Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

докладвано от съдия Емил Марков


Анотация

Въпрос

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможността „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”. Докато само в случай, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изрично втората алинея на тази законова разпоредба предвижда, че това право /да се води иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ:

Емил Марков, Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..……. и с участието на прокурора ……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. №******г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №******г. постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от велинградското [фирма] решение №******г. на Пловдивския апелативен съд по т. д. №******г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност последното да е процесуално недопустим съдебен акт, вкл. предвид изричното оплакване на този касатор за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си, инвокирайки доводи, че процесната фактура обективирала сключена между страните по спора търговска сделка, докато въззивната инстанция се е произнесла по осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ГПК, като не е разгледала действително предявения иск за връщане на претендираната сума в размер

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

Вижте абонаментните планове


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: ******

Навигация