Решение № 155 от 19.11.2014 г. по търг. д. № 430/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

За проверка на вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед изменението на чл. 646, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./.

Отговор

Ищецът не би могъл да приведе в съответствие с изменението на закона предявения иск, тъй като по аргумент от чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо изменение на иска във въззивното производство. Липсва процесуална възможност да се премине от установителен иск за прогласяване на нищожност към регламентирания в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на договора за особен залог поради това, че изменението би засегнало, както петитума на исковата молба, така и обстоятелствената й част, предвид различните фактически състави на чл. 646, ал. 2 ТЗ в двете редакции на правната норма.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА, АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 430 по описа за 2012г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Л. Д. като ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място], с правоприемник „Я. – I“ Е., [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. Ч. срещу решение № 78 от 16.03.2012г., постановено по в. т. дело № 2/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което след частична отмяна на решение № 181 от 11.11.2011г. по т. дело № 1341/2010г. на Великотърновски окръжен съд са уважени следните искове: 1/ обявен е за нищожен на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 20/2013г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] учреденият със сключен на 13.02.2010г. договор между [фирма], [населено място] и ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] за особен залог; 2/ ответникът ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв.

Касаторът релевира доводи за недопустимост на решението, тъй като преди да се произнесе по евентуалния иск съдът е дължал произнасяне по главния, а именно следвало е да се произнесе по иска за възстановяване в масата на несъстоятелността на събраната селскостопанска продукция, от чийто изход зависи произнасянето по иска за възстановяване в масата на несъстоятелността на нейната равностойност. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли касационната жалба да бъде уважена и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Д. И. Г. като синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор.

С определение № 415 от 26.06.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за проверка на вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед изменението на чл. 646, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] на договор за особен залог, сключен след началната дата на неплатежоспособност, на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г./, и иск за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв.

За да уважи първия иск, въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г./: с решение № 158/13.07.2010г. по т. д. № 502/2010г. на Великотърновски окръжен съд [фирма], [населено място] е обявено в неплатежоспособност с начална датата на неплатежоспособността 25.08.2009г.; на 13.02.2010г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността между [фирма] и ЕТ „Я. – I – Д. Д.“ е сключен договор за учредяване на залог върху бъдеща продукция, чиято цел е обезпечаване на вземания на заложния кредитор ЕТ „Я. – I – Д. Д.“ по фактура № [ЕГН]/13.02.2010г. и сключена въз основа на нея спогодба между страните по договора за събиране на вземанията на заложния кредитор с бъдеща продукция реколта 2010г. – 2011г. в размер 231 660 лв., като в договора са посочени видът на посевите, върху каква площ в декари ще се отглежда съответната селскостопанска култура и местността, в която се намират посочените площи. Договорът за особен залог е вписан под № 2010021501340 на 15.02.2010г. в Централния регистър на особените залози, както е вписано и пристъпването към изпълнение. Решаващият съдебен състав след анализ на събраните доказателства е направил извод, че ответникът ЕТ „Я. – I – Д. Д.“ е пожънал и реализирал определено количество селскостопанска продукция /пшеница и слънчоглед/ на стойност общо 225 748 лв., а друго количество селскостопанска продукция /слънчоглед, царевица и рапица/ е реализирана от [фирма] по договор за наем на земеделска земя. Въззивният съд е изложил съображения, че след като договорът за особен залог е сключен след началната дата на неплатежоспособността и изпълнението по договора за особен залог е започнало след откриване на производството по несъстоятелност разпоредбата на чл. 43 ЗОС не намира приложение.

След образуване на касационното производство с § 8 от ЗИДТЗ са въведени изменения в разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к. д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и ал. 2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение във всяко положение на делото.

Предявеният иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г./ е установителен, а съгласно приложимата към настоящия момент правна норма е конститутивен. Фактическият състав по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ в сега действащата редакция е различен от фактическия състав на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. 1998г., т. е. преди изменението/. При съпоставяне на двете разпоредби се установява, че елемент на фактическия състав по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ в новата му редакция е ипотеката или залогът да са учредени за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, като случаите извън необезпеченото дотогава вземане са изключени от приложното поле на посочената правна норма. Разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. 1998г./ не е разграничавала дали обезпеченото с ипотека или залог вземане е било обезпечено преди това.

Разликата във вида на исковете предпоставя извод за недопустимост на въззивното и първоинстанционното решение поради това, че законът с обратна сила определя договора за учредяване на залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него не като нищожен, а като относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а относно договора за учредяване на залог за обезпечаване на обезпечено от длъжника дотогава вземане иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ /редакция след изменението/ не е предвиден.

Ищецът не би могъл да приведе в съответствие с изменението на закона предявения иск, тъй като по аргумент от чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо изменение на иска във въззивното производство. Липсва процесуална възможност да се премине от установителен иск за прогласяване на нищожност към регламентирания в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на договора за особен залог поради това, че изменението би засегнало, както петитума на исковата молба, така и обстоятелствената й част, предвид различните фактически състави на чл. 646, ал. 2 ТЗ в двете редакции на правната норма.

Предвид акцесорния характер на иска за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ на паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв., този иск също е недопустим.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявените искове са недопустими, поради което въззивното и първоинстанционното решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството по делото прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дружеството длъжник следва да заплати държавна такса в размер 9 029,92 лв., платима от масата на несъстоятелността. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК [фирма] /н/ следва да заплати на „Я. – I“ Е. като правоприемник на Д. Л. Д. като ЕТ „Я. – I – Д. Д.“ сумата 2 130 лв. – направени разноски за всички инстанционни производства.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 78 от 16.03.2012г. по в. т. дело № 2/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение в следните части: 1/ частта, с която е обявен за нищожен на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 20/2013г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] учреденият със сключен на 13.02.2010г. договор между [фирма], [населено място] и ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] за особен залог; 2/ частта, с която ответникът ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв. и вместо това постановява:

ОБЕЗСИЛВА решение № 181 от 11.11.2011г. по т. дело № 1341/2010г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. И. Г. в качеството му на синдик на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ срещу Д. Л. Д. като ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 20/2013г./ за обявяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] за нищожен на сключения на 13.02.2010г. между [фирма], [населено място] и ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] договор за особен залог и за осъждане на ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, [населено място] с правоприемник „Я. – I“ Е., [населено място] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по посочените искове.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] /в несъстоятелност/ да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „Я. – I“ Е., ЕИК[ЕИК] /правоприемник на Д. Л. Д. като ЕТ „Я. – I – Д. Д.“, ЕИК[ЕИК]/, [населено място], област Велико Т. сумата 2 130 лв. /две хиляди сто и тридесет лева/ – направени разноски за всички съдебни производства.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] /в несъстоятелност/ да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на ВКС държавна такса в размер 9 029,92 лв. /девет хиляди двадесет и девет лева деветдесет и две стотинки/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми