Решение № 153 от 29.12.2016 г. по т. д. № 896/2015 г.

    Анотация

    Отговор

    Правният интерес за ищеца [фирма] да установи по исков ред, че [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], САЩ не дължат на АПСК процесната сума, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, предявеният от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде разгледан по същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания.


    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 896/2015 г.

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т. д. № 1250/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 80 от 11.10.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на Врачански окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по отношение на ответника Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниинг Л.“, САЩ не дължат сумата 316 107.39 лв. по изпълнителен лист от 07.02.2007 г., издаден по т. д. № 123/2003 г. на Плевенски окръжен съд, и изпълнителен лист от 11.10.2004 г., издаден по в. гр. д. № 360/2004 г. на Великотърновски апелативен съд, като е заличена вписаната с рег. № 8870/28.11.2008 г., том 1-30 на Службата по вписванията при Врачански районен съд законна ипотека върху конкретно посочени недвижими имоти, собственост на ищеца.

    Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Изразява несъгласие с дадената от въззивния съд нова правна квалификация на предявения иск като такъв за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи конкретната парична сума, предмет на принудително изпълнение. Според него, констатираното от решаващия въззивен състав по действителния смисъл на отправеното към съда искане е погрешно и не отговаря на изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а именно – да бъде призната за установена в отношенията между страните недължимостта на обезпечените със законната ипотека върху недвижимото имущество на ищеца вземания на ответната агенция към [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниинг Л.“, САЩ, материализирани в издадените в нейна полза изпълнителни листове, и на това основание, предвид акцесорния характер на ипотечното право, което се погасява с погасяване на обезпеченото вземане, да бъде постановено заличаване на учредената законна ипотека.

    В касационната жалба са изложени съображения и срещу становището на въззивния съд за недопустимост на иска, аргументирано с нормата на чл. 179 ЗЗД, като се поддържа, че същата урежда отношенията между страните по ипотечното правоотношение, които, според правилото на чл. 149, ал. 2 ЗЗД, могат и да не съвпадат със страните по правоотношението, породило обезпечените вземания, поради което законът (чл. 151 ЗЗД) допуска третото незадължено лице, собственик на ипотекирания имот, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, включително и лични, както и да иска прихващания с вземания на длъжника срещу кредитора. Касаторът релевира оплакване и срещу изводите на въззивната инстанция, свързани с нормата на пар. 8 ЗИД ЗПСК, като подробно аргументира приложимостта на общите правила за ипотеката, в т. ч. и нормите на чл. 150 ЗЗД и чл. 151 ЗЗД, по отношение на законната ипотека по ЗПСК по съображения, че макар да не е търговска сделка, приватизационният договор е вид облигационна сделка и възникналите въз основа на него права и задължения имат характер на облигационни права и задължения и като такива са

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове