Решение № 166 от 01.10.2013 г. по търг. д. № 60/2013 г.

    Анотация

    Въпрос
    Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е в отклонение от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди.


    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА, БОНКА ЙОНКОВА

    при секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 60/2013 година

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 6789 от 23.10.2012 г. по в.гр.д.№ 10879/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 70 състав постановено на 13.06.2012 г. по гр.д. № 27537/2011 г. в обжалваната част - за отхвърляне на иска срещу [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и уреди и за закупуване на лекарства, настъпили в резултат на ПТП на 27.06.2008 г. за разликата над 7 448.96 лв. до предявения размер, ведно със законната лихва върху тази разлика.

    С определение № 265 от 22.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване само в частта за отхвърляне на предявения от Р. Г. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7 448.96 лв. до 14 897.92 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за изхода на делото въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е в отклонение от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора - ищец обезщетение за неимуществени вреди. Касационното разглеждане е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    К. поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че не е налице противоправно действие и не е установена причинна връзка между „неправилно поставен предпазен колан" и причинените увреждания. По съображения, подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска в допуснатата до касационно обжалване част, с присъждане на разноски.

    Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ГПК, приема следното:

    За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, решаващият състав на Софийски градски съд е приел за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като пътник в участващо в произшествието превозно средство, е допуснал нарушение на чл. 137а ЗДвП, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан. Преценявайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на св.Н. Р., с препращане към неговите показания и в досъдебното производство, решаващият състав е определил съпричиняването на резултата в равна степен с виновния за произшествието водач. Относно вида и размера на имуществените вреди, така както са приети от първата инстанция/ с изключение на непризнати разходи на ищеца за пътуване до Ч. за лечение/ в мотивите към решението изрично е констатирано, че във въззивната жалба липсват оплаквания в тази насока. По отношение на непризнатите разходи за пътуване до Ч. за провеждане на лечение не е допуснато касационно разглеждане на делото и отхвърлителното въззивно решение е влязло в сила за разликата над 14 897.92 лв. до пълния предявен размер на обезщетението за имуществени вреди.

    Въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане отхвърлителна част - за разликата над 7 448.96 лв. до 14 897.92 лв. е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изведените от решаващата съдебна инстанция фактически и правни изводи за основателност на релевираното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалия ищец

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове