Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:
Дария Проданова

Членове:
Емил Марков, Ирина Петрова

при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 154 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на ищеца А. Д. А. против Решение № 6713 от 05.10.2015г. по гр.д.№ 2724/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 4-а въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 40858/2013г. на Софийски РС, 34 състав за отхвърлянето на обективно съединените искове за прогласяване нищожността на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити /версия септември 2007г./, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП и чл. 143, т. 12 ЗЗП и на основание чл. 26, ал. 1,предл. трето ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Решението на въззивната инстанция по обективно съединения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост и постановяване на друго за уважаване на установителния иск. Твърдението е, че препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният не е взел предвид обстоятелството, че условията, при които банката може да увеличава базовия лихвен процент на основание т.25.3 от ОУ към договора за предоставяне на ипотечни кредити, са формулирани неясно, без да е посочено при каква методология и в какъв размер може да бъде едностранно увеличен базовият лихвен процент. В противоречие с материалния закон бил и изводът, че е приложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП предвид уговорката за обуславяне размера на задължението от колебания или изменения в борсовите или финансови индекси. Касаторът счита, че е налице изначална неизвестност по какъв начин и с колко би се изменил лихвеният процент по кредита на някое от неясно и общо формулираните основания в т. 25.3 от ОУ, поради което е неприложимо изключението, визирано в хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари