Решение № 160 от 15.12.2011 г. по търг. д. № 1072/2010 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Относно общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], поради създадената с тях тяхната неравнопоставеност по смисъла на цитирания по-горе чл. 143 ЗЗП.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:
Таня Райковска

Членове:
Дария Проданова, Тотка Калчева

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1072 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 386, ал. 3 ГПК вр. чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП вр. чл. 186, ал. 3 ЗЗП.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 372 от 13.07.2010 год. по т.д.№ 111/2010 год. на Софийския апелативен съд. С него съставът на САС е потвърдил Решение № 678 от 09.12.2009 год. по гр.д.№ 310/2009 год. на Софийски окръжен съд.

В касационната жалба се подържат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закони. Конкретните доводи са свързани с неправилното тълкуване на клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия (ОУ) и неправилният и в противоречие с чл. 9 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД, че клаузата е нищожна. Твърди се и недопустимост на иска на присъединения ищец Ц. Г., поради липсата на правен интерес за него.

В представен писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Комисия за защита на потребителите изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно. Претендира присъждането на разноски, съобразно юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация Ц. Т. Г. не изразява становище.

Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания за касиране на въззивния акт, ВКС – Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявени са по реда на чл. 379 ГПК и сл. и на основание чл. 148, ал. 1 ЗЗП от Комисията за защита на потребителите срещу [фирма] три обективно съединени иска по чл. 146, ал. 3 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1, т. 4; чл. 29, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 от „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], поради създадената с тях тяхната неравнопоставеност по смисъла на цитирания по-горе чл. 143 ЗЗП.

Конкретните аргументи за неравнопоставеност са, че: 1./ Клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 4 ОУ предвижда възможност за електроснабдителното предприятие да откаже започване на продажба на електроенергия, ако потребителят не представи документи за които липсва изчерпателен списък, а липсва и конкретен ориентир какви биха били възможните такива; 2./ Предвиденият в чл. 29, ал. 2 ОУ едва 30-дневен срок за претендиране на дължимо от [фирма] обезщетение, е по рестриктивен от предвидения в общия граждански закон, регламентиращ погасителната давност; 3./ Основанията за неравнопоставеност на клаузата на чл. 30, ал. 2 ОУ са като тези при чл. 29, ал. 2 ОУ.

Последователно подържаната от ответника-касатор теза е, че посочените по-горе клаузи не създаван неравнопоставеност между потребителите и доставчика на електрическа енергия при възникването и съществуването на договорна връзка между тях.

Първоинстанционният съд е уважил и трите обективно съединени иска, приемайки, че е по отношение на първият от тях е налице неравнопоставеност по смисъла на чл. 143, т. 13 ЗЗП, а по отношение на втория и третия – неравнопоставеност по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС също е приел, че спорните клаузи създават неравнопоставеност, както и че фактът на одобряване на Общите условия от ДКЕВР не изчерпва защитата на потребителите и не осуетява търсенето и по друг ред.

Становището на настоящата съдебна инстанция, че касационната жалба е неоснователна, произтича от следното:

Първият довод по касационната жалба е за недопустимост на производството по иска на Ц. Г., който е конституиран като страна в процеса в нарушение на чл. 379 ГПК, като преценката за правния интерес от участието му е следвало да бъде извършена по реда на чл. 129 ГПК.

Този довод е неоснователен. Ищец по делото е Комисията за защита на потребителите. Ц. Г. е приет като участник в процеса по реда и на основание чл. 383, ал. 1, т. 1 ГПК, като няма спор, че искането му за участие е направено в предвидения от закона срок. Интересът му произтича от качеството на потребител – абонат на [фирма] по отношение на който действат Общите условия. Законът не поставя допълнителни предпоставки за конституирането по този ред на допълнителни участници в процеса. Ще следва да се отбележи, че тезата на касатора относно недопустимост на участието на Г. е и неясна. Конституирането/неконституирането на допълнителен участник не рефлектира върху правата на ответника по колективния иск (в случая [фирма]), доколкото участникът не въвежда нови основания, не променя или разширява предмета на спора, въведен от ищеца по делото, а и в случая е заявил, че няма да осъществява защитата си самостоятелно.

По отношение клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 4 ОУ, позоваването на касатора на липса на неравнопоставеност се аргументира с чл. 20 ЗЗД и чл. 145 ЗЗП. Настоящия съдебен състав счита, че в случая чл. 20 ЗЗД няма отношение към тезата на ищеца, доколкото изчерпателното изброяване на документите (изключващо неравнопоставеността) не може да се изведе от тълкуването на други клаузи на договора за продажба при липсата на изрично препращане. Позоваването на възможността за обжалване на отказа за започване на продажба, за който отказ се предвижда мотивиране т.е., че необходимите документи биха били посочени в него е несъстоятелно. Ако би било възприето, изводът би бил, че за [фирма] възниква задължение за конкретизацията на изискванията, едва след обжалване на отказ, постановен от него, поради неспазването им.

Доводите за неправилност на въззивното решение при преценка на клаузите на чл. 29, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 ОУ са сходни. Настоящият съдебен състав счита, че те са неоснователни. Така, както са формулирани, те налагат разбирането, че правото на потребителя да получи обезщетение се преклудира в посочения 30-дневен срок и създават у него убеждението, че след изтичането му, не може да предяви такова искане. Ако се приеме, тезата, че сочените разпоредби наистина сочат само договорен т.е. препоръчителен срок и правото на обезщетение може да бъде реализирано на основание ал. 3 на чл. 29 и ал. 3 на чл. 30, то в този случай се поставя въпроса за смисъла от съществуването им (ако са ясни и не пораждат съмнение) и за неравнопоставеността, която създават, ако са неясни и въвеждат в заблуждение потребителя, тъй като тълкуването на клаузата на ал. 3 може да се тълкува и като размер на вреда, формиран след приспадане на размера по ал. 1 за който срокът е изтекъл по ал. 2. Това е допълнителен аргумент за неравностойност на клаузата, която дори и тълкувана по този начин (съпоставка с ал. 3) отново е в ущърб на едната страна по договора.

Настоящият съдебен състав счита, че при разглеждането на спора от въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуалния закон, решението е обосновано и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. На ответника Комисия за защита на потребителите ще следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият е бил представляван от юрисконсулт. Определеният по реда на пар. 1 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за адв. Възнаграждения размер, е 150 лв.

Поради гореизложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 372 от 13.07.2010 год. по т.д.№ 111/2010 год. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 207 от 24.01.2012 г. по т. д. № 580/2011 г. Докладчик: съдия Камелия Ефремова Една от особеностите на производството по колективния иск е, че на страната на ищеца участват лица, които не са поименно определени, а са само определяеми по конкретни признаци, т. е. налице е групов субект, без да има яснота нито по отношение броя на лицата в него, нито по отношение на тяхната индивидуалност. Изискването да са индивидуално определени и да отговарят на характеристиките, по които се определя принадлежността им към колектива, се отнася само за лицата, които предявяват иска от името на колектива и които се явяват особен процесуален представител на груповия субект. Тези лица обаче не стават ищец по колективния иск – такова качество има единствено груповият субект /”колективът”/, като съвкупност от лица, отговарящи на определени признаци. Изискването за индивидуализация е неприложимо в хипотезата /каквато е и настоящата/, когато груповият субект се представлява от организация за защита на увредените лица или за защита срещу нарушения на колективния интерес. Правото на такава организация да предяви колективния иск произтича от самото й съществуване като юридическо лице, създадено именно с цел да защитава интересите на определена категория лица, без да е обусловено от личния и пряк интерес на конкретни лица от тази категория.
Решение № 131 от 10.09.2012 г. по търг. д. № 1036/2010 г. Докладчик: съдия Лидия Иванова Ограничението на правата на потребителите се изразява в това, че установените в клаузите на чл.48, ал.2 и чл.49, ал.2 ОУ 90-дневни срокове /с изтичането на които се погасява правото на потребителите да претендират обезщетение за неизпълнение на конкретни задължения от доставчика на ел.енергия/ са по-кратки от установеният в закона тригодишен давностен срок за подобен вид вземания. Противоречието на посочените две клаузи с императивната норма на чл. 111, б. б ЗЗД е достатъчно основание за определянето им като неравноправни и за прогласяване на тяхната нищожност.

Цитирани норми

Avatar
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч.Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г.В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение.На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд.Владее руски език.