Анотация
При проверката по чл. 280, ал. 2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999 г., прилага спрямо нея чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева.
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 2 октомври 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА, ТАНЯ МИТОВА, ТАТЯНА ВЪРБАНОВА, ПЛАМЕН СТОЕВ, ДАРИЯ ПРОДАНОВА, БОЙКА СТОИЛОВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Въпрос
Тълкувателното дело е образувано на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт с разпореждане от 31.01.2014 г. на Председателя на ВКС, издадено по искане на Председателя на Висшия адвокатски съвет, който на основание чл. 125 от ЗСВ е предложил на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния процесуалноправен въпрос:
Приложими ли са правилата на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева / 05.07.1999 г./ спрямо числовата стойност на определената по реда на чл.55-58 ГПК / отм./ окончателна цена на иска, в хода на производството за преценка за допустимостта на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК?
Мотиви
Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС), за да се произнесе по поставения правен въпрос, съобрази следното:
В искането на Председателя на Висшия адвокатски съвет се поддържа, че е неправилна практиката на състави на ВКС, според която спрямо цената на иска, определена преди 05.07.1999 г. се прилага ЗДЛ и тази цена се деноминира. Изразява се становище, че това представлява недопустима ревизия на цената на иска, както и че нормите на ЗДЛ са неприложими за вече определената окончателна цена на иска, тъй като ЗДЛ е по- нов общ закон и затова той не отменя по-стария специален закон, какъвто е ГПК в частта му относно правния режим на определяне цената на иска. Твърди се, че тази практика противоречи на целта на закона и волята на законодателя да ограничи касационното производство само спрямо малозначителни спорове, докато на практика ограничението обхваща и сложни и с изключителен интерес спорове, най-вече с вещноправен характер.
... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
