Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Анотация

Въпрос

са следните: 1. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на ищеца в производството, че не сочи доказателства в подкрепа на свои твърдения, въведени в исковата молба, ако прецени, че преценката му относно тези твърдения и тяхната доказаност се различава от тази на първоинстанционния съд; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изготви доклад по делото, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК, и по-конкретно на чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5, и ал. 2 ГПК, когато въззивното производство е образувано по жалби на двете страни; 3. След като в доклада по делото съдът посочи, че за определени доказателствени искания ще се произнесе след допълнително уточнение, което следва да се направи от страната, страната направи исканото уточнение и впоследствие искането се отхвърли, съдът дължи ли допълване на доклада по делото, отразяващо тези нови обстоятелства, и дължи ли, в съответствие с изискването на чл. 146, ал. 3 ГПК, да даде допълнителна възможност за ангажиране на алтернативни на отхвърлените доказателствени искания; 4. Когато съдът приеме клауза от договор за нищожна поради противоречието й с нормативен акт, допустимо и основателно ли е да се прави такава преценка и тя да обосновава крайния извод на съда, при положение, че не е реализиран фактически състав на нарушение на твърдяното нарушение на нормативен акт.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!