Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Яна Вълдобрева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че за разлика от решенията на Съда на ЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но в случая не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ. Според тази практика решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. Същевременно, наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Направените предходни отводи са постановени съобразно определени конкретни обстоятелства по други дела и същите не са автоматично относими за преценката за отвод по настоящото дело. В този смисъл определение №358 от 07.05.2021 г. по гр. д. №509/2021г. на III ГО на ВКС.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело №******година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение №******г., постановено по ч. гр. д.№******г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №******г. по гр. д. №******г. на Софийския градски съд за връщане на искова молба и прекратяване на производството като недопустимо.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че определението е постановено от незаконен състав, поради което моли да се допусне до касационно обжалване. Поддържа се, че съставът на САС е обосновал извод за недопустимост на предявените искове в грубо нарушение на чл. 6 и чл. 8 от ЕКЗПЧ, на чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права и на Конституцията на РБ. Иска се да бъде отменено определението и делото да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се противоречие с цитирани от частния касатор решения на Европейския съд по правата на човека, допуснати нарушения на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС на справедлив процес от безпристрастен съд, нарушение на чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, на чл. 14 от Международния пакт за гражданските и политическите права, чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека, Директива 14/2005 г. на ЕС, а така също и нарушение на чл. 32 Конституцията на РБ. Според касатора нарушенията се състоят в това, че както съдията в СГС, така и съдиите от състава на САС не са се отвели по настоящото дело, въпреки че по други дела с негово участие многократно са се отвеждали.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от М. Д., с която против СРС и Р. К. са предявени частични искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от действията на ответника К., която като съдия в СРС, разглеждащ нохд №4921/2020г. по описа на СРС отказала да се отведе от разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е приел, че искът против ответника К. е недопустим. Позовал се е на константна съдебна практика относно приложението на чл. 132 Конституцията, съгласно която функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв, освен ако е извършено престъпление от общ характер. Посочил е, че наличието на имунитет е абсолютна процесуална пречка, за която съдът следи служебно и ако същата е налице той няма право да решава спора по същество. Според състава на СГС са недопустими и исковете срещу СРС в качеството му на работодател на съдия за извършени действия, за които магистратът се ползва с имунитет. Тъй като отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, имунитетът на съдията е процесуална пречка и за предявяване на иск за вреди срещу съда. Позовал се е на практиката на ВКС в този смисъл.

С атакуваното определение, съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, препращайки към неговите мотиви.

Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че за разлика от решенията на Съда на ЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но в случая не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ. Според тази практика решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. Същевременно, наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Направените предходни отводи са постановени съобразно определени конкретни обстоятелства по други дела и същите не са автоматично относими за преценката за отвод по настоящото дело. В този смисъл определение №358 от 07.05.2021 г. по гр. д. №509/2021г. на III ГО на ВКС.

Посоченият от касатора Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. няма никакво отношение към случая, тъй като се отнася за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2516 от 10.10.2022г., постановено по ч. гр. д.№2702/2022г. на Софийския апелативен

съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]