Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Гергана Никова


Анотация

Въпрос

Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, оставащата част от имота да отговаря на условията по чл. 19 ЗУТ? (По иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част от недвижим имот, собственост на ищеца по дарение)

Отговор

Определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т.е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа в пар. 5, т. 6 ДР ЗУТ – селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. Щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който намира приложение чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при „фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение №******г. касационната жалба, подадена С. И. Д. чрез адвокат И. М. от АК – В. е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение №******г. по в. гр. д.№******г. на Окръжен съд – Варна.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски за всички инстанции.

Ответниците по касационната жалба В. С. И. и И. В. И. са подали писмен отговор. Считат, че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 – чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение №******г. по гр. д.№15566/2018 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Д. срещу В. С. И. и И. В. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част с площ от 93 кв. м. от недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при граници на реалната част: имот с идентификатор №***, запад – имот с идентификатор №***, юг – имот с идентификатор №*** и изток – имот с идентификатор №***, повдигната в цвят на скица на л. 38 от делото на РС – Варна, приподписана от районния съдия и представляваща неразделна част от решението, в качеството й на собственик по дарение, обективирано в Нотариален акт №45, том XVІ, д.№5318/1988 г. на нотариус при Районен съд – Варна и съдебна спогодба по гр. д.№318/1989 г. на Районен съд – Варна.

Въззивният съд е приел за установено, че, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №45, том ХVІ, дело №5318, на 21.12.1988 г. И. Д. К. и П. Л. Каратерзиева са дарили на дъщеря си С. И. К. недвижим имот, представляващ 700 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 1 500 кв. м., представляващо имот с пл.№* в кв. 111 по плана на[жк], без постройката, находяща се в северната част на този имот, при граници на цялото дворно място имоти пл.№№*, *, * и път.

Видно от протокол за съдебна спогодба, в о. с. з. проведено на 22.02.1989 г. по гр. д.№318/1989 г. на РС – Варна, в дял и изключителна собственост на С. И. К. е поставен дял втори по заключението на в. л. М. В., оцветен със зелено на скицата, находящ се в [населено място],[жк], а именно: дворно място с площ от 700 кв. м., представляващо имот пл.№* в кв. 111 по плана на[жк], заедно с находящите се в него подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти пл.№№*, *, * и * (дял първи). В дял на Л. М. М. е поставен недвижим имот, представляващ дял първи по заключението на в. л. М. В., оцветен с червено на скицата, находящ се в [населено място],[жк], а именно дворно място с площ от 715 кв. м. представляващо имот пл.№* в кв. 111 по плана на[жк], заедно с находящите се в него сезонна постройка, навес, подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти пл.№№*, * (дял втори) и път.

С договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№11146, дело №406/2003 г., Л. М. М. е продал на В. С. И. (по време на брака му с И. В. И., сключен на 21.09.2000 г.) следния свой собствен недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място],[жк](„С. П.”), с площ от 715 кв. м., представляващо имот №* в кв. 111, заедно с построените в него сграда с площ от 35 кв. м., навес и подобрения и насаждения.

По делото са изслушани две СТЕ. В о. с. з., проведено на 20.05.2020 г., е изслушано заключението на в. л. Р. П.. Същото е оспорено и съдът е допуснал и приел в о. с. з. на 22.07.2020 г. повторна двучленна СТЕ. От заключението на последната (след извършена справка в Служба ТСУ при [община] и Служба ТСУ при Кметство район „П.”) e установено, че на процесните имоти с №*** и ПИ с №*** по КККР съответства ПИ * (приложение №1 и приложение №2) по КП от 1973 г. на м. „Ф.”. ПИ * е разделен на два дяла със Съдебна делба по гр. д.№318/1989 г. на ВРС. Дял първи е с площ 715 кв. м. и представлява северната част от ПИ с пл.№* със съседи: ПИ *, * (Дял втори) и път, а Дял втори е с площ 700 кв. м. и представлява южната част от поземления имот, представляващо поземлен имот с пл.№* при съседи: ПИ *, ПИ *, ПИ 1* и ПИ * (Дял първи). Дял втори остава вътрешен имот с разделянето на ПИ * и достъпът до него се осъществява по пътека по източната граница на поделеният поземлен имот с ширина 1 м. и дължина 37 м., определена графически от скицата по СТЕ по делбеното дело (л. 17 от делото). Западната граница на пътеката е източната граница на Дял първи. Съдебната делба не е попълнена в КП от 1973 г. на м. „Ф.” и в кадастралната основа на РП на[жк]. Поземленият имот, описан в Нотариален акт за дарение №45/21.12.1988 г. съответства на дял втори от съдебната спогодба по гр. д.№318/1989 г., респ. – на ПИ *** и източната част с ширина 1м. и дължина 37 м. от ПИ *** по КК (приложение №1 и №2). Поземленият имот описан в Нотариален акт №6 за продажба, том III, peг.№11146, д.№406 от 19.11.2003 г. на нотариус Б. В., в[жк]с площ 715 кв. м., представляващ ПИ * в кв. 111 при граници: ПИ *, ПИ *, ПИ *, съответства на Дял първи от съдебната спогодба и на част от ПИ *** по КК на р-н „П.” (без пътеката с ширина 1 м. и дължина 37 м., която е част от Дял втори по съдебната спогодба – приложения №1 и №2). Описаната процесна реална част от имота, съобразно сключената съдебна спогодба по гр. д.№318/1989 г. на ВРС не е 72 кв. м. Аналитично площта на пътеката се получава 37 кв. м. = 1 м. /ширина/ х 37 м. /дължина/. При тези размери на пътеката оцифреният Дял втори е с площ 700 кв. м., а оцифреният Дял първи е с площ 733 кв. м. Съобразно одобрената КК пътеката попада в ПИ ***. Процесният поземлен имот на ответника с идентификатор *** и поземления имот на ищцата с идентификатор *** са неурегулирани поземлени имоти в[жк]. Първият РП на[жк]е одобрен със Заповед №РД-02-14-129 от 02.04.87 г. на Председател на МС. Регулацията на[жк]не е приложена. За поземлен имот ПИ * по плана[жк]има изработен и одобрен ПУП-ПЗ със Заповед №Г-667/25.03.2004 г. на Кмет на р-н „П.”. С него са определени строителните граници в дворното място и параметрите на застрояване, без да се урегулират имотните граници. За процесната територия е изготвен и одобрен със Решение №552-6/26/27.07.2012 г. на ОС-Варна ПУП-ПУР на[жк]. Част от територията на ПИ *** и ПИ *** попадат под трасето на проектните улици (приложение №3). Със Заповед №РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на Министър на МРРБ е одобрен Общия устройствен план на [населено място]. Процесните поземлени имоти попадат в територия с отреждане ЖМ1- жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна среда. За процесните имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план и не са налице предходни регулации, с които да се променят кадастралните им граници. Съгласно ПУР за територията на[жк], одобрен с Решение №552-6/26/27.07.2012 г. на ОС-Варна, в северната част на ПИ *** се проектира [улица], 307 и 310с ширина 9 м., която засяга много малка част от имота. През имот *** е проектирана друга [улица] с ширина 16 м., която унищожава имота и от него остава една малка част от 234 кв. м., върху която не е възможно да се извърши целесъобразно застрояване. Представена е комбинирана скица (Приложение №3), на която с черен цвят е показана действащата КК, а с червен и син цвят предвижданията на ПУР. Няма данни за предаване части по регулации от съседни имоти по силата на регулацията и по реда на чл. 15 – 17 ЗУТ, защото няма изготвени и одобрени регулационни планове за процесните поземлени имоти. С оглед предвижданията на влезлият в сила План за улична регулация (ПУР) имотът на ответниците, така както е заснет по КК, отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. От имота на ищцата, така както е заснет в КК, след прокарване на уличната регулация остават 234 кв. м., което не е достатъчно да покрие изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, дори и с изключението на ал. 3с намаление до 1/5. След реализирането на улицата с ширина 16 м. между о. т. 86-89 от имота на ищцата остават 234 кв. м., които не могат да се обособят като самостоятелен парцел. Владяната по този начин от ответниците реална част отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за минимални лице и площ.

От показанията на свид. М. К. (сестра на ищцата), ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, е установено, че ищцата е имала достъп до имота в[жк]през пътечка 1м широка, влизайки от черен път. През последните години сестра й няма достъп до имота. След като ответниците построили къщата и оградили имота вече няма достъп. Сестра й не може да си влезе в имота някъде от 3-4 години.

От показанията на свид. И. К. (баща на ищцата) е установено, че след като прехвърлил имота на дъщеря си и бившият собственик продал съседния, новите собственици го застроили, точно на изхода. Имало изход от южната страна, но не се минавало с кола. Достъпът до имота на С. се осъществявал през този на ответниците през една пътека, широка 1,40 – 1,50 м. С. не живее във В. от 1994 г., но когато си идва през лятото, влиза от южната страна, има необработваеми имоти и влиза от там. Според свидетеля имотът не се обработва от около 10 години. Личат дръвчета – ябълка, смокини, но има високи саморасли храсти.

От показанията на свидетелите А. Б. и О. Р. – живеещи в съседни имоти, е установено, че в имота на ответниците има постройка. От южната страна няма как да се мине, само храсти, дървета, лятото има трева над кръста. Откакто са там – 2003-2004 г. не е имало пътека през мястото на В. и И. и никой не е минавал през този имот. Не са виждали някой да идва или да обработва южния имот.

От правна страна е съобразено, че ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ 93 кв. м. реална част от недвижим имот ***, собственост на ответниците, находящ се в [населено място],[жк]на основание дарение и извършена съдебна спогодба. С оглед представените нотариален акт №45, том ХVІ, дело №5318/1988 г. на нотариус при ВРС, и съдебна спогодба по гр. д.№318/1989 г. на ВРС със скица към същата, въззивният съд е приел за доказано правото на собственост върху дял втори, с площ 700 кв. м., представляващ поземлен имот с пл.№*, който включва и част от ПИ *, а именно пътека с ширина 1 метър, и дължина 37 м., намираща се в източната част на имота на ответниците (графически посочена на скицата на стр. 17 от делото).

От заключението на повторната комплексна СТЕ, която съдът е кредитирал като обективно, компетентно и обосновано, е установено, че съдебната делба не е била попълнена в КП от 1973 г. на „Ф.”, както и в кадастралната основа на РП на[жк].

По кадастралната карта на [населено място] имотът на ответниците е с идентификатор *** и площ 760 кв. м., а на ищцата – с идентификатор *** и площ 628 кв. м. Според същото заключение, в НА №6 от 19.11.2003 г., с който ответниците закупуват своя имот, представляващ ПИ *, последният е с площ 715 кв. м., и включва дял първи по съдебната делба, но и част от дял втори, а именно пътеката с ширина 1 м. и дължина 37 м. Прието е, че тъй като никой не може да прехвърли повече права от колкото самият той притежава, ответниците не се легитимират като собственици на процесната реална част въз основа на договора за покупко-продажба. Доколкото те своевременно (с отговора на исковата молба) са направили възражение за придобиването на правото на собственост върху процесните реални части на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, то това тяхно възражение (тъй като е от категорията на правоизключващите) следва да бъде разгледано.

Прието е за установено, че понастоящем ответниците се намират във владение на имота. С оглед събраните гласни доказателства, съдът е приел, че те са започнали да упражняват фактическа власт върху него от 2003 г. – когато са получили владението върху спорната част (след като са закупили само дял първи, притежаван от техния праводател), тъй като тя на практика е влизала в очертанията на закупения имот, а скицата при изповядване на сделката е била издадена по действащия КП от 1973 г. на м. „Ф.” и в кадастралната основа на РП на[жк], в който протоколът от съдебната делба не е бил отразен. Изводът, че именно от тази дата те са започнали да владеят и спорните реални части произтича и от събраните в хода на производството гласни доказателства – св. К. излага, че от 1994 г. дъщеря му (ищцата) живее постоянно в С., а самият той е обработвал мястото до 1995 г., както и, че последните 10 години имотът не се обработва, което означава, че в последните 10 години ищцата не е посещава имота си, поради което и не е минавала през реалната част, находяща се в източната част на имота на ответниците. В тази насока са и показанията на другите двама свидетели – съседи на процесния имот, които не знаят и не са виждали нито да има пътека, нито някой да минава, или да се опитва да минава по нея.

Въззивният съд е направил извод, че ответниците са придобили собствеността по давност на основание чл. 79 ЗС, тъй като са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано и спокойно владение в продължение на 10 години. Приел е, че няма пречка процесните реални части да бъдат придобити по давност. В тази връзка е съобразил обстоятелството, че двата съседни имоти са неурегулирани поземлени имоти, тъй като РП на[жк](„И.”), одобрен със Заповед от 02.04.1987 г., не е приложен. Приел е, че забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ е неприложима, тъй като приложение намира правилото, установено в ал. 2, доколкото в случая частта от поземления имот, придобита от ответниците по давност, се присъединява към съседен имот. Изложено е, че оставащата част от имота на ищцата може да се обособи като самостоятелен такъв, тъй като отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, като съобразно отразяването в кадастралната карта е с площ 628 кв. м. Предвижданията на ПУП-ПУР, одобрен с решение от 27.07.2012 г., не следва да се съобразяват, тъй като според вещите лица планът не е приложен, и е само за уличната регулация, а не урежда регулационния статут на отделните поземлени имоти. Действително, по този начин имотът на ищцата е оставен без достъп до път, което е в нарушение на изискванията на ЗУТ, но съществува законовата възможност тя да поиска учредяването по административен ред на сервитут през някои от съседните имоти с цел осигуряването й на достъп до собствения й имот.

Формиран е решаващ извод, че ответниците владеят имота на правно основание, легитимиращо ги като собственици, поради което предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, оставащата част от имота да отговаря на условията по чл. 19 ЗУТ?”.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана с Решение №52 от 10.05.2019 г. по гр. д.№2217/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т. е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа в пар. 5, т. 6 ДР ЗУТ – селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. Щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който намира приложение чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. Съгласно Решение №102 от 30.05.2016 г. по гр. д.№5728/2015 г. на ВКС, І г. о. и Решение №67 от 16.06.2017 г. по гр. д.№3533/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. с чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при „фактическо присъединяване. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти.

Цитираната практика е приложима към настоящия казус, а въззивният акт е в противоречие с нея, което се е отразило на постановения резултат.

С оглед търсения с исковата молба предмет на защита, съдилищата са били длъжни, преди да пристъпят към обсъждане на въпроса дали ответниците са упражнявали фактическа власт с белезите на владение, най-напред да изследват въпроса дали фактическата власт върху реална част от имот от вида на процесния, дори и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобиване на собственост върху завладяната реална част. Отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва дали ответниците са упражнявали владение върху реалната част с продължителност повече от 10 години. Касационната инстанция намира, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с императивна правна норма – чл. 200, ал. 1 ЗУТ, което налага решението да бъде отменено.

В случая е категорично е установено, че имотите на страните по делото се намират в границите на населено място – в[жк](„С. П.”), част от [населено място]. С оглед това обстоятелство и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната реално определена част от поземления имот, придобит от ищцата по силата на договора за дарение от 1988 г. и делбата от 1989 г., би могла да бъде придобита по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ – както по отношение на завладяната от ответниците реална част, така и по отношение на останалата реална част от имота, представляващ дял втори по съдебната спогодба от 22.02.1989 г. по гр. д.№318/1989 г. на РС – Варна. Тези изисквания не са удовлетворени, доколкото завладяната от ответниците реална част е с площ около 37 кв. м. и лице 1 м., а останалата реална част от имота на ищцата остава без достъп до улица. За формирането на тези изводи е ирелевантен факта на ПУП-ПУР, одобрен с решение от 27.07.2012 г., тъй като същият не урежда регулационния статут на поземлените имоти и не е установено да са предприети действия по отчуждаване на имоти и прокарване на проектираните с него улици.

С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е уредено изключение от правилото на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съгласно което придобиването на реална част от имот в границите на населено място или селищно образувание е допустимо, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Данните по делото изключват приложимостта на изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случая не се касае за първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти по смисъла на чл. 17 ЗУТ и извършвано във връзка с това присъединяване. Следва да се подчертае, че нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира приложение при „фактическо присъединяване в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17 ЗУТ. Наред с това оставащата част от имота на ищцата не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, нито се присъединява към съседен имот по силата на подробен устройствен план.

В обобщение – по силата на императивна правна норма не е възможно придобиване на собствеността върху процесната реална част от имота на ищцата посредством способа, регламентиран с чл. 79, ал. 1 ЗС. Упражняваната от ответниците фактическа власт върху процесната реална част от имота не може да има за последица придобиване на собствеността върху нея, независимо от това дали тази власт притежава белезите на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и каква е продължителността й във времето. Процесната територия се явява собственост на ищцата, а упражняваната от ответниците фактическа власт е лишена от противопоставимо на ищцата основание, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС се явява основателен както в установителната, така и в осъдителната си част.

Поземлените имоти се обособяват като самостоятелни вещи – обекти на правото на собственост въз основа на юридическите актове, които посочват границите им по начин, че да могат да бъдат разграничени от останалата част от земната повърхност. По тази причина се приема, че площта не представлява съществен индивидуализиращ белег на отделните имоти, когато същите могат да бъдат индивидуализирани въз основа на конкретни юридически актове. В разглеждания случай пространствените предели на целия притежаван от ищцата недвижим имот са тези, описани в спогодбата по гр. д.№318/1989 г. на РС – Варна като дял втори, който е онагледен на скицата в М 1:500 от л. 209 от гр. д.№15566/2018 г. на РС – Варна, идентична с представената с исковата молба Скица на л. 17 от делото на РС – Варна. Резултатът от извършената делба не е нанесен в КП от 1973 г. на м. „Ф.”, нито в кадастралната основа на РП на[жк], нито е съобразен при одобряването на действащата кадастрална карта. Това обаче няма за последица промяна в правото на собственост, придобито от ищцата по силата на делбата. Отграничаването на притежавания от нея недвижим имот, включително процесната „пътека, осигуряваща достъп от пътя за настоящия имот с идентификатор №*** по КККР на [населено място], е установено със заключението на повторната СТЕ след съвместяване на границите на дялове първи и втори по съдебната спогодба с границите на имотите по КП от 1973 г. и действащата КК. Така е установено, че процесната територия е по протежение на цялата източна граница между ПИ с идентификатори №№*** и *** по КККР и е с ширина 1 метър.

Ето защо с настоящото решение предявеният иск следва да бъде уважен за тази реална част съобразно нейните актуални граници по действащата кадастрална карта, онагледени на Комбинирана скица – Приложение №1 към заключението на повторната СТЕ на в. л. инж. В. А. и инж. С. К. (която е приподписана от настоящия съдебен състав и е неразделна част от решението на ВКС), без да се постановява отхвърлителен диспозитив за разликата над действителната площ на притежаваната от ищцата реална част съобразно легитимиращите я документи (нотариалният акт за дарение, спогодбата за делба и скицата към нея) до заявените с молба вх.№77791/26.11.2018 г. 72 кв. м., заявените в о. с. з. 22.07.2020 г. 93 кв. м. или първоначално с исковата молба – 200 кв. м. Следва да се подчертае, че даденото от в. л. инж. Р. П. заключение, че по аналитични данни тази територия е с площ 93 кв. м. не намира опора в доказателствата по делото и в този смисъл е необосновано, поради което съдът не го кредитира.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касаторката разноските, направени за защитата й пред трите инстанции, които (съгласно представените пред РС, ОС и ВКС списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени плащания) възлизат общо на сумата 2 805,18 лева.

Ответниците нямат право на разноски.

Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно Решение №1832/22.12.2020 г. по в. гр. д.№3014/2020 г. на Окръжен съд – Варна,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗАдв УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. И., ЕГН [ЕГН] и И. В. И., ЕГН [ЕГН] – и двамата от [населено място],[жк], че С. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] е собственик на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №45/21.12.1988 г., том XVІ, д.№5318/1988 г. на нотариус при Варненски районен съд и съдебна спогодба, одобрена по гр. д.№318/1989 г. на Варненски районен съд на реална част от недвижим имот, заснета като част от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при граници на реалната част: от север – имот с идентификатор №***, от изток – имот с идентификатор №***, от юг – имот с идентификатор №*** и от запад – останалата част от имота, заснет в КК с идентификатор №***, която реална част е с ширина 1 метър по цялата граница между ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***, като реалната част е повдигната в цвят на Комбинирана скица – Приложение №1 на л. 260 от гр. д.№15566/2018 г. по описа на РС – Варна, която е приподписана от състава на ВКС и представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН [ЕГН] и И. В. И., ЕГН [ЕГН] – и двамата от [населено място],[жк], ДА ПРЕДАДАТ на С. И. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ВЛАДЕНИЕТО върху реалната част от недвижим имот, заснета като част от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при граници на реалната част: от север – имот с идентификатор №***, от изток – имот с идентификатор №***, от юг – имот с идентификатор №*** и от запад – останалата част от имота, заснет в КК с идентификатор №***, която реална част е с ширина 1 метър по цялата граница между ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***, като реалната част е повдигната в цвят на Комбинирана скица – Приложение №1 на л. 260 от гр. д.№15566/2018 г. по описа на РС – Варна, която е приподписана от състава на ВКС и представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН [ЕГН] и И. В. И., ЕГН [ЕГН] – и двамата от [населено място],[жк], ДА ЗАПЛАТЯТ на С. И. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 2 805,18 (две хиляди осемстотин и пет лева и осемнадесет стотинки) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
    Следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, оставащата част от имота да отговаря на условията по чл. 19 ЗУТ?
  • Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
    По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?
  • Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015
    Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]