Решение № 233 от 02.12.2014 г. по търг. д. № 4690/2013 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Искът за съществуване на вземането за обезщетение за забава, предявен по реда на чл. 422 ГПК е допустим само за периода на забавата, посочен в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е законосъобразен. Константна е практиката на съдилищата, че за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, необходима предпоставка е издадена за него заповед за изпълнение.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:
Дария Проданова

Членове:
Емил Марков, Ирина Петрова

при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4690 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с Определение № 488 от 12.06.2014г. само по жалбата на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 2918 от 18.07.2013г. по в.гр.д.№ 272/2013г. на Благоевградския ОС, в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 78/2012г. на РС Разлог за отхвърляне на иска срещу [фирма], [населено място], предявен по реда на чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава по чл.86,ал.1, изр.първо ЗЗД върху главницата 25 000лв. /част от сумата по фактура № 64/03.07.2008г./, предявен за 7 053.13лв., за която сума, представляваща обезщетение за забава за периода 03.07.2010г. – 04.10.2010г., е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато на основание т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част.

Касаторът се позовава на основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяната му и постановяване на друго за уважаването на установителния иск за вземането по чл.86,ал.1 ЗЗД за посочената в заповедта сума 7 053.13лв. Претендира заплащането на разноски.

Ответната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск за съществуване на вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода, предхождащ подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, въззивната инстанция е изложила съображения, че при липса на уговорен срок за плащане, задължението е дължимо след покана, а фактурата не може да изиграе такава роля. Изложени са допълнителни съображения, че в заповедта за изпълнение като период на забавата е посочен 03.07.2010г. до 04.10.2010г., а сумата 7 053лв. не може да е размер на лихва за забава за три месеца върху главница от 25 000лв. Счетено е, че релевантен за съществуването на вземането по претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявена по реда чл.422 ГПК е периодът, посочен в заповедта, а не в заявлението по чл.410 ГПК.

Изводът на въззивната инстанция, че искът за съществуване на вземането за обезщетение за забава, предявен по реда на чл.422 ГПК е допустим само за периода на забавата, посочен в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е законосъобразен. Обстоятелството, че заявителят е посочил в заявлението по дълъг период на забава /с начална дата 03.07.2007г. – датата на издаване на фактурата/, за обезщетяване на вредите от която се иска издаване на заповедта, но последната е издадена за период, считано от 03.07.2010г. /и без да е било инициирано производство по чл.250 ГПК/, не обуславя възможност искът по реда на чл.422 ГПК да има за предмет периода по заявлението. Константна е практиката на съдилищата, че за допустимостта на иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, необходима предпоставка е издадена за него заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното, решението на въззивния съд в тази част е допустимо, но е частично неправилно.

При несъобразяване със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – Решение по т.д.№ 3060/2013г. на I т.о. на ВКС, Благоевградският ОС е отрекъл възможността приетата от възложителя по договора за изработка фактура да има ролята на покана за плащане по чл.84,ал.2 ЗЗД ЗЗД. В цитираното решение /приложимо в хипотеза на договор, сключен преди 15.03.2013г., т.е. преди действието на новата разпоредба на чл.303а ТЗ, какъвто е настоящият/ е посочено, че когато възложителят е приел издадения данъчен документ, в който е описан видът на услугата и стойността й, и е посочена банкова сметка за плащане на възнаграждението, и след като задължението му за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на поръчващия – той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава.

С постановяването на Определение № 488 от 12.06.2014г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване, решението в частта за уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на вземането по отношение на главницата- сумата 25 000лв. -възнаграждение за извършени СМР /част от сумата по фактура № 64/03.07.2008г/, е влязло в сила. Фактурата съдържа вида на извършените СМР и стойността им, както и посочена банкова сметка за плащане. С отразяването й в счетоводните книги на възложителя, той е изпаднал в забава по отношение на задължението си за плащане на възнаграждението за приетата работа. Лихвата по чл.86,ал.1, изр.първо във вр. с ал.2 ЗЗД върху главницата от 25 000лв., изчислена за периода, посочен в заповедта по чл.410 ГПК не е отразената в нея сума 7 053.13лв., а 664.08лв. За тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен след отмяна на решението в частта за отхвърлянето му. Решението в частта за отхвърлянето на иска за установяване на вземане за обезщетение за забава до посочения в заповедта размер следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на касатора за уважаването на установителния иск относно обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД, считано от 03.07.2008г. и за сумата 7 053.13лв. Както се посочи, отразеният в заповедта за изпълнение период на забавата е с начална дата 03.07.2010г., не е инициирано искане за допълване на издадената заповед с произнасяне съобразно заявения ден – от 03.7.2008г., което обуславя и недопустимостта по реда на чл.422 ГПК да бъде признато съществуване на вземане за обезщетение за забава от различен предходен момент.

С оглед изхода на спора, ответната страна дължи на касатора разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съобразно уважената част на иска-72.60 лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 2918 от 18.07.2013г. по в.гр.д.№ 272/2013г. на Благоевградския ОС, в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 78/2012г. на РС Разлог за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 03.07.2010г. – 04.10.2010г. върху главницата 25 000лв. /част от сумата по фактура № 64/03.07.2008г./, в размер на 664.08лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

Признава за установено по реда на чл.422 ГПК съществуване на вземане на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 03.07.20010г. до 04.10.2010г. върху главницата 25 000лв. /част от сумата по фактура № 64/03.07.2008г/ в размер на 664.08лв. /шестстотин шестдесет и четири лева и 08ст./.

Оставя в сила същото решение в частта за потвърждаване на решението за отхвърляне на иска за установяване съществуване на вземане за обезщетение за забава за разликата до 7 053.13лв.

Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 72.60лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Avatar
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч.Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г.В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение.На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд.Владее руски език.