Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2011

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал. 1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.