Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Боян Цонев


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. И. Ш., подадена чрез назначения му от съда особен представител адв. Г. А., срещу определение №******г., постановено по частно възз. гр. дело №******г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение №******г. по гр. дело №******г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е прекратено производството по същото дело, образувано по иск на жалбоподателя Ш. срещу Прокуратурата на Република България (П.) за осъждане на последната да му заплати сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъждането на касатора-ищец с влязла в сила присъда по н. о. х. д. 422/2021 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС), с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се навеждат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост.

В частната касационна жалба и изложението към нея, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) след като на основание чл. 7 КРБ държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ – специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди реализира ли се на основание чл. 49 ЗЗД; и 2) по какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия и бездействия на разследващи органи, изразяващи се в изготвяне и приемане на невярна съдебно-балистична експертиза от вещо лице и постановен акт за отказ за възобновяване на производство по наказателно дело от общ характер по повод на данни за изготвените неверни заключения – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като се излагат съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответнта П. не е подала отговор на частната касационна жалба.

С исковата си молба, предвид и уточненията ѝ по делото, касаторът-ищец основава претенцията си за присъждане на процесното обезщетение на твърдения, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от свобода, вследствие осъждането му с влязла в сила присъда по н. о. х. д. 422/2021 г. на СзОС, с която той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Изложени са и твърдения и доводи, че обвинението срещу него за това престъпление и присъдата са основани на неверни заключения на съдебно-балистични експертизи, изготвени от вещо лице, назначено от разследващия полицай и по искане на прокурор при СзРП. Ищецът твърди и че от друго вещо лице е била изготвена нова балистична експертиза, заключението по която напълно оборвало и отричало истинността на предишните заключения, но това не било взето предвид от прокурора, който постановил отказ да изготви предложение за възобновяване на производството по н. о. х. д. 422/2021 г. на СзОС.

С постановеното от него първоинстанционно определение №1251/02.11.2021 г. ПОС е прекратил производството по така предявения иск, като го е намерил за недопустим. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е посочил, че претенцията на ищеца за обезщетение се основава на действия и бездействия на органи на разследването, извършени под процесуалното ръководство на органи на ответната П. по наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Съдът е приел, че такава хипотеза, даваща основание за защита, законодателят не е предвидил в разпоредбите на чл. 2 ЗОДОВ, тъй като тази защита се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни и административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни, какъвто не е процесният случай.

За да потвърди първоинстанционното определение, в мотивите към обжалваното пред настоящата инстанция определение №339/16.12.2021 г. въззивният съд също е приел, че в ЗОДОВ изчерпателно са изброени случаи, в които може да бъде ангажирана отговорността на държавата във връзка с дейността на правозащитните органи, но търсенето на обезщетение за вреди от влязла в сила осъдителна присъда не попада в нито една от хипотезите по този специален закон, поради което не са налице предпоставки за търсене на отговорност по него. САС е изтъкнал, че по делото няма твърдения или доказателства, влязлата в сила осъдителна присъда да е загубила юридическа сила въз основа на съответно производство, нито сочените физически лица – органи по разследването, по отношение на които ищецът поддържа, че са го набедили и са създали неистински документ (фалшива експертиза), да са осъдени за такива умишлени действия. С оглед на това апелативният съд е приел, че не са налице предпоставки за търсене на отговорност за вреди и по реда на общия закон – ЗЗД. По така изложените съображения въззивният съд също е приел, че предявеният иск е недопустим.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че и двата правни въпроса, поставени от страна на жалбоподателя, макар и да са обуславящи в някаква степен правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, са неотносими към предмета на настоящото частно гражданско производство и са без значение за крайния резултат по него. Това е така, на първо място защото при формулировката и на двата въпроса е игнориран основният факт, твърдян от страна на касатора-ищец, като правопораждащ претендираното от него право на обезщетение за вреди спрямо ответната П. в качеството ѝ на процесуален субституент на държавата, а именно – осъдителната присъда срещу ищеца за извършено от него престъпление, за която сам той твърди, че е влязла в сила и не е отменена по реда на възобновяване на наказателното производство. Освен това основното питане и по двата въпроса е дали такъв иск подлежи на разглеждане по общия исков ред, респ. – по реда на специалния ЗОДОВ, докато процесуалноправният предмет на частното гражданско производство пред въззивната, респ. – пред настоящата касационна инстанция, е относно процесуалната допустимост на иска, а не относно неговата правна квалификация, респ. – по какъв съдопроизводствен ред той да бъде разгледан. С оглед на това и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и двата правни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателя, не съставляват основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че иск за обезщетение за вреди, основан на твърдения, че вредите се търпят вследствие на влязла в сила присъда, с която ищецът е осъден за извършено престъпление, е процесуално недопустим, тъй като самите твърдения на ищеца априори изключват възможността тези вреди да са му причинени неправомерно.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение №339/16.12.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело №650/2021 г. на П. апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]