Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г.

Анотация

Въпрос

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?

Отговор

По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.


Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 20 април 2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГК,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
БОЙКА СТОИЛОВА, СВЕТЛА ДИМИТРОВА, ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА,
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

при участието на секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия докладвано от съдия МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Въпроси

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС на РБ от 17.06.2014 г. и допълнително разпореждане от 01.06.2016 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ по следните въпроси, по които е налице противоречива практика:

1. Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

2. В случай, че се възприеме тезата за задължителност на другарството на съпрузите по делата за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, как следва да процедира съдът, когато искът за собственост е предявен само срещу единия съпруг - да конституира служебно другия съпруг или да даде съответни указания на ищеца за насочване на иска срещу него по реда на отстраняване нередовностите на исковата молба.

Мотиви

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по така поставените въпроси, съобрази следното:

По въпроса за другарството на съпрузите по делата за собственост в съдебната практика преобладава становището, че съпрузите са задължителни необходими другари, поради което съвместното им участие в процеса е предпоставка за неговата допустимост, както и за допустимостта на постановеното съдебно решение.

Налице е и съдебна практика, според която съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Според трето становище съпрузите са задължителни необходими другари, само когато са ответници.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема за правилно второто становище.

В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Противоречието е в това дали другарството е задължително или факултативно. То следва да се отстрани по тълкувателен път, като отговорът не може да бъде различен според това дали съпрузите са активна или пасивна страна в процеса.

Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи: например при спорове за установяване на произход по чл. 68 СК и чл. 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК /например чл. 134, ал. 2 ЗЗД/ и др., както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари: например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, при съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата, и др. Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.

При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове