Тълкувателно решение № 54/1986 от 23.06.1986 г. по тълк. д. № 21/1986 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Носи ли производителят отговорност за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, произлезли от вещ, която чрез търговската организация е станала собственост на увредения, ако вредите са настъпили поради недостатъци на вещта (от нарушения в производството й или от естеството на материала, както и когато вложеният материал е некачествен или нестандартен) или такава отговорност се носи от предприятието-продавач?

Отговор

За отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД е без значение дали увреденият е придобил вещта от производителя или от търговската организация.


Въпроси

Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно решение на въпроса: носи ли производителят отговорност за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, произлезли от вещ, която чрез търговската организация е станала собственост на увредения, ако вредите са настъпили поради недостатъци на вещта (от нарушения в производството й или от естеството на материала, както и когато вложеният материал е некачествен или нестандартен) или такава отговорност се носи от предприятието-продавач.

Мотиви

Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе съобрази:

В правото е установено общо правило никой да не вреди другиму. Чл. 45 ЗЗД задължава всеки да поправи вредите, които виновно е причинил на друг.

В сложните правоотношения, които съществуват в обществото, са създадени редица норми, регулиращи поведението на правните субекти и предвиждащи отговорност при неспазването им, ако от това са настъпили вреди за другиго.

1. Съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора използване. Има се предвид преди всичко обезценката на самата вещ поради това, че не може да задоволява обикновените или предвидените от договора потребности на купувача. Затова чл. 195 ЗЗД дава възможност на купувача, когато прецени, че не следва да разваля договора, да иска намаление на цената на вещта или да претендира за разходите, необходими за отстраняване на недостатъците.

2. Когато с договора за продажба или с нормативен акт е предвидена и гаранция на продавача за качествата и свойствата на продадената вещ, е налице и гаранционна отговорност, която е предвид на установената с чл. 193 ЗЗД отговорност.

При гаранционна отговорност продавачът отговаря не само за съществуващите недостатъци по време на прехвърляне собствеността и риска върху купувача, но и за недостатъците, които са се появили след това до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползуване и съхраняване на вещта.

Исковете за недостатъци на вещта по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичането на една година за недвижимите вещи и шест месеца за движимите, а при съзнателното им премълчаване три години (чл. 197 ЗЗД), а при гаранционната отговорност в уговорения или в нормативно определения срок.

Тогава, когато от недостатъците на вещта е причинена щета вследствие на повреда или унищожаване на други вещи, увреждане на здравето на човека или животни и др., може да е налице и деликтна отговорност.

Ако не е установено виновно нарушение при производството или ползуването на вещта, причинила вредата, ще е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД на собственика на вещта или на лицето, под чийто надзор се е намирала. В тези случаи недостатъците на вещта не се дължат по вина на дееца при производството й, нито е допуснато някакво нарушение при ползуването й.

Когато обаче вредите са настъпили поради недостатъци на вещи, дължащи се на нарушение при технологията на производството или влагането на нестандартни или некачествени материали, ще е налице отговорност по чл. 45 ЗЗД за виновното лице и по чл. 49 ЗЗД за производственото предприятие, отговарящо за действията му.

С оглед на поставения за тълкуване въпрос е необходимо да се изясни различието между посочените отговорности и особено отговорността по чл. 195 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, по-съществените от които са:

1. Продавачът на вещ с недостатъци не дължи неимуществени вреди, а само имуществени. При тази отговорност не е необходимо продавачът да има вина за недостатъците. Той отговаря и когато не е знаел за тях (чл. 193, ал. 3 ЗЗД).

При деликтната отговорност е необходима вина на ответника или лицето, за чиито действия носи отговорност, освен в случаите на чл. 50 ЗЗД. Дължат се всички щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и неимуществени вреди. Касае се до обезщетение не за дефектна вещ, а за вреди на други вещи или лица.

При отговорност за недостатъци на вещта се претендира обезщетение за недостатъци, а при непозволено увреждане се касае за вреди в правната сфера на собственика или на трето лице върху правни блага извън вещта.

2. При договорната отговорност съществуват ограничения за гласни доказателства, а понякога е необходимо и рекламационно производство, докато при деликтната отговорност такива ограничения и изисквания няма.

3. Исковете за обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на посочените вече по чл. 197 ЗЗД или гаранционни срокове, които са по-кратки от давността при непозволено увреждане. Те започват да текат от предаване на вещта на купувача.

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или откриване на дееца или отговарящия за вредоносното деяние.

С оглед на тези различия за увредения не е без значение дали ще разполага с възможността да търси обезщетение от производственото предприятие за понесените вреди от недостатъци на вещи, дължащи се на допуснати нарушения в технологията на производството или влагане на некачествени и нестандартни материали по вина на лица, за чиито действия производителят отговаря съгласно чл. 49 ЗЗД или само от продавача на договорно основание.

Договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се вреди никому е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка.

Ако законодателят искаше да ограничи правата на увредения при наличието на договорна връзка да не може да претендира за обезщетение на деликтно основание, той би го казал, както това е направил за исковете, поради неоснователно обогатяване.

Въпросът се свежда до възможността увреденият да търси правата си на различни основания и по отношение на различни ответници.

По поставения въпрос Върховният съд вече е имал възможност, макар и косвено, да вземе становище. В т. 6, ал. 3 ППВС № 17/1963 г. е прието, че когато работникът или служителят, макар и при изпълнение на възложена му работа, чрез престъпление причини вреда на трето лице, което е договаряло с предприятието-работодател, отговорността по чл. 45 ЗЗД не е изключена. Щом работникът ще отговаря по чл. 45 ЗЗД, отговорност за неговите действия ще носи предприятието по силата на чл. 49 ЗЗД.

Признатите от правния ред субективни права са създадени за постигане на определени резултати, за задоволяване на целени от правния субект интереси. Многообразието на гражданскоправните отношения и богатството на правнонормативната разработка за тяхното регламентиране разкриват немалко случаи, в които един факт или събитие с правно значение създава отделни субективни права, които понякога пораждат различни правни последици. Такъв е и случаят по поставения за тълкуване въпрос.

Щом като увреденият е носител на повече от едно субективно право, той трябва да може по пътя на което и да е от тях да постигне удовлетворение. Недопустимо би било наличието на едно право да прави невъзможно осъществяването на друго. Пострадалият ще избере този иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат.

В случая непозволеното увреждане е последица от поведението на работници или служители на производителя, с когото увреденият не е в договорни отношения. Неприемливо е производителят да се освободи от отговорност по чл. 49 ЗЗД само защото собствеността на вещта не е преминала директно от него у увредения, а чрез посредничеството на търговската организация.

Пострадалият може да не е в състояние да реализира правата си на договорно основание, защото е изтекъл срокът по чл. 197 ЗЗД, загубил е документите за покупка или гаранция и др. Не може да претендира за неимуществени вреди на договорно основание.

Неговата обезвреда би могла да се осъществи по-добре или само по иск за непозволено увреждане. Не бива нормите да се тълкуват стеснително във вреда на пострадалия и в полза на виновния причинител на вредите.

Наред с отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД може да отговаря продавачът на договорно основание, включително гаранционно основание или по чл. 50 ЗЗД и собственикът на вещта и лицето под чийто надзор се е намирала, когато от нея са произлезли вреди за някого.

Тези отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга.

Пострадалият ще избира от кого и на какво основание ще осъществява правата си, но не и на няколко основания. Щом е вече удовлетворен, не може да търси обезщетение от другиго.


Свързани съдебни актове

Постановление № 17/63 от 18.11.1963 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Относно някои въпроси по приложението на закона при отговорност за непозволено увреждане.
Тълкувателно решение № 4/2012 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. Докладчик: съдия Таня Райковска Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител -енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?

Цитирани норми

0 Shares