Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Отговори

Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия, ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА, ТАНЯ МИТОВА, ПЛАМЕН СТОЕВ, БОЙКА СТОИЛОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Секретар: Борислава Лазарова

Докладчик: съдия Здравка Първанова

Въпроси

С разпореждане от 16.03.2012 г. на заместника на председателя на Върховния касационен съд и председател на гражданската колегия е образувано тълкувателно дело № 1/2012 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо гражданско отделение, който на основание чл. 292 ГПК с определение от 25.07.2011 г. е спрял производството по гр. дело № 762/2010 г. и е предложил на общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следните въпроси:

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.

Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Мотиви

Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В определението по чл. 292 ГПК е посочено, че в практиката на ВКС по поставените въпроси са формирани две становища в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. В решение №123 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 431/2009 г., на ВКС, II г. о., е прието, че когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, приложение намира разпоредбата на чл. 69 ЗС и намерението за своене на вещта не трябва да бъде манифестирано изрично, защото се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я владее за другиго. Според решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на ВКС, II г.о. в хипотезата на съпритежание на вещно право е налице регламентация на вътрешните отношения между съсобствениците във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ – чл. 30 ЗС, чл. 31 ЗС, чл. 32 ЗС. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, следователно този който ползва вещта, е придобил фактическата власт на правно основание и се явява държател на правата на останалите съсобственици. За да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата им.

Общото събрание на гражданска колегия намира следното:

По първия въпрос относно прилагането законната презумпция на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.

В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението/corpus/ – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея.

Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение. То е разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по смисъла на чл. 68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт.

Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ – чл. 30 ЗС, чл. 31 ЗС, чл. 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени.

Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство.

Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага.

Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр. дело №9/1974г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот.

С оглед изричното посочване на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС следва да се приеме, че вторият поставен за разглеждане въпрос касае хипотезите на недобросъвестно владение на недвижим имот. От гледна точка на придобивната давност обаче в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна давност.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

Диспозитив

По изложените съображения, Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България

Р Е Ш И:

Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.


Свързани съдебни актове

Решение № 28 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 1019/2017 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?
Решение № 123 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 431/2009 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Дали може да се придобие по давност ид.ч. на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл. 69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго?
Постановление № 6/74 от 27.12.1974 г. Докладчик: съдия Дамян Дамянов По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.
Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977 / 2016 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?
Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. Докладчик: съдия Бонка Дечева Относно задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.
Относно приложението на института на приобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост.

Определение № 160 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 2820/2017 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева Дали предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?
Решение № 23 от 24.04.2018 г. по т. д. № 1093/2017 г. Докладчик: съдия Снежанка Николова За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.
Определение № 229 от 30.04.2018 г. по гр. д. № 4212/2017 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?
Определение № 232 от 02.05.2018 г. по гр. д. № 3628/2017 г. Докладчик: съдия Пламен Стоев Може ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, обуславят изхода на спора? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Определение № 303 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 4852/2017 г. Докладчик: съдия Гълъбина Генчева Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост?
Решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?
Определение № 326 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4748/2017 г. Докладчик: съдия Светлана Калинова Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношението между сънаследници?
Решение № 23 от 24.04.2018 г. по т. д. № 1093/2017 г. Докладчик: съдия Снежанка Николова За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.
Решение № 73 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3181/2017 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова При какви условия може да се приеме, че тече давност противопоставена от един съсобственик на друг, когато съсобствениците са придобили правата си чрез правни сделки от един и същ праводател и към момента на придобиването лицето, позовало се на давност е било законен представител на лицето, на което противопоставя давността, като и двамата съсобственици са упражнявали фактическа власт върху имота?
Определение № 401 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 219/2018 г. Докладчик: съдия Ваня Атанасова За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

Определение № 416 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 231/2018 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.
Решение № 489 от 01.02.2013 г. по гр. д. № 891/2011 г. Докладчик: съдия Костадинка Арсова Ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството?
Необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството, да заяви нищожността на последващият отказ като предяви иск за делба или друг иск основан на наследяването?
Представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството? Следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено?
За характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот.

Решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. Докладчик: съдия Гергана Никова Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?

Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева Следва ли владелец - сънаследник, който е получил владението върху недвижим имот с предварителен договор от своя наследодател, след откриване на наследството да демонстрира спрямо останалите негови сънаследници, че упражнява фактическа власт върху целия имот единствено и лично за себе си, както и недвусмислено да афишира намерението си за своене?
Намира ли приложимост в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците?

Определение № 497 от 09.10.2018 г. по т. д. № 1877/2018 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Решение № 117 от 15.10.2018 г. по гр. д. № 4431/2017 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?
Решение № 103 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3992/2017 г. Докладчик: съдия Веселка Марева Дали фактическата власт върху поземлен имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение?
Решение № 102 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 2820/2017 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева Предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?
Решение № 31 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 2914/2018 г. Докладчик: съдия Маргарита Соколова Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?
Определение № 142 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 3243/2018 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?
Решение № 12 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 1877/2018 г. Докладчик: съдия Емилия Донкова Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г. Докладчик: съдия Ваня Атанасова С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност?

Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова Дали съсобственика, упражняващ фактическата власт, следва да демонстрира спрямо неползващия съсобственик намерението си да владее имота изцяло за себе си?
Определение № 198 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 3643/2018 г. Докладчик: съдия Гергана Никова Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?
Определение № 256 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 615/2019 г. Докладчик: съдия Веселка Марева Нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но периодът на извършването е посочен общо като отрязък от време?
Решение № 95 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 2609/2018 г. Докладчик: съдия Розинела Янчева Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?
Решение № 113 от 08.08.2019 г. по гр. д. № 3243/2018 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?
Решение №158 от 02.01.2019 г. по гр. д. №4221/2017 г. Докладчик: съдия Емилия Донкова Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

Решение №96/01.10.2019 по дело №4459/2018 Докладчик: съдия Снежанка Николова За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.
Решение №152/15.10.2019 по дело №4181/2018 Докладчик: съдия Розинела Янчева Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Решение №135/22.10.2019 по дело №4567/2018 Докладчик: съдия Владимир Йорданов Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?
Решение №128/23.10.2019 по дело №418/2019 Докладчик: съдия Бранислава Павлова Дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?
Определение №440/29.10.2019 по дело №1440/2019 Докладчик: съдия Веселка Марева Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?
Решение №103/21.11.2019 по дело №2012/2018 Докладчик: съдия Тотка Калчева Произнесъл ли се е окръжният съд е с диспозитив по иск за нищожност на вписването на законна ипотека, а в мотивите на решението е обосновал решаващата си воля на база на разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека?
Решение №161/02.12.2019 по дело №1073/2019 Докладчик: съдия Ваня Атанасова При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?


Цитирани норми