Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Илияна Папазова


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№******[/aam]******г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената Н. Б. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т., молба за отмяна с вх.№******[/aam]******г. на решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение №******[/aam]******г. по гр. д.№52727/2019г. на РС и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Н. Б. Б. искове за признаване на установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, че В. Н. Г. му дължи сумата от 20 000лв., главница по договор за заем от 8.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д.№31714/2018г. на СРС и са присъдени разноски.

Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на нови доказателства: две товарителници за получени на 18.04.2022г. и 23.06.2022г. документи от адвокат К. А. с лицензиран превод на български, нотариално заверена декларация, нотариално заверен препис от разрешително за пребиваване в Обединена република Танзания на адвокат А., документ за удължаване на разрешителното му за пребиваване, препис от неговия задграничен паспорт, както и писмени обяснения от адвокат А., като допълнително /с нарочна молба от 11.10.2022г./ същите се представят и с нотариална заверка на подписа му. Според молителя, така описаните доказателства, както и свиделските показания на адвокат А., дадени в хода на производството установят същественото за изхода на делото ново обстоятелство, че разписката от 8.10.2013г., обективищара волеизявлението на В. Г. за получаване на заемната парична сума от 20 000лв., която е била съставена в присъствието на страните, след това е предадена за съхранение на адвокат А., впоследствие е била загубена/унищожена не по вина на настоящия молител. Неговото искане е влезлият в сила акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Претендира направените разноски.

Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от В. Н. Г., чрез процесуалния представител С., с който оспорва основателността на подадената молба за отмяна. Счита, че същата е неоснователна, защото представените доказателства не са нови, по смисъла на закона. Същите са могли да бъдат известни при решаването му и с тях страната е могла да се снабди своевременно. Според него, с настоящето производство молителят цели запълване празнина в доказателствения материал, която е в резултат от негово поведение. Отделно счита и че представените доказателства не установяват фактите, твърдени по време на висящността на процеса. Счита за недопустимо позоваването на чл. 165, ал. 1 ГПК, тъй като – първо, страната е разполагала с възможността да осигури представянето на оригинала на документа, на който се позовава в хода на воденото производство и второ, тя не е представила доказателства, установяващи твърдените от нея обстоятелства – наличие на пътно произшествие с процесуалния представител А. и кражба от дома му на служебния архив. Намира и че съдът дължи преценка доколко е допустимо да се ценят като годно доказателствено средство показания, дадени от лице, осъществявало процесуално представителство в производството. Иска подадената молба за отмяна да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази подадената молба и направеното в нея искане, както и изразените от страните становища, ангажираните доказателства и материалите по делото, намира същата за основателна. Съображенията:

В хода на настоящето производство, въз основа на показанията на разпитаният свидетел, се установи следното: Свидетелят К. А. е бил пълномощник на двете страни, подписали /с нотариална заверка на подписите/ договор за заем, сключен на 8.10.2013г. за сумата от 20 000лв. Страните по него са: настоящият молител Н. Б. Б., който е заемодател по договора и ответникът в настоящето производство В. Н. Г., който е заемател. К. А., в качеството си на адвокат, лично е изготвил договора и го е изпратил на Н. Б.. Адвокат А. заявява, че не е присъставал на подписването му, но този факт, не се оспорва от страните. Предаването на сумата от 20 000лв. е станало пред свидетеля А., който установява, че лично е видял как Н. Б. предава на В. Г. парите, който преди това ги е преброил. Свидетелят А. е настоявал В. да брои парите, за да няма грешки и за да подпише разписка, за да е всичко ясно и точно“. Съдържанието на съставената разписка от 8.10.2013г. е било продиктувано от свидетеля А. на В. Г., който я е написал и подписал саморъчно. Свидетелят установява, че е искал лично да присъства на предаването на сумата и при сключването на договора, за да е сигурен, че „ще има разписка и да продиктува нейния текст. Той установява и че всички документи в оригинал са му били предадени за съхранение в личния му архив. След запознаване с наличното в делото копие от разписката от 8.10.2013г., свидетелят потвърждава че тя съвпада с оригинала, който му е бил предоставен. Той установява и че след като В. Г. не е върнал заема в срок, той е изготвил документите и е водил производството по реда на чл. 417 ГПК. На 1.04.2014г. е претърпял тежка катастрофа и е бил един месец в кома. Прекарал е 180 дни в болница и са му направени множество операции /30 на брой/. Заради влошеното си здравословно състояние се е установил в Зинзибар. През м.03.2020г., когато се е върнал в България, е установил, че адвокатският му офис е разбит, а архивът разхвърлян. След направена проверка е установил, че оригиналите на предоставените му документи, включително и оригиналът на разписката от 8.10.2013г. липсват. Пред вид наложеният локдаун /с оглед епидемичната обстановка/, фактът че от 2017г. е решил да приключи с адвокатската си практика, краткият си престой в страната и липсата на нанесени материални щети, той не е уведомил полицията за кражбата на документите. След установяването си в Зинзибар не се е връщал в България, освен за явяване пред ТЕЛК и заради настоящето производство. Въз основа на горепосочените писмени документи се установява, че първоначално на К. А. е разрешено да пребивава в Танзания за период от две години /от 2019г. до 22.08.2021г./, а впоследствие разрешението му е продължено до 2024г.

Настоящият съдебен състав не намира основание да не възприеме и съобрази така дадените показания. В мотивите към т. 11 ТР по т. д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че „преценката кои факти подлежат на доказване и с какви доказателствени средства е в правомощието на Върховния касационен съд при спазване на правилата на разпределение на доказателствената тежест“. Този извод се извежда от разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ГПК, регламентираща задължението на съда да събере посочените и представените с молбата за отмяна доказателства. В случая, единствената възможност на страната да установи желаното от нея обстоятелство е със свидетелските показания. При това се касае до показания, дадени от лице, което е с непосредствени впечатления, пред вид качеството в което е участвал в сключването на договора, подписването и изготвянето на разписката и прякото му участие при осъществяването на фактите, които възпроизвежда пред съда. Неоснователно се явява възражението на ответната страна за недопустимост на свидетелските показания поради обстоятелството, че са дадени от лице, което е било процесуален представител на страната. Установената в чл. 166, ал. 3 ГПК забрана – свидетелите по делото да не бъдат пълномощници на страните по същото дело – не е нарушена, защото свидетелят А. не е пълномощник на страната по настоящето дело. Друга законова забрана няма, включително и досежно установяването на желаното обстоятелство, а именно че оригиналът на разписката от 8.10.2013г. е бил загубен/унищожен не по вина на страната. Съгласно установената практика документът е изгубен тогава когато не се намира в държанието на страната, в която би трябвало да бъде и страната, която се позовава на него не знае в чие държание е. Документът е унищожен тогава когато материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено и не може да бъде възпроизведено /вж. решение по гр. д.№4079/2019г. на ІV г. о./ В случая – въз основа на свидетелските показания – се установяви че разписката не се намира в държание на молителя и той не знае в чие държание е тя, като същевременно материализираното в нея изявление не може да бъде възпроизведено и тази невъзможност не е в резултат на умишлено действие на молителя.

Установеното въз основа на гореизложените свидетелски показания обстоятелство – че оригиналът на разписка от 8.10.2013г. е загубен/унищожен документ е ново, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от материалите по гр. д.№9610/2020г. на СГС –Н. Б. е бил задължен на 31.05.2021г. да престави оригинала на разписката, за което му е предоставен 14-дневен срок. На 23.06.2021г. той е уведомил съда, че оригиналът е в адвокат А., но той не може да осъществи връзка с него, защото е в чужбина. Към този момент вече оригиналът не е съществувал /защото към м.03.2020г. адвокатският офис на свидетеля А. е бил разбит и документите от папката, включително и оригинала на разписката са били унищожени/, но това обстоятелство не е могло да бъде известно на страната. Касае се за юридически факт, който – ако беше известен – е могъл да бъде включен в делото. Той е от съществено значение за изхода на делото, защото с решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД именно поради липсата на представен от ищеца оригинал на разписка от 8.10.2013г. Ако на съдът беше известно, че оригиналът на разписката не съществува не по вина на страната, която се позовава на нея, е било възможно той да достигне до различен краен извод. Установява се непълнота на фактически и доказателствения материал, която се разкрива след влизане в сила на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение или небрежност на страната, което налага отмяна на постановения акт. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се съобрази липсата на оригинал от разписката и да се прецени основателността на предявените искове след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение №261191 от 31.03.2022г. по гр. д. №9610/2020г. на Софийски градски съд на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 307 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]