Решение № 158 от 04.02.2016 г. по т. д. № 247 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.


    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА, НИКОЛАЙ МАРКОВ

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№247 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 15.08.2014 г. по т.д. №4417/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №1606 от 22.08.2012 г. по т.д. №1453/2008 г. на СГС, ТО, VI-8 с-в, в частта му по искането по чл. 569, т. 5 ГПК и вместо това на основание чл. 569, т. 5 ГПК е постановено да бъде заличено вписването на учредителния акт на [фирма] с нотариална заверка с рег.№7407/27.07.2006 г. на нотариус В. Г., извършено с вх.рег.№14987 от 19.03.2007 г., акт №89, акт №18, том VII по имотна партида №424526 на Службата по вписвания.

    В жалбата се излагат съображения, че решението в частта, с която е постановено заличаване на вписването на учредителния акт е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл. 569, т. 5 ГПК по съществото си не представлява иск. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора навежда доводи, че решение от 15.08.2014 г. по т.д. №4417/2012 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде прогласено за нищожно изцяло, заедно с първоинстанционното решение и с определението на ВКС по чл. 288 ГПК, с което освен, че е допуснат настоящия касационен контрол, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение в останалата му част.

    Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

    За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че като последица от уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да постанови заличаване на вписването на учредителния акт на [фирма] с нотариална заверка с рег.№7407/27.07.2006 г. на нотариус В. Г., извършено с вх.рег.№14987 от 19.03.2007 г., акт №89, акт №18, том VII по имотна партида №424526 на Службата по вписвания.

    С определение №385 от 06.07.2015 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради вероятната му недопустимост, с оглед преценката кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията. В останалата част, предвид недопускането му до касационен контрол, решението на въззивния съд е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК, респективно, с оглед разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността му, а и тази на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, може да се предяви само по исков ред, като доводите за нищожност на влезлите в сила съдебни актове /които не подлежат на изменение по реда на чл. 253 ГПК/, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.

    Настоящият състав на ВКС намира, че решението в обжалваната му част е валидно, тъй като е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:

    Съгласно разпоредбата на чл. 88 ЗКИР, всяко вписване в имотния регистър, а и всяко вписване по реда на Правилника за вписване, с оглед чл. 74, ал. 1 ЗКИР, може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 537, ал. 3 ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването се извършва в три хипотези – когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство, респективно заличаването предполага уважаване на предявен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, чл. 88 ЗКИР и чл. 90 ЗКИР. При всички случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове