Решение №/..2017 по дело №/2016

Анотация

Въпрос

Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква страната, вследствие нарушение на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая по отношение призоваването на молителката К. са допуснати такива нарушения. Съдът неправилно е счел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е приложил съобщенията към делото. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК създава задължение за страната, която отсъства повече от едни месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече й е връчвано съобщение, да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение ал.2 дава право на съда да приложи съобщенията към делото и да счита страната за редовно призована. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел да обезпечи развитието на производството когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Доколкото посредством нея се ограничава правото на участие на страната при разглеждане на делото, тя следва да се прилага стриктно, а не разширително – за други хипотези, при които е налице трудност за връчване на съобщения. Затова, правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя напускане на адреса, не е достатъчно за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. В случая са удостоверени няколко посещения на адреса в продължение на повече от един месец, но няма никакви данни, че лицето си е променило адреса, напротив – според дадените сведения от домоуправителя лицето живее на адреса. При това положение е следвало връчителят да положи усилия по намиране на адресата или на лице, което е съгласно да приеме призовката. Хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложена неправилно и по този начин молителката е лишена от правото да участва при разглеждане на делото.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ:

Камелия Маринова, Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№******г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 ГПК и сл.

Образувано е по молба вх. №******г., подадена Д. Г. К. от [населено място], чрез адв. Н. Г., за отмяна на влязло в сила решение №******г. постановено по гр. д. №******г. на Софийски районен съд, с което като са уважени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] сумата 3282,55 лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 851,99лв. обезщетение за забава.

Поддържа се основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК като се твърди, че в исковото производство, образувано на основание чл. 422