Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Десислава Попколева
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№******год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Н. против решение №******г., постановено по гр. д.№******г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1 и чл. 262, ал. 7 ЗОВСРБ е неоснователен, както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.
Съдът е приел, че ответникът Военно-окръжна прокуратура [населено място] не следва да дължи обезщетение за времето, през което ищецът не е бил магистрат, а е бил на кадрова военна служба към орган на изпълнителната власт.
Съдът е приел, че ищецът е имал право да получи обезщетение по чл.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.