Върховният касационен съд, така и съдилищата, разглеждащи спора по същество. Съображенията са, че по този начин се предотвратява възможността бъдещото съдебно решение да бъде атакувано като постановено в противоречие с практиката на ВКС по съответния правен въпрос. В актовете, застъпващи това становище, спирането на производството пред инстанциите по същество се обосновава с приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.
Други съдилища поддържат становище, че наличието на висящо тълкувателно дело не е основание за спиране на производството пред първоинстанционния и въззивния съд. Спиране може да бъде постановено само от касационната инстанция, която осъществява правомощието си по чл. 124 КРБ да уеднаквява съдебната практика и в рамките на самото касационно производство, в което се разглежда конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни субекти. Според придържащите се към това становище съдилища, спирането се осъществява на основание чл. 292 ГПК.
Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия счита за правилно второто становище.
Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.