Тълкувателно решение № 72/1986 от 09.04.1986 г. по тълк. д. № 36/1985 г.

Анотация

Въпроси

Какъв е вида недействителност, която чл. 76 ЗН има предвид; налице ли е недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН, когато актът на разпореждане се отнася до предмет в неговата корпорална цялост или и в случаите на разпореждане с идеална част изчерпваща или не правата на сънаследника, който я е отчуждил; дали чл. 76 ЗН намира приложение за вещите, които са били съпружеска имуществена общност; както и кое лице е легитимирано да участвува в делбата при извършено прехвърляне на сънаследствената вещ - прехвърлителят или приобретателят?

Отговори

1. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са абсолютно недействителни, нищожни.
Нищожността на актовете на разпореждане отпада с обратно действие от момента на извършването им, ако при делбата вещта се падне в дела на разпоредителя.
2. Чл. 76 ЗН няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване, и при съсобственост поради прекратяване на съпружеската имуществена общност при смърт на единия от съпрузите.
За наследствения дял на преживелия съпруг намират приложение т. 1, както и следващите настоящото решение.
3. Ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), актът на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответствува на наследствения му дял, съставалява акт на разпореждане с наследството, което е получил.
Чл. 76 няма приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения.
4. При делбата на наследството, легитимиран съделител за участие в нея е наследникът, който е извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Ако в делбата е участвувал приобретателят, делбата е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.


Председателят на върховния съд на НРБ на основание чл. 212 ГПК /отм./ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпросите, посочени в предложението за приложение на чл. 76 ЗН, поради различните становища, застъпвани от съдебната практика и теорията.

Въпроси

В предложението са поставени питания за вида недействителност, която чл. 76 ЗН има предвид, налице ли е недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН, когато актът на разпореждане се отнася до предмет в неговата корпорална цялост или и в случаите на разпореждане с идеална част изчерпваща или не правата на сънаследника, който я е отчуждил. Поискан е отговор и по въпросите, дали чл. 76 ЗН намира приложение за вещите, които са били съпружеска имуществена общност, както и кое лице е легитимирано да участвува в делбата при извършено прехвърляне на сънаследствената вещ – прехвърлителят или приобретателят.

Мотиви

Върховният съд на НРБ – ОСГК, за да постанови тълкувателното решение, взе предвид:

Точка №1

1. Съгласно чл. 76 ЗН „Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата“.
Недействителността е родово понятие. Недействителни са нищожните сделки, т.е. тези, от които не възникват правни последици. Недействителни са и унищожаемите сделки, които обаче до унищожаването им пораждат правни последици както действителните сделки.
Позоваване на нищожност може да бъде упражнено винаги, вкл. и с възражение. Унищожаемите сделки придобиват значение на недействителни, ако бъдат прогласени за такива по предявен конститутивен иск, ако са били извършени при опорочена воля или в изрично определените от закона случаи.
Недействителността по чл. 76 ЗН има предвид защитата на интересите на наследниците, за да бъде обезпечена възможност да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване. Според съдържанието на текста недействителността се обосновава от факта, че е извършено разпореждане с вещ, която е отчасти чужда. За недействителна се прогласява сделката в нейната цялост, а не в частта й, с която са засегнати чуждите права, както би следвало да е съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Затова следва да се възприеме, че чл. 76 ЗН е специална норма спрямо разпоредбите на общия ЗЗД, има самостоятелно значение и приложно поле в общата систематика на недействителните актове на разпореждане според действуващия правопорядък.

Прогласената от чл. 76 ЗН недействителност е абсолютна. Актовете на разпореждане на сънаследника са нищожни. Такива са те и когато са били извършени при спазване на изискванията за формата и реда за сключване на съответната сделка. Без значение е дали сделката е възмездна (продажба, замяна, цесия и др.) или безвъзмездна (дарствена). Но произтичащата от чл. 76 ЗН нищожност има тази характерна особеност, че подлежи на заличаване, а извършената сделка се заздравява с обратно действие – от момента на сключването й, ако настъпи условието, посочено в текста – ако вещта по акта на разпореждането при извършване на делба на наследството между сънаслдениците, които са го приели, се падне в дела на прехвърлителя й. Едва при сбъдване на това условие настъпва валидното придобиване на правото на собственост от приобретателя на сънаследствената вещ. Това ще важи и в случаите, когато обект на сделката е била идеална част от сънаследствена вещ, а не само когато обект на сделката е била цялата, корпорално обособена вещ, включена голямото основание.

Щом като нищожността следва да се отнася до цялата сделка, тя повлича нищожост и в рамките на притежавания от прехвърлителя наследствен дял. Освен това според чл. 76 ЗН, за да настъпи евентуално заздравяване на нищожната сделка, необходимо е да се извърши делба на наследството с негово участие.

При тези положения отговорът на първите три въпроса на предложението следва да бъде в смисъл, че чл. 76 ЗН има предвид нищожност на акта на разпореждане, вкл. и в случаите, когато сънаследникът е прехвърлил дела си от сънаследствената вещ. Ако обаче наследството се изчерпва само с вещта, от която прехвърлителят е придобил по наследяването идеална част, а обект на акта на разпореждането е именно тази част и прехвърлянето е възмездно, следва да се счита, че се касае до продажба на наследство съгласно чл. 212 ЗЗД. В този случай продажбата не се нуждае от заздравяване, защото чл. 76 ЗН не се отнася до продажбата на наследство. Във всички останали случаи актът на разпореждане остава нищожен до сбъдване на отлаганото условие, посочено в чл. 76 ЗН, с оглед на което следва да се счита, че е била сключена сделката. Ако то настъпи, прехвърлителното действие на акта на разпореждане се счита настъпило от момента на извършването на акта на разпореждане.

Разпоредбата на чл. 76 ЗН следва да се квалифицира като специална в систематиката на недействителността на сделките и спрямо чл. 33 ЗС, когато актът на разпореждане е покупко -продажба. Затова и в случаите на спазването на чл. 33 ЗС продажбата на сънаследствения дял от имота ще е нищожна. На тази нищожност имат възможност да се позовават и заинтересованите наследници, макар да са били поканени да изкупят вещта, в случаите, когато тя не изчерпва наследството.

Точка №2

2. При наследяването възниква съсобственост от откриване на наследството, ако е извършено приемането от наследниците по закон или назначените за наследници с универсално завещание. Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. Ако наследодателят е бил съсобственик с трето лице или вещта (имотът) е била обект на съпружеска имуществена общност, чл. 76 ЗН не създава ограничения нито за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актове на разпореждане на тяхна страна с притежаваните права на собственост на лично основание. Затова нищожен по смисъла на чл. 76 ЗН ще е актът на разпореждане само със сънаследствения дял.

При разпореждане с притежавания отпреди откриването на наследството дял съсобственикът или преживелият съпруг ще следва да спази чл. 33 ЗС, когато актът се отнася до недвижим имот и е продажба. Препращането на чл. 34, ал. 2 ЗС към разпоредбите за делбата на наследство не обвързва и не ограничава съсобственика да се разпоражда по своя воля с личния дял.

Точка №3

3. Тълкуването на чл. 76 ЗН в горния смисъл налага да се възприеме, че легитимиран да участвува в делбата на наследството и съответно на вещта, която е била обект на разпореждане, е наследникът, който е извършил акта на разпореждане независимо дали той е извършен за цялата вещ или за идеална част от нея. И в единия и в другия случай вещта е и остава сънаследствена. Приобретателят е външно лице на наследството. Без участие на прехвърлителя сънаследник в делбата се осуетява възможността да настъпи заздравяването на нищожната сделка. Затова, ако в делбата е участвувал приобретателят, а не прехвърлителят, делбата ще е нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска 1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.


Цитирани норми