Тълкувателно решение № 114 от 01.11.1963 г. по гр. д. № 95/1963 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е съединяването на иска за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност?

Отговор

Допустимо е съединяването на иск за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице или е развалена пълно или частично - нейната равностойност.

Допустимо е същото съединяване и при условията на алтернативното обективно съединение, при което вещта е налице, но се иска ревандикацията й или нейната равностойност, в последния случай само ако за прехвърляне собствеността на същата вещ не е необходима специална форма.


Въпрос

Председателят на Върховния съд е направил предложение до Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: допустимо ли е съединяването на иска за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност, поради това, че в две решения на Върховния съд, а именно № 1889/62 г. и № 307/62 г., I г. о., ВС, по този въпрос съществували противоречиви становища. В зависимост от възприетото решение на Общото събрание се иска и отмяна на неправилното от двете решения, посочени по-горе.

Мотиви

За да се произнесе по поставения въпрос, Върховният съд, ОСГК, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Касае се до едно обективно съединение на искове, законна възможност за което предвижда чл. 103 ГПК /отм./. Такова съединяване в посочения случай може да стане по два начина:

1. Чрез условен (евентуален) иск, при който се иска ревандикация на вещта, а ако тя не е налице или е развалена изцяло или отчасти, нейната равностойност.

2. Чрез алтернативен иск, при който вещта е налице, а се търси ревандикацията й или нейната равностойност.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд счита, че съединяването по исковете и по двата посочени по-горе начини е допустимо.

1. Евентуалното обективно съединение на исковете е допустимо по силата на чл. 103 ГПК /отм./, като бъдат спазени условията, предвидени в същия текст от закона, а именно двата иска да са предявени с една искова молба, между едни и същи страни, да са подсъдни на един съд и да се разглеждат по реда на една и съща процедура. Обстоятелството, че предметът на отделните искове е различен е без значение. Напротив, в случая именно предметът следва да се очаква да бъде различен, защото при наличността на останалите изисквания на чл. 103 ГПК /отм./, посочени по-горе, ако и предметът не е различен, не ще бъдат налице няколко иска, а един и същ иск. От това, че предметите на отделните искове са различни, не би могло да се черпят аргументи против допустимостта на евентуалното обективно съединение на исковете, както се прави това в решение № 307/62 г., ВС, I г. о. А в действителност в хипотезата на съединяването на ревандикацията с искането за присъждане на парична равностойност няма взаимно изключване, защото се касае до евентуално субсидиарно съединение на два иска, които имат общи неща в основата си и поставят второто искане условно само в случая, когато пасивната легитимация на ответника не е налице или е отпаднала.

В подкрепа на изложеното е и текстът на чл. 414 ГПК /отм./, според който, ако присъдената вещ не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. Ако тази равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал този лист, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица. Щом като във фазата на изпълнителното производство се допуска съединяване на възможността за реализиране на правото на собственост чрез предаване на вещта с правото да се търси нейната равностойност в случай, че вещта не е налице, няма никакво основание да се отрече възможността това съединяване да бъде осъществено още във фазата на исковото производство, което разполага с много по-големи възможности за неговото правилно разрешение.

Ищецът, който е предявил само ревандикационен иск, при случай, че в неговия ход установи, че вещта е загинала, може по реда на чл. 116 ГПК /отм./ да измени предмета на първоначално заведения иск и да го поддържа като такъв за заплащане на стойността на вещта. Аналогично право той има и в изпълнителното производство по силата на посочения чл. 414 ГПК /отм./. Неубедително е при това положение да се поддържа, че той не би могъл да направи същото още в самото начало при завеждането на иска си чрез предявяването на един евентуален иск, с който търси присъждането на собствеността на движимата вещ или нейната равностойност, когато тя не е налице.

С оглед на това Върховният съд, ОСГК, приема, че е допустимо евентуалното обективно съединяване на иска за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато вещта не е налице или е развалена изцяло или отчасти.

2. Върховният съд, ОСГК, приема, че поначало е допустимо и алтернативното съединяване на иска за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност поради следните съображения:

Както се каза по-горе, това се отнася до хипотезата, при която вещта е налице, а се иска нейната ревандикация или нейната равностойност. Правото на избор в случая е предоставено на ответника. Той е, който ще избере по кой от двата начина да погаси своето задължение. Следователно с така заведения и уважен срещу него иск той не се злепоставя с нищо.

По силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да получи нещо, различно от дължимото. В настоящия случай вместо дължимата му вещ той може да се съгласи да приеме нейната парична равностойност. Не съществува законна забрана да става това. Напротив, такава замяна е позволена от чл. 65 ЗЗД . Завеждането на един алтернативен иск, когато вещта е налице, представлява именно упражнението на правото, дадено на кредитора от чл. 65 ЗЗД , който може да го упражни било след предложение от страна на длъжника, било преди това – при завеждането на самия иск.

Не се злепоставя и длъжникът, който може да избере по-удобната за него форма на погасяване на задължението. В действителност в голямото мнозинство случаи от живота на ищеца е безразлично дали ще получи вещта или нейната равностойност, както и за ответника е безразлично дали ще върне вещта или нейната равностойност, освен когато се касае до предмети на изкуството, семейни спомени или някои дефицитни вещи, които случаи са редки. Не би могло да се допусне алтернативното съединение на иска само когато за прехвърлянето на ревандикираната вещ е необходима специална форма, защото в такива случаи срещу присъдената в полза на ищеца стойност ответникът обективно не може да придобие правото на собственост на вещта, чиято стойност той е осъден да заплати. С изключение на това ограничение обаче, като се вземе предвид, че страните са едни и същи, че искът е подсъден на един съд, че се разглежда по една и съща процедура, че преследваната правна и стопанска цел е еднаква, и че чрез съединяването ще се постигне значителна процесуална икономия, следва да се приеме, че е допустимо и алтернативното обективно съединение на исковете.

С оглед на това Върховният съд, ОСГК, приема, че решение № 307/62 г., ВС, I г. о., е неправилно. То обаче не следва да се отменява, защото указанията, дадени в него по тълкуването на закона по конкретното дело, не са били възприети от първоинстанционния съд при повторното решаване на делото.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният съд, ОСГК,

Р Е Ш И:

Допустимо е съединяването на иск за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице или е развалена пълно или частично – нейната равностойност.

Допустимо е същото съединяване и при условията на алтернативното обективно съединение, при което вещта е налице, но се иска ревандикацията й или нейната равностойност, в последния случай само ако за прехвърляне собствеността на същата вещ не е необходима специална форма.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми