сграда в УПИ * е двуетажна, със застроена площ от 75 кв. м и едноетажно котелно помещение с площ от 5 кв. м. Първият етаж е жилищен, а вторият – тавански. Същата се ползва от 22.03.2013г., съобразно данните за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Изградената по време на брака сграда върху имот, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност, ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж с взаимния принос на двамата съпрузи. Суперфициарният собственик придобива правото на собственост върху постройката, когато същата бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност. По делото са налице свидетелски показания, насочващи кога е била построена процесната сграда в груб вид, но същите са противоречиви. Според Й. грубият строеж е завършил към 2011 г., а Л. е категорична, че преди настъпване на фактическата раздяла през август 2012 г. страните са живеели в къщата, което всъщност насочва, че е била завършена в груб вид преди този момент. Свидетелката Ш. посочва, че къщата е била покрита след средата на 2012 г., но преди зимата. Свидетелят С. е категоричен, че къщата е завършена в края на 2012 г., като тогава е бил завършен покривът. На практика свидетелите са категорични, че сградата е построена в груб вид по време на брака на страните, който е прекратен на 14 декември 2012 г. Противоречието в свидетелските показания е относно това, дали сградата е построена в груб вид преди настъпване на фактическата раздяла на страните или след това. Й. е бивш съпруг на сестрата на М., а Ш. – негова майка. Свидетелката Л. е леля на ищцата, Л. – неин съпруг. С. е съсед на ответника, като би следвало показанията му да са обективни и безпристрастни, но демонстрира безкрайно добро познаване както на семейния живот на страните, така и на финансовите възможности – на тях и на родителите на М. Показанията му са депозирани с явен стремеж да се услужи на жалбоподателя. Не се дава вяра и на изложеното от Ш., с оглед близкото родство с ответника, като и в този случай показанията са депозирани с оглед обслужване интересите на сина ѝ. Л. не разкрива подробности, а само потвърждава разказаното му от неговата съпруга, че е взела племенницата си и децата, родени от брака на страните, от новата къща, което кореспондира с показанията на Й., че същата е била завършена в груб вид в края на 2011 г. и семейството е живяло в нея. Това кореспондира и с представените от „Антрацит“ ЕООД писмени доказателства – изписване на стоки и отчет за продажбите, за закупени керемиди, капаци и подпокривно фолио в края на септември 2011 г. За да е съпружеска имуществена общност, сградата следва да е изградена с взаимния принос на двамата съпрузи. Правата на собствениците – бивши съпрузи, се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ. По делото не са ангажирани доказателства за получаваните доходи на страните преди прекратяване на брака и по времето, когато е строена процесната къща. От ищцата е представен договор за потребителски кредит от 27.12.2011 г. за 10182.07 лв. -рефинансиране на друг кредит и потребителски нужди. Ответникът твърди, че през 2012 г. е бил седем месеца в Испания, но не сочи доходи. За средствата, с които е финансирано изграждането, говорят свидетелите Й., Ш. и С.. Според Й. строителството е финансирано с кредит, изтеглен от Маджев, а след това Б. теглила друг кредит /за обзавеждане/ и е продала злато. Помагала като е готвила, ходила за материали с колата. Ш. е категорична, че строителството е осъществено със средства на бащата на ответника и нейни средства, тъй като синът ѝ не е имал средства. Тя е изтеглила кредит и е рефинансирала, а и бащата също е изтеглил кредит, като са вложени 25000 – 26000 лв., а отделно е имало още средства, които също са използвани в строителството и довършването на сградата. Представените доказателства за изтеглен кредит са за по – късен период, а за бащата Й. М. – за 2013 г. Г. М. е теглил кредит, като се твърди, че средствата са вложени в строежа. Установено е, че Б. също е изтеглила кредит, като с част от него – 5000 лв., е рефинансиран изтегленият от съпруга ѝ е погасен овърдрафт; с 430 лв. е погасен друг кредит на М., а останалата част са вложени за семейни нужди – дали за строеж на сградата, за обзавеждане или други нужди на семейството. Според СТЕ придобивната стойност на сградата в груб строеж към края на 2011 г. и преди зимата на 2012 г. е съответно: 36108.05 лв. и 37520.57 лв. За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, и се уважи иска по чл. 21 СК 1985/отм./, ал. 1 или ал. 2/сега чл. 21, ал. 4 СК/, а в настоящия случай – възражението на ответника, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот или личен дял бивш съпруг е доказването на придобивната стойност на имота, размера на вложените лични средства по смисъла на чл. 20 СК 1985/отм./ и влагането им при придобиването на имуществото. Това по делото не е направено. При доказателствена тежест за оборване на презумпцията за съвместен принос, ответникът не е установил, че имотът е придобит изцяло или отчасти с негови лични средства. Не се установяват суми, дарени му от родителите му и размерът на същите. Неоснователни са и възраженията, че ищцата не е доказала съвместен принос, тъй като с това твърдение се измества тежестта на доказване. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК, съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Установено е, че ищцата се е грижила за децата и семейството, работела е в домакинството, готвела е, помагала е, доколкото е било във възможностите ѝ. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извод, че сградата е построена в груб строеж по време на брака между страните, със съвместен принос, като е станала съпружеска имуществена общност.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение.

Касационен въпрос

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл. 294 ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси във връзка с приложението на чл. 181, ал. 1 ЗУТ не могат да предпоставят касационно обжалване на въззивното решение, тъй като даденото от въззивния съд решение е съобразено със задължителните за него указания на отменителното решение на ВКС. С последното е прието по реда на чл. 290 ГПК, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства. Процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 146 ГПК във връзка с доклада на първоинстанционния съд също са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Касационно обжалване обаче следва да се допусне за проверка съответствието на даденото разрешение на релевантните и обобщени процесуалноправни въпроси относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, със задължителната практика на ВКС – т. 2, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК, ВКС, както и посочената от касатора практика на ВКС. Въпросите са свързани с това, как следва да се преценяват свидетелските показания – поотделно и съвкупно с останалите доказателства, които носят информация за релевантни към спора факти, и съображенията за кредитирането им при констатация за противоречиви показания на различни свидетели, заинтересованост, вътрешни противоречия в показанията, както и противоречие с останалите доказателства /посочените от касатора решение №183/2017г. по гр. д.№4028/2016г., ВКС, ІVг. о., решение №65/2010г. по гр. д.№4216/2008г., ВКС ІV г. о.№700/2010г. по гр. д.№91/2010г., ВКС,ІV г. о./. Оттук следва да се направи преценка за това дали са изпълнени и указанията на касационната инстанция за обсъждане на гласните и писмени доказателства за установяване на релевантни за спора факти /момента за завършване на строежа в груб вид с поставяне на покрив/, както и поддържаното възражение от ответника за трансформация на лични средства при придобиване на имота, тъй като строителството е извършено със средства на родителите му. Останалите въпроси от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят съществото на спора и ще бъдат разгледани с решението.

На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева /четиридесет лева/.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260240/18.02.2021г. по гр. д. №958  /  2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

УКАЗВА на Г. Й. М. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.


Препраща към

  • Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
    1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или…
  • Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
    За допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ.
  • Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
    Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?
  • Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2008
    Дължи ли съда преценка на всички доказателства и по-специално на всички събрани гласни доказателства?
  • Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2010
    Относно задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която…

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора. (Относно установяване на момента за завършване на строежа в „груб вид“ с поставяне на покрив)
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]