Тълкувателно решение № 2/2004 от 02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове - положителни и отрицателни по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./ или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове - чл. 218а ГПК /отм./, б. "а" и б. "б".

2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./ налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник, основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./ на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.

3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество - чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./. Когато сам събира доказателства, ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение, след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание - чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, пр. 3 при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.

4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване - чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.

5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. за въззивното производство.

7. С какъв акт - определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание, се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.

8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК /отм./ за пръв път от касационната инстанция.

9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./, б. "г" и б. "д" и при какви условия. В какъв смисъл следва да се коригира постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.

Отговори

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания под определен размер съгласно чл. 218а ГПК /отм./, б. "а" и б. "б" се отнася до всички въззивни решения, които имат за предмет парични вземания с цена на иска под определения размер независимо от това, с какъв иск е заявен този предмет - осъдителен или установителен. Това се отнася и за въззивните решения по исковете по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./.

2. Обстоятелства, които налагат отклонение от реда на призоваване на страните, предвиден в чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ са нередовното призоваване за датата на заседанието на ВКС, определена за разглеждане на делото чрез обнародване в Държавен вестник, както и причини, които въпреки редовното призоваване чрез този способ са предизвикали ново насрочване на делото за друга дата. В този случай призоваването става по общия ред на чл. 41 ГПК /отм./ и сл., а не чрез обнародване в Държавен вестник. Ако това отклонение от реда на чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ не е съобразено, то представлява основание за отмяна на постановеното от ВКС решение по реда на чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./.

3. ВКС разглежда делото по същество при първо касационно обжалване - чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ при наличието на основание за отмяна на въззивното решение, изразяващо се в нарушение на материалния закон или необоснованост.

При повторно касационно обжалване на въззивно решение, ВКС разглежда делото по същество, при констатиране на всеки от посочените в чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./ пороци. При отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон или необоснованост ВКС с един акт го отменя и постановява ново решение по съществото на спора като прави собствени фактически и правни изводи по него. Двете фази на производството - контролотменителна и решаваща, се развиват в едно заседание, което приключва с едно решение. ВКС отменя само въззивното решение, независимо от това дали то отменя изцяло или частично, респ. оставя в сила решението на първоинстанционния съд.Необосноваността е самостоятелно отменително основание.

При наличието на този порок, ВКС не само отменя решението на въззивния съд с оглед констатирането на грешки при формиране на вътрешното убеждение на този съд в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание, но и прави собствени фактически изводи, като сам прилага тези правила към установените факти. Той замества вътрешното убеждение на въззивния съд със собственото си вътрешно убеждение като решава спора, без да връща делото за ново разглеждане.Обявява за изгубила сила т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

При отмяна на решението при повторно касационно обжалване ВКС процедира както при отмяна поради нарушение на материалния закон или необоснованост, така и когато е отменил въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако това нарушение може да се отстрани във фазата на проверката на обжалването решение - с провеждане на едно заседание и постановяване на един съдебен акт, касационната инстанция ще отмени обжалваното решение и ще реши делото по същество.

Когато процесуалното нарушение се е изразило в недопускане или несъбиране на допустими и относими доказателства, както и такива за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото - чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, двете фази на производството - контролноотменителна и по същество следва да се проведат в две отделни заседания, всяко от тях приключващо със самостоятелно решение - отменително и по съществото на спора. В този случай, без провеждане на отделно заседание, с отменителното си решение ВКС ще допусне тези доказателства и ще насрочи делото за заседанието по същество за тяхното събиране.

4. Непълнотата на доказателствата, дори когато е резултат на обективна невъзможност на заинтересованата страна да попълни делото с доказателствен материал, не е касационно основание, поради което тя не може да иска отмяна на въззивното решение като се позовава на доказателства за новооткрити обстоятелства. Такива може да се представят както от касатора, така и от ответника само след даване ход на делото за разглеждане по същество в отделно заседание при условията на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. В тази хипотеза може да се допускат доказателства за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото - експертиза, оглед и освидетелствуване. Доказателствата за новооткритите обстоятелства могат да бъдат писмени и гласни. Те трябва да са от съществено значение за изхода на делото и страната да не е могла да узнае за тях или да се снабди, за да ги представи до приключване на устните състезания във въззивния съд при повторното разглеждане на делото, въпреки положената дължима грижа в тази насока.Срещу тяхното допускане и събиране противната страна може да прави оспорвания и да сочи нови доказателства без ограничението на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.

5. Допустимо е събиране на доказателства за нововъзникнали обстоятелства при разглеждане на делото по същество от ВКС по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.

6. Не са допустими процесуални действия на страните, които те правят за първи път пред касационната инстанция при разглеждане спора по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ визирани в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. на ОСГК с изключение на оспорването истинността на документ по чл. 154 ГПК /отм./.

7. Когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството.

8. Отклонява предложението на Председателя на ВКС по т. 8 от Т. р. № 2/2004 г.

9. ВКС спира производството по делото на основание чл. 182 ГПК /отм./, б. "г" и б. "д", когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.Постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. ОСГК запазва значението си за контролната фаза на касационното производство.


Докладчик зам. председател на ВКС Благовест Пунев

Въпроси

Председателят на Върховния касационен съд на основание на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1 от Закона за съдебната власт е направил предложение до Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на касационното производство

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове – положителни и отрицателни по чл. 252, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./ или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове – чл. 218а ГПК /отм./, б. „а“ и б. „б“.

2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./ налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник, основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./ на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.

3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество – чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./. Когато сам събира доказателства, ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение, след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание – чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, пр. 3 при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.

4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване – чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.

5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./.

6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. за въззивното производство.

7. С какъв акт – определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание, се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.

8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК /отм./ за пръв път от касационната инстанция.

9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“ и при какви условия. В какъв смисъл следва да се коригира постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.

Мотиви

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд за да се произнесе, съобрази следното:

Точка №1

1. Съгласно чл. 218а ГПК /отм./, публ. ДВ, бр. 105 от 2002 г. е изключена възможността за касационно обжалване на въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска до 5. 000 лв. и на въззивните решения на апелативните съдилища по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв.

Съществува противоречива съдебна практика относно обжалваемостта на въззивните решения по установителните искове по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./, когато те имат за предмет парични вземания с по-нисък размер. С поред едното становище чл. 218а ГПК /отм./, б. „а“ и „б“ изключва обжалваемостта само на осъдителните въззивни решения и за да бъдат изключени от касационно обжалване също и установителните въззивни решения, е необходимо разширително тълкуване, което е недопустимо. Според другото становище не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, които имат посочения в чл. 218а ГПК /отм./, б. „а“ и „б“ предмет на делото независимо от това, с какъв иск е заявен този предмет: с осъдителен или установителен и какво е съдебното решение – осъдително или установително.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.

Като критерий за изключване на касационното обжалване законодателят не е посочил нито вида на предявения иск (осъдителен или установителен), нито вида на съдебното решение (осъдително или установително); но предмета на делото – парично вземане под определен размер. Следователно не подлежат на касационно обжалване всички въззивни решения, които имат такъв предмет.

Ако законодателят имаше воля да изключи касационното обжалване само за въззивните решения по осъдителни искове за парични вземания с цена на иска под определен размер, той не е имал пречка да го направи, като установи правилото, че „не подлежат на касационно обжалване решенията по осъдителни искове за парични вземания…“. В такъв случай възможността за касационно обжалване на решенията по установителните искове за парични вземания с по-нисък размер би се запазила. При действащата редакция на закона определящ е размерът на паричното вземане, предмет на делото, а не видът на търсената защита. Няма значение с какъв иск е предявено вземането: положителен установителен – когато с иска се претендира установяване на съществуването на парично вземане, удостоверено в несъдебно изпълнително основание; отрицателен установителен – когато с иска се отрича съществуването на парично вземане, удостоверено в съдебно или несъдебно изпълнително основание или осъдителен – когато се претендира установяване на съществуването на парично вземане и осъждането на ответника да го заплати.

Точка №2

2. В чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ е уреден реда за призоваване по делата, които се разглеждат от ВКС чрез обнародване в Държавен вестник до всяко първо число на месеца, дните през които съдът ще заседава следващия месец и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./. Тези обстоятелства не са посочени в закона, но най-общо могат да се определят като причини, предизвикващи отлагане разглеждането на делото за заседанието, за което има публикация в ДВ. Призоваването за това заседание може да бъде редовно, но въпреки това да се налага отлагане за друга дата, примерно поради смърт на страната, неотстранимо препятствие за явяването й – чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ или при спиране на производството и последващо възобновяване на същото. Призоваването може да бъде и нередовно, ако има грешки в публикацията в ДВ (например: погрешно отразяване на страните, предмета и номера на делото или цялостното му пропускане при обнародването). В тези случаи допълнителното му включване в заседание, за което е налице обнародване в ДВ, ще се осъществи по общия ред за призоваване на страните, предвиден за първоинстанционното и въззивното производство – чл. 41 ГПК /отм./ и сл. Призоваването чрез публикация в ДВ ще бъде невъзможно, тъй като такова не може да се извърши за вече обявени по този ред заседания на ВКС със съответните насрочени за разглеждане дела и ще трябва да се приложи призоваването по общия ред. Поради създадената несигурност за узнаване от страните на новата дата за разглеждане на делото при наличие на посочените обстоятелства следва да се приеме, че това чрез публикация в ДВ, макар и за дата за която се насрочват новопостъпили дела по реда на чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./, би представлявало нарушение на правилата, които обезпечават правото на участие на страната и съответно би следвало да се третира за основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./.

Точка №3

3. Последните промени в правомощията на касационната инстанция целят да съкратят периода на висящност на делото пред ВКС чрез ограничаване хипотезите на връщането му за ново разглеждане на въззивния съд при първо касационно обжалване и пълното изключване на тази възможност при повторно обжалване, независимо от основанието за отмяна като касационната инстанция го задържа за решаване по същество. За да може ВКС да изпълни функциите на решаващ, а не само на контролноотменителен съд със ЗИД на ГПК /отм./ (ДВ, бр. 105/2002 г.) се извърши предефиниране на правомощията му и възлагане на такива и на решаващ съд. От инстанция, специализирана в контрол за законосъобразност, диференцирана от инстанцията по същество като съд само по правни, а не и по фактически въпроси на спора. ВКС с изменението на процесуалния закон може да прави собствени фактически изводи по съществото на делото, въз основа на събраните от въззивния съд и при определени хипотези и на събрани от самия него доказателства. С изменението на чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, се възстанови отменителното основание „необоснованост“, мотивирано от посочената промяна във функциите на касационната инстанция и превръщането й в решаващ съд, който се произнася и по фактическата страна на спора. Като порок, който се изразява в грешки при формиране вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер – на логиката, опита и научната теория, т.е. в опорочаване на истинността на фактическите му констатации по материалноправния спор, необосноваността преди диференцирането й с последното изменение на ГПК /отм./ като отделно касационно основание, се третираше за процесуално нарушение, което обосноваваше отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд – т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. По уредбата на касационното производство до ЗИД на ГПК /отм./ (ДВ, бр. 105/2002 г.) необосноваността не беше самостоятелно отменително основание, тъй като се отнасяше до опорочаване на правилността на фактическите изводи на въззивния съд, а те бяха извън обсега на касационната проверка като контрол за законосъобразност. ВКС не навлизаше в съдържателната страна на вътрешното убеждение на инстанцията по същество, тъй като предмет на касационен контрол беше само спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение от тази инстанция. Законодателното отграничаване на касационното основание „необоснованост“ от порока „съществено нарушение на съдопроизводствените правила“ е мотивирано от идеята на законодателя да се ускори производството при нейното констатиране като делото се решава по същество от ВКС след отмяна на въззивното решение, без да се връща на въззивния съд за ново разглеждане. Съгласно в чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ след отмяна на обжалваното решение, ВКС не се произнася само по неправилността при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, а и го замества със собственото си вътрешно убеждение като прави свои фактически изводи и приема различна фактическа обстановка от установената от този съд. В тази решаваща дейност по аналогия на касационното основание“ нарушение на материалния закон“, той субсумира фактите, установени по делото към общите правила от неюридически характер – на логиката, практиката и науката, за да направи правилните фактически изводи, както погрешното прилагане на правната норма се отстранява чрез правилното юридическо квалифициране на фактите.

Това обособяване на необосноваността като самостоятелно касационно основание, налага обявяване за изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

И при двете касационни основания – нарушение на материалния закон и необоснованост, ако въззивното решение е неправилно, ВКС го отменява и постановява ново решение по съществото на спора, без да връща делото на въззивния съд за ново разглеждане. Тази възможност при касационно обжалване на първо въззивно решение се запазва само при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва, че при другите две отменителни основания при уважаване на касационната жалба, ВКС се произнася с решение като направи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на материално правния спор. В този случай двете фази на производството – контролноотменителната и по съществото на спора, се развиват в едно заседание. Поради това страните трябва да изложат в устните състезания доводите и съображенията си както за правилността на решението, така и по съществото на спора, защото касационната инстанция с един съдебен акт отменява решението на въззивния съд и постановява ново решение, по съществото на делото.

Въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд като втора по ред инстанция по същество. Тя не е контролноотменителна инстанция, поради което нейното решение не е условие за да се породят последиците на първоинстанционното решение. Независимо от това дали с него се оставя в сила или изцяло, или частично се отменя първоинстанционното решение и се постановява ново в обратен смисъл. то поражда самостоятелно последиците на съдебния акт по спора – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Поради това само то, а не и първоинстанционното решение, включително и в хипотезата на потвърждаването му от въззивния съд, подлежи на отмяна при касационно обжалване.

Новата редакция на чл. 218и ГПК /отм./ визира процедиране на касационната инстанция при обжалване на повторно постановеното въззивно решение, но не трябва да се разбира в смисъл, че превръща ВКС във въззивен съд, който разглежда делата по същество. След отмяна на повторно постановено въззивно решение, той не връща делото за ново разглеждане, а във всички случаи сам го решава, включително и при касационно основание „съществено нарушение на съдопроизводствените правила“ – аргумент по чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./. Когато нарушението на процесуалния закон може да се отстрани направо във фазата по проверката на обжалваното решение (например необсъждане на доказателства, неправилно прилагане на законни презумпции) и при това касационно основание, както и при другите две – необоснованост и нарушение на материалния закон, с провеждане на едно заседание и постановяване на един съдебен акт, касационната инстанция ще отмени обжалваното решение и ще реши делото по същество. Когато обаче процесуалното нарушение се е изразило в недопускане или несъбиране на допустими и относими доказателства, както и на такива за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, двете фази конторлноотменителната и по същество, следва да се разграничат в две отделни заседания, всяко от тях приключващо със самостоятелно решение – отменително и по съществото на спора.

Хипотезите на приложение на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ могат да бъдат следните: в резултат на неизпълнение на указанията на ВКС при отмяна на първоначалното въззивно решение за допускане и събиране на погрешно недопуснати доказателства при повторното въззивно разглеждане на делото, при касационното обжалване се налага тяхното събиране след отмяна на повторното въззивно решение. Това могат да бъдат и доказателства за проверка на събраните при първото въззивно разглеждане на делото – експертизи, оглед или освидетелствуване, които не са били събрани поради неизпълнение на указания на ВКС в първоначалното му отменително решение. Допускането на последните може да бъде основание за отмяна при повторно касационно обжалване и с оглед проверка на събраните при повторното въззивно производство доказателства, ако тяхното събиране е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна – чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 162 ГПК /отм./, т. 11 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Другата възможна хипотеза за приложение на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, е когато въззивният съд е отказал при новото разглеждане на делото допускане на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства, с което е нарушил разпоредбата на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./. При констатация, че тези доказателства неправилно не са били допуснати, макар, че са отговаряли на критериите на чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./ за първите и на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ за вторите, обжалваното решение следва да се отмени и делото внесе за разглеждане по същество от ВКС. В изброените хипотези, касационната инстанция в мотивите на отменителното си решение ще констатира какви доказателства са необходими, а в диспозитива му ще ги допусне, без да провежда отделно заседание по този въпрос.

Точка №4

4. С разпоредбата на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ се предвиди, че при разглеждане на делото от ВКС при повторно касационно обжалване, се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. Посочената разпоредба тълкувана във връзка с предходната, визира процедирането на ВКС при внасяне делото за разглеждане по същество след отмяна на въззивното решение. Допускането на доказателствата се свързва с решаващата фаза, а не с контролноотменителната фаза на касационното производство. Те нямат отношение към преминаването към фазата по същество, защото непълнотата на доказателствата, дори когато е резултат на обективна невъзможност да бъдат представени от заинтересованата страна по делото, не е касационно основание, съгласно чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./. Не може да се третира като порок на обжалваното решение и касаторът в жалбата си не може да се позовава на такива доказателства, като основание за отмяна. Те се приемат след като делото е внесено от ВКС за разглеждане по същество, ако са от значение за неговото изясняване при съблюдаване изискванията за ограничена допустимост на доказателства с оглед преценка за обективната невъзможност на заинтересованата страна да ги представи преди отмяната. Обективната невъзможност за представяне на новооткритите доказателства следва да се установи към приключване на устните състезания при повторното въззивно разглеждане на делото с оглед критериите на чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./ за узнаване на тяхното съществуване и за снабдяване с тях от страната при полагане на дължимата грижа в тази насока, която изключва процесуалната небрежност при попълване доказателствения материал по делото. Доказателствата за новооткрити обстоятелства, за разлика от отмяната по чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./, могат да бъдат не само писмени, но и гласни, тъй като с фазата по същество на касационното производство, ВКС замества тази на въззивното разглеждане на делото, предвидена в чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./. ВКС има правомощието да поправи допуснати от въззивния съд процесуални нарушения като допусне и събере гласни доказателства, които погрешно не са били допуснати. Следва да се приеме, че и посочени за първи път такива за новооткрити обстоятелства в производството по чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, са допустими. Освен това за разлика от извънредното средство за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 231, ал. 1, б. а ГПК /отм./, в случая се касае до редовно, инстанционно производство при което спорът е висящ и във фазата на фактическото му изясняване, което обуславя допустимостта на гласни доказателства. Тази разлика се проявява и в това, че ВКС в производството по чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ следва не само да прецени относимостта на доказателствата към изхода на делото и обективната невъзможност на страната да ги представи пред инстанцията по същество, но и да ги подложи на обсъждане и преценка за тяхната достоверност без да връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

С оглед равенството на страните в процеса другата страна разполага с възможността да представи нови доказателства за да оспори доказателствата за новооткрити обстоятелства без ограничението на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. Използването на отбранителни средства от заинтересованата страна включва провеждане на оспорвания, които може да се отнасят и до истинността на документ, представен в тази фаза на производството по чл. 154 ГПК /отм./ за да се изключи оспорения документ от доказателствения материал.

Равенството на страните в процеса изисква и необжалвалата страна, да разполага с всички допустими средства за да се противопостави на резултатите от процесуалното поведение на касатора, включително да може да представя доказателства за новооткрити обстоятелства.

Точка №5

5. Съгласно чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ при разглеждане на делото при повторно касационно обжалване се допускат доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. За разлика от аналогичният текст на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./ не се предвижда допускане на доказателства за новонастъпили обстоятелства. Изключването на последните при разглеждането на делото по същество от ВКС при повторно касационно обжалване създава спор в практиката по приложението на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. Според едното становище процесуалният закон се тълкува стриктно и щом като законодателят не е предвидил изрично допускането и на тази категория доказателства, това не може да бъде сторено по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./. Това се аргументира и с различието между въззивно и касационно производство като за решаващата дейност на въззивния съд за разлика от контролната на ВКС се прилага чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ по силата на препращащата разпоредба на чл. 211 ГПК /отм./. Според другото разбиране приложимостта на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ е възможна докато производството по делото е висящо и по него могат да се допускат доказателства.

Общото събрание на ГК и ТК на ВКС намира за правилно второто становище. При положение, че при повторното касационно обжалване е възможно производството пред ВКС да се развие като двуфазно-контролноотменително и по същество и по второто да се допускат и събират нови доказателства, следва да се приеме, че са допустими такива и за новонастъпили след повторното въззивно разглеждане на делото обстоятелства. С тяхното съобразяване от ВКС поради формираната сила на пресъдено нещо ще се преклудира възможността заинтересованата страна да ги ползва като предяви нов иск, което противоречи на принципа на процесуалната дисциплина, който обосновава съществуването на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./.

Точка №6

6. Проблемът, който мотивира питането по този въпрос се свързва с разпоредбата на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. Тълкувателните разрешения на т. 6 и т. 9 на Т. р. № 1/2000 г. визират ограничено използване за първи път на защитни средства от страните поради второинстанционния характер на въззивното производство – възражение за придобивна и погасителна давност, материалноправното възражение за прихващане, възражение за право на задържане за подобрения, извършени от добросъвестен владелец в чужд имот, възражение за задържане на престация до изпълнение на насрещна, между които съществува връзка на конекситет, оспорване истинността на документ по чл. 154 ГПК /отм./, изменение на иска относно размера и вида на търсената защита. Пред въззивния съд не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявения по страни, основание или предмет на петитума му, нито да се предявява инцидентен установителен иск за установяване съществуването на правоотношение, преюдициално на спора, иск на главно встъпила страна, която претендира самостоятелни права върху предмета на спора срещу другите две страни, привличане на трето лице-помагач, тъй като би се стигнало до едноинстанционно разглеждане на делото.

Изтъкнатото съображение за изключване на определени процесуални действия са важими в още по-голяма степен за ВКС, когато действа по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ като решаващ по същество съд. Това съображение се отнася и към тези действия, които според т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС могат да се извършат за първи път пред въззивния съд с оглед характеристиката им на несамостоятелни и чисто отбранителни защитни средства, но пред касационната инстанция, ако бъдат предявени, когато е бил даден ход за разглеждане на делото по същество пред нея, би била изключена възможността да бъдат проконтролирани поради изчерпване на процесуалния ред за контрол. Като основен аргумент в подкрепа на това разбиране следва да се изтъкне различието между характеристиките на въззивната и касационната инстанция – първата като съд по същество, а втората, като контролен съд, дори и в хипотезата на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. Касационното производство е лимитирано от рамките на материалноправния спор, определени пред инстанцията по същество и от въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение – чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, като ВКС може да отмени изцяло или частично обжалваното решение само с оглед заявените касационни основания. Оплакванията, които са били игнорирани като неоснователни, както и незаявените такива се преклудират и не могат да бъдат предявени при повторното касационно обжалване. По аргумент на по-силното основание не могат да се ползват за първи път пред ВКС защитни средства, които не са предявени пред инстанцията по същество и съответно не са могли да бъдат предмет на контрол по реда на касационното обжалване. Представянето на нови доказателства пред ВКС по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ визират твърдени, но неустановени от заинтересованата страна пред инстанцията по същество юридически или доказателствени факти поради погрешното недопускане от въззивния съд на допустими и относими доказателства или поради обективната невъзможност да бъдат представени в тази фаза на процеса. Поради това при разглеждане спора по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ пред ВКС не може да се извършват за първи път от страните процесуални действия, които са допустими според т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. относно въззивното производство с изключение на оспорването истинността на документ по чл. 154 ГПК /отм./, като реплика срещу представените нови доказателства в тази фаза на производството – вж. т. 4 от тълкувателното решение.

Точка №7

7. С т. 4 от Т. р. № 1/2001 на ОСГК на ВКС се прие, че когато за първи път се констатира нередовността на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указание на ищеца да я отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото прекратява. По същия начин процедира и ВКС, освен в хипотезата на чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“, при което решението на въззивния съд се обезсилва, като делото се връща на този съд за уточняване основанието или петитума на иска. С цитираната постановка на Т. р. № 1/2001 г. не е даден отговор на въпроса за характера на акта, с който се произнася въззивния съд, респ. ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени.

Според чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./, когато първоинстанционният съд констатира, че ищецът в дадения му срок не е отстранил нередовността на исковата молба, той постановява нейното връщане, т.е. актът му е определение за прекратяване на производството. Когато тази констатация се направи от въззивния съд, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция, като постановено по ненадлежно предявен иск. По същият начин процедира и ВКС извън случаите на чл. 98 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“, като обезсилва решенията на долустоящите инстанции. Актът, с който се констатира нередовността на исковата молба е решение, защото засяга решенията на долустоящите инстанции и не се изчерпва с прекратяване на производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната или касационната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, респ. ВКС, т. е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. Това налага насрочване на делото в открито заседание, с призоваване на страните, след като в дадения от въззивния съд, респ. ВКС срок, нередовността на исковата молба не е била отстранена, за произнасяне на решение за обезсилване на това на долустоящите инстанции.

Точка №9

9. Според т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС не може да постанови спиране на производството по чл. 182 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“. Това тълкувателно разрешение бе аргументирано с характеристиката на касационната инстанция на контролен, а не по същество съд, който не може да съобрази при постановяване на решението си по обусловеното дело. нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. С промяната в уредбата на касационното производство тази постановка запазва своето значение, когато касационната инстанция действа като контролноотменителен съд, който не събира и обсъжда доказателства, като тя следва да се коригира относно решаващата фаза на това производство. Когато новооткритите обстоятелства следва да се установяват по надлежния ред – с установително или осъдително съдебно решение или присъда влезли в сила, тези съдебни актове ще представляват доказателства за тях и при висящност на производството по тяхното установяване, касационното производство по чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ ще следва да се спре съгласно чл. 182 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“ за да се спести евентуална бъдеща отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 ГПК /отм./, б. „а“, „б“ или б. „в“ на решението по същество, постановено от ВКС, като бъдат представени в тази фаза на процеса. Поради това постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВК следва да се коригира в смисъл, че спиране на касационното производство на посочените две основания е възможно когато ВКС е дал ход за разглеждане по същество на обусловеното дело при условията на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ с оглед зачитане задължителната сила на влезлите в сила решение, респ. присъда на наказателен съд, по обуславящото дело, които имат значение на доказателства за новооткрити обстоятелства.

Диспозитив

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд

РЕШИ :

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания под определен размер съгласно чл. 218а ГПК /отм./, б. „а“ и б. „б“ се отнася до всички въззивни решения, които имат за предмет парични вземания с цена на иска под определения размер независимо от това, с какъв иск е заявен този предмет – осъдителен или установителен. Това се отнася и за въззивните решения по исковете по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./.

2. Обстоятелства, които налагат отклонение от реда на призоваване на страните, предвиден в чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ са нередовното призоваване за датата на заседанието на ВКС, определена за разглеждане на делото чрез обнародване в Държавен вестник, както и причини, които въпреки редовното призоваване чрез този способ са предизвикали ново насрочване на делото за друга дата. В този случай призоваването става по общия ред на чл. 41 ГПК /отм./ и сл., а не чрез обнародване в Държавен вестник. Ако това отклонение от реда на чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ не е съобразено, то представлява основание за отмяна на постановеното от ВКС решение по реда на чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./.

3. ВКС разглежда делото по същество при първо касационно обжалване – чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ при наличието на основание за отмяна на въззивното решение, изразяващо се в нарушение на материалния закон или необоснованост.

При повторно касационно обжалване на въззивно решение, ВКС разглежда делото по същество, при констатиране на всеки от посочените в чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./ пороци.

При отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон или необоснованост ВКС с един акт го отменя и постановява ново решение по съществото на спора като прави собствени фактически и правни изводи по него. Двете фази на производството – контролотменителна и решаваща, се развиват в едно заседание, което приключва с едно решение. ВКС отменя само въззивното решение, независимо от това дали то отменя изцяло или частично, респ. оставя в сила решението на първоинстанционния съд.

Необосноваността е самостоятелно отменително основание. При наличието на този порок, ВКС не само отменя решението на въззивния съд с оглед констатирането на грешки при формиране на вътрешното убеждение на този съд в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание, но и прави собствени фактически изводи, като сам прилага тези правила към установените факти. Той замества вътрешното убеждение на въззивния съд със собственото си вътрешно убеждение като решава спора, без да връща делото за ново разглеждане.

Обявява за изгубила сила т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

При отмяна на решението при повторно касационно обжалване ВКС процедира както при отмяна поради нарушение на материалния закон или необоснованост, така и когато е отменил въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако това нарушение може да се отстрани във фазата на проверката на обжалването решение – с провеждане на едно заседание и постановяване на един съдебен акт, касационната инстанция ще отмени обжалваното решение и ще реши делото по същество.

Когато процесуалното нарушение се е изразило в недопускане или несъбиране на допустими и относими доказателства, както и такива за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, двете фази на производството – контролноотменителна и по същество следва да се проведат в две отделни заседания, всяко от тях приключващо със самостоятелно решение – отменително и по съществото на спора. В този случай, без провеждане на отделно заседание, с отменителното си решение ВКС ще допусне тези доказателства и ще насрочи делото за заседанието по същество за тяхното събиране.

4. Непълнотата на доказателствата, дори когато е резултат на обективна невъзможност на заинтересованата страна да попълни делото с доказателствен материал, не е касационно основание, поради което тя не може да иска отмяна на въззивното решение като се позовава на доказателства за новооткрити обстоятелства. Такива може да се представят както от касатора, така и от ответника само след даване ход на делото за разглеждане по същество в отделно заседание при условията на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./. В тази хипотеза може да се допускат доказателства за проверка на събраните от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – експертиза, оглед и освидетелствуване.

Доказателствата за новооткритите обстоятелства могат да бъдат писмени и гласни. Те трябва да са от съществено значение за изхода на делото и страната да не е могла да узнае за тях или да се снабди, за да ги представи до приключване на устните състезания във въззивния съд при повторното разглеждане на делото, въпреки положената дължима грижа в тази насока.

Срещу тяхното допускане и събиране противната страна може да прави оспорвания и да сочи нови доказателства без ограничението на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.

5. Допустимо е събиране на доказателства за нововъзникнали обстоятелства при разглеждане на делото по същество от ВКС по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.

6. Не са допустими процесуални действия на страните, които те правят за първи път пред касационната инстанция при разглеждане спора по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ визирани в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. на ОСГК с изключение на оспорването истинността на документ по чл. 154 ГПК /отм./.

7. Когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството.

8. Отклонява предложението на Председателя на ВКС по т. 8 от Т. р. № 2/2004 г.

9. ВКС спира производството по делото на основание чл. 182 ГПК /отм./, б. „г“ и б. „д“, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./.

Постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. ОСГК запазва значението си за контролната фаза на касационното производство.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. 1/2017 г. Докладчик: съдия Маргарита Георгиева 1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?


Цитирани норми